Разпореждане № 9698 от 15.10.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 15.10.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 4439 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е образувано по заявление от „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ет.1, ап. Офис 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х. Х. Х. с ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: с. ***, за заплащане на следните суми: *** евро – главница по Договор за предоставяне на кредит № *** от *** г.; 12.95 евро – договорна лихва за периода от 28.01.2026 г. до 26.08.2026 г.; 143,92 евро – такса; законната лихва за забава върху главницата от 11.09.2026 г. до окончателното изплащане.

С разпореждане от 11.09.2026 г. съдът е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи сторени ли са погашения по процесното кредитно правоотношение, както и как същите / в случай, че има такива/ са съотнесени счетоводно.

В предоставения от съда срок, а и понастоящем, указанията не са изпълнени.

В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33;

Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора (Решение от 21.04.2016 г. по дело C‑377/14 на СЕС, т. 67; Решение от 04.10.2007 г. по дело C-429/05, т. 61 и 65). Като коментира особеностите на заповедното производство в други държави, СЕС приема, че специфичните характеристики на това производство не могат да представляват фактор, който би могъл да 1 засегне правната защита, от която се ползва потребителят по силата на разпоредбите на Директива 93/13 (Решение от 04.06.2009 от C-243/08, т. 55).

Поради това съдът може да дава указания, чрез които да изясни обстоятелствата около претендираното от потребителя задължение. Вж. в този смисъл и практиката на български съдилища: Определение № 17 от 10.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 503/2023 г. на Окръжен съд – Шумен, Определение № 343 от 21.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 269/2023 г. на Окръжен съд – Търговище и др.

В случая съдът е поискал да изясни обстоятелства във връзка с договора за кредит, които имат значение за преценката дали заявлението е редовно и дали договорът за потребителски кредит е действителен.

Конкретно, аъдът е поискал информация от заявителя какви плащания е извършил длъжника по договора, за да може да ги приспадне от чистата стойност на кредита, респ. според поредността на погасяване според общите постановки на ЗЗД, в случай, че има погасяване на такса „ангажимент“, която е неравноправна и поради това недължима. Целта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя във връзка със същия договор за кредит. Като отказва да предостави информация за плащанията, заявителят пречи на съда да защити потребителя. Поради това цялото заявление подлежи на отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. Вж. Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 14263/11.09.2026 г. по входящия регистър на Районен съд – Кюстендил, подадено от „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ет.1, ап. Офис 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х. Х. Х. с ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: с. ***, за заплащане на следните суми: *** евро – главница по Договор за предоставяне на кредит № *** от *** г.; 12.95 евро – договорна лихва за периода от 28.01.2026 г. до 26.08.2026 г.; 143,92 евро – такса; законната лихва за забава върху главницата от 11.09.2026 г. до окончателното изплащане.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя.

2

УКАЗВА на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Михаела Ив. Атанасова )

3