Решение № 9991 от 12.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9991 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110155865 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Б. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 117, вх. Ж, ет. 7, ап. 131, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 1046,15 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.6.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 117, вх. Ж, ет. 7, ап. 131, аб. № 325450, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 14.07.2022 г. до окончателното й погасяване, 200,76 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 21.06.2022 г., 10,20 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 14.07.2022 г. до окончателното й погасяване, и 2,43 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 01.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 38103/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на 1 топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 1046,15 лв. за потребена топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. и 10,20 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. до 30.4.2021 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 200,76 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 21.06.2022 г., и обезщетение за забава в размер на 2,43 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 01.07.2021 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.07.2022 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Б. Б. П. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове при възражения, че не е собственик или ползвател на процесния имот, поради което не е в облигационни отношения с ищеца.

Релевира възражение за изтекла в негова полза 3 годишна погасителна давност. По отношение на претендираното обезщетение за забава сочи, че ищецът не е представил доказателства за датата на публикуване на сумите на сайта или по друг начин, поради което ответникът не е поставен в забава. Оспорва дължимостта на претендираните суми за дялово разпределение с оглед твърденията на ищеца, че претендира цената въз основа на реален отчет, също така липсват данни за реда и начина на заплащане на това възнаграждение.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Джи Ем Би България” АД не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените по делото Нотариален акт продажба на недвижим имот №*, том ****от 16.05.2006 г. ответникът е закупил недвижим имот, представляващ Апартамент ****, находящ се в гр. София, ж.к. *******, заедно с Избено помещение № 20.

По делото е представено заявление-декларация от 23.05.2006 г. от ответника до ищеца за откриване на партида за продажба на топлинна енергия за придобития апартамент.

Видно от приложените по делото потвърждение от „Джи Ем Би България“ АД и писмо от „Топлофикация София“ ЕАД до „Джи Ем Би България“ АД, първото дружество е било избрано от етажните собственици в сградата на бл. 117, находяща се в гр. София, ж.к. „Обеля“ за извършване на дялово разпределение.

Между ищеца и третото лице помагач е сключен Договор от 03.06.2020 г., за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото е представена справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена, както и за дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г..

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При 2 установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства (Нотариален акт продажба на недвижим имот № 057, том ІІ, рег. № 3905, дело № 194 от 16.05.2006 г. и заявление-декларация от 23.05.2006 г.) ответникът Б. Б. П. се е легитимирала като собственик на топлоснабдения имот през процесния период, поради което може да се обоснове извод, че същата е била потребител на топлинна енергия в имот през процесния имот, респ. между нея и ищцовото дружество е налице облигационно отношение.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

3

Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

В случая ответникът не е оспорил, поради което този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване, а и от представената по делото справка за потребление, беше доказано, че за отоплявания имот през процесния период е доставена топлинна енергия на стойност и не е заплатена цената в размер на 1046,15 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера на начислените суми.

По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.07.2022 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 14.07.2019 г., са погасени по давност.