Решение № 106 от 26.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20265001000001 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 403/20.10.2025 г., постановено по т.д. № 651/2023 г. на Окръжен съд-Пловдив, в неговите части, с които е осъдено ЗАД“Армеец“АД-гр.София да заплати на И. А. В. обезщетения за вреди от следното травматично увреждане „Счупване на тялото (диафиза) на бедрената кост, закрито. Фрактура феморис декстра“, причинено от третото лице Ф.С.И., което на 15.06.2023 г. преди обяд в гр.Пловдив на улица „Ландос“ в зоната на №67 в нарушение на чл.25,ал.1, чл.20,ал.2 и чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП – предприемайки маневра с управлявания от него лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР Рейхе“, рег. №**********, а именно заобикаляне на спряло ППСсметовоз, не е избрало скорост на движение на управлявания от него лек автомобил, съобразена с конкретните условия на видимост, което го е постановило в невъзможност да предприеме аварийно спиране в момент на възникнала необходимост, с което поведение е поставило в опасност здравето на друг участник в движението – И. А. В., рискът от настъпването на което събитие е покрит посредством сключен със ЗАД“Армеец“АД договор за 1 задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица **************, валидна от 11.02.2023 г. до 10.02.2024 г., в размери, както следва, при отчитане на приноса на пострадалия за собственото му увреждане: сумата 56 000 лв. за неимуществени вреди, сумата 1 470 лв. за имуществени вреди, съставляващи разход за закупуване на проксимален феморален пирон антиротационен със спирала титан и сумата 24,36 лв. за имуществени вреди, съставляващи разходи за заплащане на потребителска такса за 6-дневен престой в УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД за времето от 15.06.2023 г. до 21.06.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от 12.07.2023 г.-датата на предявяване на претенцията за заплащане на обезщетение пред застрахователя, до окончателното й изплащане, осъдено е ЗАД“Армеец“АД-гр.София да заплати на адвокат Р. И. М. сумата 5 054,55 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца И. А. В. съразмерно на уважените искове, осъдено е ЗАД“Армеец“АД-гр.София да заплати в полза на Окръжен съд-Пловдив сумата 2 348,80 лв. ДТ за производството и сумата 450,10 лв. бюджетни разноски по допуснатите по делото СМЕ и САТЕ съразмерно на уважените искове.

Жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АДгр.София моли решението да бъде отменено в обжалваните негови части като неправилно по съображения, изложени в жалбата от 17.11.2025 г., като бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу него искове. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата И. А. В. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 18.12.2025 г.

Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 6.11.2023 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД-гр.София да му заплати сумата 80 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания вследствие на получени от него телесни увреждания, както и сумата 2 134,80 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от него имуществени 2 вреди от извършени разходи във връзка с лечение на получени от него телесни увреждания, които вреди са настъпили вследствие на ПТП на 15.06.2023 г. по вина на водача Ф.С.И. при управлението от него на лек автомобил „БМВ 3 ЕР Рейхе“ с рег. №**********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, които обезщетения се претендират от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумите от датата 12.07.2023 г. – датата, на която е заявена пред застрахователя претенцията за изплащане на обезщетение. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 15.06.2023 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „БМВ 3 ЕР Рейхе“, управляван от Ф.С.И., и на пешеходеца И. А. В., при което е пострадал ищецът И. А. В.. Не се спори между страните, че за водача И.ов е имало сключен договор за застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца е отправено до ответното застрахователно дружество искане за предявяване на претенция, както и че преди датата на подаването на исковата молба не е било изплатено на ищеца от застрахователя обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

Твърдението на ищеца е, че ПТП на 15.06.2023 г. е настъпило по вида на водача И.ов и вследствие на него той е получил посочените в исковата молба телесни увреждания, поради което той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение. Претендира за присъждане на обезщетение в размер на 80 000 лв. за неимуществените вреди и в размер на 2 134,80 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенциите пред застрахователя 12.07.2023 г.

С отговора на исковата молба от 29.05.2024 г. ответното застрахователно дружество оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на 3 виновно и противоправно поведение на застрахования водач Ф. И.ов за причиняване на вредоносния резултат и механизма на настъпилото ПТП, описан в исковата молба. Твърди, че настъпилите вреди от ПТП са в резултат единствено на виновното и противоправно поведение на ищеца И. В. и няма основание за ангажиране на отговорността на дружеството. Заявява евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, тъй като той с действията си е станал причина за настъпване на процесното ПТП, респективно, той поради собственото си противоправно поведение е причинил вредоносния резултат.

Спори се следователно между страните, на първо място, дали в случая ответното застрахователно дружество дължи да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищеца като лице, пострадало вследствие на настъпилото на 15.06.2023 г. ПТП с оглед твърдението на ответника, че това ПТП е причинено единствено по вина и поради противоправното поведение на ищеца, а поведението на водача И.ов, за управлявания от когото автомобил е сключена застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, не е противоправно и виновно. Спори се, на второ място, евентуално, ако съдът приеме че водачът, съответно и застрахователят, следва да отговаря поради наличие на виновно противоправно поведение за настъпването на ПТП и увреждане на ищеца, какъв следва да бъде размерът на обезщетенията, както и дали има основание те да бъдат намалявани съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД поради допринасяне от ищеца за настъпването на вредите. Тъй като окръжният съд приема, че застрахователят следва да отговаря и присъжда обезщетения, намалени по размер с 30% поради съпричиняване от страна на ищеца на ПТП и на вредоносния резултат, спори се понастоящем, на първо място, има ли основание за ангажиране на отговорността на застрахователя, евентуално, на второ място, относно размера на обезщетенията и, на трето място, относно размера, с който те да бъдат намалени при условията на чл.51,ал.2 от ЗЗД.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема въз основа на заключението на автотехническата експертиза, че ПТП е настъпило при следния механизъм: водачът Ф. И.ов, управлявайки лекия автомобил със скорост от около 37,50 км./ч. предприел заобикаляне на спряло на същото платно за движение МПС-сметовоз, като в процеса на заобикаляне от зоната 4 на ограничена видимост от сметовоза за водача на лекия автомобил се е открила видимост към пешеходеца И. В., който в този момент се движел по платното за движение със скорост от около 4,50 км./ч. от дясно наляво пред автомобила, при което водачът на автомобила реагирал и задействал спирачната система, но в резултат на скорости и пресичане на траектории след около 1 секунда настъпил удар в предната дясна страна на автомобила – преден десен калник и пешеходеца, след който автомобилът спрял на около 10 метра, а пешеходецът паднал на пътната настилка вдясно зад автомобила.

Съдът цитира изискванията на ЗДвП, посочени в нормите на чл.5,ал.1,т.1, чл.20,ал.2 и чл.25,ал.1 от ЗДвП. Съдът приема за установено, че: в момента на удара скоростта на движение на увреждащия автомобил е била около 37,50 км./ч., която е в границите на допустимата такава от 50 км./ч. за движение на ППС категория „В“ в населени места по чл.21,ал.1 от ЗДвП; в момента на открИ.е на видимост към пешеходеца водачът на автомобила е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара, както и че в процесния случай технически съобразената скорост с намалената дължина на видимата зона пред автомобила и конкретното препятствие на пътното платно за движение е 20,91 км./ч. или по-ниска, с оглед на което вещото лице изразява становище, че причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка освен навлизането и движението на пешеходеца на платното за движение на място, по начин и в момент, когато не е било безопасно, би била и технически несъобразената скорост на автомобила, само ако се приеме, че неговият водач е следвало да съобрази скоростта в конкретната пътноклиматична обстановка на пътя – ограничена видимост на платното за движение в населено място и навлизане с движение по платното за движение на пешеходец от тази зона. Съдът посочва, че с нормата на чл.45,ал.2 от ЗЗД е регламентирана презумпция относно вината, като до доказване на противното се счита, че конкретната настъпила вреда е била предвидима и предотвратима при полагане на дължимата грижа, поради което в тежест на оспорващата гражданската отговорност на деликвента страна е да докаже наличието на случайно събитие. Съдът посочва, че съгласно постановките на ТР № 28/28.11.1984 г. по н.д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС относно режима на скоростите за движение на МПС, възприети и в съдебната практика по граждански и търговски дела (т.д. № 2674/2018 г. на ВКС, ТК , 1 ТО, т.д. № 2526/2022 г. на ВКС, ТК, 1 ТО и др.), при твърдяно нарушение на чл.20,ал.2 от 5

ЗДвП презумпцията за вина ще е оборена, ако се докаже, че пътният инцидент е бил непредотвратим, въпреки че превозното средство е управлявано със скорост, ненадвишаваща допустимата, при липса на обективни фактори, които да са задължавали водача да избере по-ниска скорост, т.е. че при управлението на превозното средство със съобразена скорост в рамките на допустимата такава, водачът не е можел да спре, считано от момента на възникване на опасността за движението и когато тази опасност е можело да бъде възприета.

Съдът приема с оглед на направените въз основа на заключението на автоексперта констатации, че при предприемане на маневрата за заобикаляне на спрелия сметовоз на платното за движение не е налице промяна на скоростта на движение на увреждащия автомобил, че спирачната му система е задействана едва в момента на удара, както и че произшествието би могло да бъда предотвратено, ако скоростта на автомобила е била 20,91 км./ч. или пониска, че в случая водачът, предприемайки маневрата за заобикаляне на спрялото на платното за движение ППС, е следвало да намали избраната от него скорост на движение на управлявания от него лек автомобил, за да може своевременно да реагира при появата на пешеходеца на платното за движение, още повече, че в поведението на последния липсва внезапност, а освен това и сам водачът на автомобила, разпитан като свидетел, е наясно с условията на движение в квартал „Столипиново“ в град Пловдив, доколкото при разпита му заявява, че той е роден в квартал „Столипиново“, знае много добре пътищата, как изскачат, как минават. Съдът преценява, че като не е сторил това, водачът е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 25,ал.1, чл.20,ал.2 и чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП – предприемайки маневра заобикаляне на спряло ППС, не е избрал скорост на движение на управлявания от него лек автомобил, съобразена с конкретните условия на видимост, което го е поставило в невъзможност да предприеме аварийно спиране в момент на възникнала необходимост, с което поведение е поставил в опасност здравето на друг участник в движението – ищеца, за който е произтекло травматичното увреждане. Съдът приема, че нарушаването на горните правила за движение от страна на водача Ф. И.ов съставлява противоправно поведение, с оглед на което намира оборването на регламентираната в чл.45,ал.1 от ЗЗД презумпция за вина за недоказано, а от тук предвид установеното травматично увреждане, настъпило за ищеца при пътния инцидент – и че последното е в причинноследствена връзка с него. Затова изводът на съда е, че са налице 6 предпоставките по чл.432,ал.1 във вр. с чл.477,ал.1 от КЗ за ангажиране на отговорността на застрахователя спрямо ищеца. С оглед на това съдът изследва другите спорни между страните въпроси – за размера на обезщетението и за основателността на възражението на ответника за наличие на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Съдът приема, че ищецът се е отклонил от дължимото поведение съгласно чл.113,ал.1, чл.113,ал.1,т.1 и чл.114,т.2 от ЗДвП – пресякъл е платното за движение не на пешеходна пътека, на място с ограничена видимост, а преди да навлезе на платното за движение не се е съобразил с приближаващия се лек автомобил. Съдът преценява това негово поведение с извода на вещото лице инж. С., че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е навлизането и движението на пешеходеца на платното за движение на място, по начин и в момента, когато не е било безопасно, и приема, че причината за инцидента е не само виновното поведение на водача на лекия автомобил, но и предприетото от ищеца пресичане на платното за движение не на определеното за това място, на място с ограничена видимост и в момент, когато това не е било безопасно, а от тук и че с тези свои действия той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Преценявайки това поведение на ищеца в съпоставка с поведението на водача на лекия автомобил, съдът приема, че приносът на ищеца за настъпването на вредата е 30%, тъй като у водача на увреждащия автомобил е налице яснота относно условията за движение на територията на квартал „Столипиново“ в град Пловдив, с оглед на което е следвало не само да бъде в готовност за реакция при пресичащ не на пешеходна пътека пешеходец, пред спрелия сметовоз, който е предприел да заобиколи, но и е следвало да намали скоростта на движение на увреждащия автомобил, за да предотврати увреждащия удар, а според автоексперта водачът е имал възможност да предотврати пътния инцидент, ако се бе движил с технически съобразената скорост от 20,91 км./ч., както и поради регламентираната в чл.116,ал.1 от ЗДвП (в редакцията преди изм., обн.в ДВ, бр.64/2025 г.) засилена закрила на пешеходците като участници в движението поради по-голямата им уязвимост и предявените от закона в тази връзка повисоки изисквания към поведението на водачите на МПС. Съдът преценява въз основа на събраните доказателства, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди в случая е именно претендираният такъв от ищеца 80 000 лв., както и че е основателна претенцията на ищеца за 7 присъждане на обезщетение за имуществени вреди за платени разходи във връзка с лечението в размер на 2 134,80 лв. (2 100 лв. за закупуване на пирон и 34,80 лв. за заплащане на потребителска такса за престоя в болница). С оглед приетото съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в размер на 30% съдът му присъжда обезщетения в намален размер – 56 000 лв. за неимуществените вреди и 1 494,36 лв. (1 470 лв. плюс 24,36 лв.) за имуществените вреди.