Определение № 2762 от 29.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2762 гр. Бургас, 28.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501357 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на И. С., ЕГН: ********** от *****, подадена чрез адвокат Петър Атанасов от БАК със съдебен адрес в гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 21, ет.2 против разпореждане № 1104/25.04.2023г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. д.

№ 20222150101415. С това разпореждане съдът разпорежда да се издаде изпълнителен лист в полза на Л. С. Б., ЕГН: **********, действаща чрез нейния баща и законен представител С. С. Б., ЕГН: ********** от ****** срещу И. С., ЕГН: ********** от ***** за сумите, присъдени с решение № 248/31.05.2023г. по гр. д. № 1415/2022г. по описа на Районен съд– Несебър и решение № 1307/19.12.2023г., по възз. гр. д. № 1412/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно в частта на присъдените разноски. Според С., съдът не е съобразил обстоятелството, че решението на районния съд е изменено от въззивната инстанция и е присъдил разноски съобразно първото решение. С това, съдът е нарушил разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК. Частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.

Ответната страна - Л. С. Б., действаща чрез своя баща и законен представител С. С.

Б., се представлява от адвокат Ройдева от БАК, която представя писмен отговор и изразява становище за недопустимост на жалбата. Ответната страна оспорва твърдението на частния жалбоподател, че първоинстанционното решение в частта за разноските е изменено с решението на въззивния съд и подчертава, че според решението, частният жалбоподател дължи допълнителни разноски в размер на 153,54 лева. В допълнение към това, ответната страна заявява, че след приключване на делото страните са водили преговори за доброволно плащане на сумите, присъдени с решенията, в резултат на което една част от дълга е погасен. За остатъка от задължението, представляващо главница в размер на 2 368,19 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2024г. до окончателното плащане, ответната страна е образувала изпълнително дело. Въззиваемата страна твърди, че към датата, на която е подаден писмения отговор, задължението на С. е погасено изцяло и изпълнителното дело е приключено. При условията на евентуалност, ответната страна прави възражение за 1 неоснователност на частната жалба, тъй като чрез нея се прави опит да се ощети едно дете.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по искова молба на Л. С.

Б., действаща чрез своя баща и законен представител С. С. Б. против И. С. с правно основание чл.50, вр. чл.45 от ЗЗД. С решение № 248/31.05.2023г., Районен съд – Несебър осъжда И. С. да заплати на Л. С. Б. следните суми: 10 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент от 25.06.2022г., при който Л. Б. е нападната и ухапана от куче, собственост на И. С.; 122,03 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент от 25.06.2022г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2022г. до окончателното изплащане; 2 288,20 лева, представляващи съдебни разноски, от които 1 000 лева са адвокатско възнаграждение, 450 лева - платена държавна такса и 838,20 лева – разноски за депозити и съдебни експертизи. С решение № 1307/19.12.2023г., Окръжен съд – Бургас отменя първоинстанционното решение в частта на присъденото обезщетение за неимуществените вреди – до размера от 7 000 лева и осъжда И.

С. да заплати на Л. С. Б. съдебни разноски в размер на 153,54 лева. Едновременно с това, съдът осъжда Л. С. Б. да заплати на И. С. съдебни разноски в размер на 450 лева.

На 24.04.2024г. процесуалният представител на Л. Б. подава молба до Районен съдНесебър за издаване на изпълнителен лист за сумата от 9 563,77 лева, представляваща сбор от следните суми: 7 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди; 122,03 лева обезщетение за имуществени вреди; 2 288,20 лева – съдебни разноски за производството пред РС - Несебър и 153,54 лева - разноски за производството пред Окръжен съд – Бургас.

Едновременно с това, молителят претендира законна лихва върху посочените суми за периода от 06.12.2022г. до 15.01.2024г., която е изчислил на 978,88 лева.

На 25.04.2024г. Районен съд – Несебър разпорежда да се издаде изпълнителен лист за сумите, които са присъдени с решение № 24/31.05.2023г. на НРС и с решение № 1307/19.12.2023г. на БОС. В мотивите на разпореждането, съдът посочва, че решенията на НРС и БОС са редовни от външна страна актове и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане, поради което е налице основание да се издаде изпълнителен лист по чл.404, ал.1 от ГПК.

Въз основа на изложените факти, които се установяват от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл.407, ал.1 от ГПК, разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение. В конкретния случай, поканата за доброволно изпълнение е връчена на С. на 07.06.2024г., за което свидетелства представеното по делото копие от служебен бон. Частната жалба е подадена на 14.06.2024г. – в законоустановения срок от надлежна страна. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Според чл.406, ал.1 от ГПК съдът издава изпълнителен лист след като провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В конкретния случай, районният съд е извършил тази проверка и е заключил, че са изпълнени условията, за издаване на изпълнителния лист за сумите, присъдени с решението на районния и на въззивния съд.

Възражението на частния жалбоподател, че разпореждането на съда е неправилно в 2 частта за разноските, е неоснователно. В настоящия случай, ищецът е поискал от съда да издаде изпълнителен лист за разноските, присъдени от районния съд в размер на 2 288,20 лева и за разноските, присъдени от въззивния съд в размер на 153,54 лева. Това разпореждане съответства на диспозитивите на двете решения. Действително, обезщетението, присъдено на ищцата за неимуществени вреди, е намалено от въззивната инстанция на 7 000 лева, но разноските, които тя е извършила пред първата инстанция, не са променени. В тази част решението е потвърдено. По делото не се съдържат данни да е проведено производство за допълване на въззивното решение в частта за разноските пред първата инстанция, поради което разпореждането на съда да се издаде изпълнителен лист в съответствие с това решение е правилно.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1104/25.04.2023г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. д. № 20222150101415.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3