Решение № 6762 от 09.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6762 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100509715 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение № 8066 от 18.05.2023 год., постановено по гр.д.№38460 по описа за 2022 год. на СРС, II ГО, 56 състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Т.С.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „****, действащо чрез процесуалния си представител адв. С. М. от АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „**** искове с правно основание чл.195, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.193, ал.1, предл. посл.

ЗЗД вр. чл.195

, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника „М КАР София“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. К. Г. К. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** да заплати сумите, както следва: сума в размер на 20 269,64 лв., представляваща цената, която ищецът е платил за 4 бр. зимни гуми Michelin Pilot Alpin PA4 AR PAX и сума в размер на представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на неизпълнение на договора за продажба, изразяващи се в направени разходи за проверка на гумите в оторизиран сервиз. Ищецът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ответника сумата от 800 лв., представляваща разноски за исковото производство.

В срока по чл.259 от ГПК въззивна жалба е подадена от ищеца, с която обжалва решението като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в процеса и въпреки възраженията, направени в открито съдебно заседание по отношение на съдебната – автотехническа експертиза, не допуска назначаването на допълнителна такава, която да отговори на допълнително формулирани от ищеца въпроси. Въззивникът поддържа, че вещото лице не отговаря пълно на поставените въпроси, както и че част от отговорите са по непоставени въпроси. Предвид изложеното и на основание чл.201, ал.1 ГПК прави искане и пред въззивната инстанция за назначаване на експертиза. Въззивникът счита, че не неясно решението на 1 първоинстанционния съд изцяло да кредитира показанията на разпитания на страната на ответника свидетел, тъй като в цялост същите са противоречиви, непоследователни и не излагат ясно действително развилите се отношения между страните. Твърди показанията да са в противоречие и със защитната теза на ответника в отговора на исковата молба.

Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е основано изцяло на предположения, което е недопустимо. Въззивникът прави възражение относно последователността и мотивираността на самия съдебен акт, като според него изводите на съда са вътрешно противоречиви, тъй като непрестанно изменя фактическото положение, което смята за установено. Въззивникът твърди, че прилагането на чл.174 ГПК и института на очната ставка не постига целения резултат, тъй като и след задаване на въпроси към двамата разпитани свидетели по този ред, не се разрешават по несъмнен начин спорните между страните моменти. В тази връзка поддържа заявеното в исковата молба и поддържано в проведените съдебни заседания, че проблемът възникнал неведнъж със закупените гуми се дължи единствено на поведението на служителите на дружеството – ответник. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което исковата претенция на ищцата да бъде уважена изцяло. Претендира разноски.

В установения от закона срок по чл.263 от ГПК ответникът представя отговор срещу депозираната въззивна жалба, която оспорва като неоснователна и необоснован, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, като излага съображенията си за това. Въззиваемият оспорва да е не е доказан извода, че правоотношението по покупко – продажба на автомобилните гуми е за конкретно индивидуализирани от купувача – въззивник по вид, марка и размер гуми. Споделя извода на съда, че макар представянето на талона и проверка по рамата на автомобила е добра търговска практика, това не е от съществено значение, респ. да е единствено възможния начин, по който да се осигурят съответстващи на автомобила гуми. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба, че отказът на купувача – въззивник да представи на служителите талона и да даде подробна информация и за автомобила, не може да се тълкува като неизпълнени задължения от страна на продавача – въззиваем. Оспорва за последния да съществува договорно или нормативно задължение да откаже предоставяне на услугата или недоставяне на стоката без предварително извършена проверка. Оспорва твърденията за противоречивост в показанията на свидетеля, доведен от ответника, като от своя страна прави възражение за достоверността и последователността на показанията на разпитания на страната на ищеца свидетел.

Оспорва да са налице и останалите елементи от фактическия състав, като по отношение липсата на дефекти в гумите препраща към заключението на вещото лице, което не стига до извод, че е налице някаква повреда или изкривявания по същите. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна норма.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност, съдът намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193, ал. 1, пр. посл. ЗЗД и чл. 195, ал. 2 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 10.11.2021 г. с ответното дружество сключили договор за продажба на 4 бр. зимни гуми Michelin Pilot Alpin PA4 AR PAX срещу цена от 20 269,64 лв., която била заплатена на продавача. Сочи, че гумите били предназначениза ползване на 2 автомобил фабрично брониран автомобил Мерцедес С600 Майбах, за което ответното дружество било надлежно уведомено. Гумите били монтирани на автомобила на 20.11.2021 г., като на 26.11.2021 г. при движение по магистрала „Тракия“ от Пловдив в посока София превозното средство започнало силно да се тресе и да губи баланс, устойчивост и стабилност. Гумите били демонтирани и на тях била извършена диагностика в сервиз на „Роял Даника“ ЕООД в гр. Пловдив. Ищцовото дружество предявило рекламация пред ответника за двете предни гуми, които подменило последните с 2 гуми от същия вид, които били монтирани на 30.11.2021 г. През м. януари 2022 г. по време на движение автомобилът отново започнал да се тресе и да губи баланс, устойчивост и стабилност. Водачът веднага го закарал в сервиз на „Примекс“ ЕООД в гр. Пловдив, където бил направен обстоен преглед и диагностика, при което било установено, че гумите били дефекти и негодни за употреба.

Сочи, че във връзка с прегледа и диагностиката направил разходи на стойност 231,83 лв.

Ищецът твърди, че след като се установило, че гумите са дефектни, предал същите на ответника, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 21.01.2022 г. Навежда довод, че процесните гуми имали скрити недостатъци, които ги правели негодни за използване за автомобила, за който били предназначени, поради което поискал от ответника да му върне заплатената цена за гумите и да му възстанови разходите, направени във връзка с констатиране на недостатъците. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 20 269,64 лв., представляваща цената, която ищецът е платил за 4 бр. зимни гуми Michelin Pilot Alpin PA4 AR PAX , както и сумата от 231,83 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на неизпълнение на договора за продажба, изразяващи се в направени разходи за проверка на гумите в оторизиран сервиз, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски за исковото и обезпечителното производство по ч.гр.д. № 2034/2022 г. по описа на по описа на Районен съд Пловдив, ГО, V състав.

Ответникът оспорва иска по основание. Твърди, че не е бил уведомен преди продажбата за марката и модела на автомобила, от които се определя теглото му, а само за това, че бил брониран. Оспорва наличието на дефект на гумите. Прави възражение за съпричиняване, навеждайки твърдение, че гумите са увредени поради неправилен монтаж, проблем с оказването на автомобила, неправилна експлоатация или трети външни фактори, свързани с пътното платно. Оспорва гумите да са върнати на продавача, като твърди същите да са оставени на трето лице „М Кар“ ООД. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

За да се уважи претенцията по чл. 195, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден договор между страните, т. е. валидно възникнала облигационна връзка между страните, 2) продадената вещ да е с недостатъци, които да са съществували към момента на продажбата, 3) недостатъците да са съществени, т. е. такива, които съществено намаляват цената на вещта или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, 4) ищецът да не е знаел за недостатъка при продажбата, 5) наличие на едностранно изявление от ищеца-купувач получено от ответника-продавач за развалянето на договора.

Страните не спорят единствено за факта на валидно възникнало облигационно правоотношение между тях по силата на договор за покупко – продажба на автомобилни гуми. По всички останали елементи от фактическия състав страните спорят.

Настоящият състав на въззивния съд при съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателствени средства по делото, стига до извод, различен от този на първоинстанционния съд в обжалваното решение, за което излага следните съображения.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че в случая спрямо ищеца е приложима разпоредбата на чл.302 от ТЗ, която предвижда, че по сключваните от него сделки в качеството му на търговец, същият следва да полага грижата на добрия търговец.

Последното представлява един от „случаите, в който законът изисква друга грижа“ съгласно чл.63, ал.2 ЗЗД, в който случай се допуска прилагане на по – завишени изисквания към полаганата от страните грижа. Грижата на добрия търговец е грижа на професионалист, упражняващ търговията по занятие, поради което предполага по-внимателно и отговорно отношение в осъщестяване на търговските контакти, засилен контрол при сключване и изпълнение на търговските сделки. Съдържанието на грижата на добрия търговец се 3 определя от общоприетия за нуждите на търговския обмен абстрактен мащаб за професионална грижливост, способности и умения, а нейното полагане е мярка за дължимо усилие и старание. Завишените критерии спрямо търговеца са относими към всички правоотношения, в които същият участва. Доколкото сключената между страните сделка е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ и доколкото същата влиза в обхвата на предмета на дейност на дружеството – ответник, то напълно оправдано е спрямо него да се прилагат по – високи критерии при изпълнение на задълженията си спрямо насрещната страна по правоотношението.

Възражението на дружеството – ищец относно достоверността на показанията на свидетеля И.. в частта за уточняване параметрите на процесните губи, съдът намира за неоснователно. Действително, когато описва начина на уговаряне с представител на дружеството - ищец, един път свидетелят казва "лицето контактуваше с мен само по телефона" или "само по телефона съм контактувал с един човек", друг път казва, че "клиентът е донесъл капаро" или че "същият е върнал гумите лично", но настоящият състав на въззивния съд не намира това за противоречие, поради следното. Свидетелят разграничава предварителното уточняване на желаните от ищеца гуми от останалата организация и действия във връзка с продадените гуми, включително и при разрешаване на първоначално възникналия проблем. Частта от показанията, в която свидетелят говори за комуникация по телефона се отнася за предварителните уточнения, т.е. първоначалното изясняване желанията на ищеца за закупуваната от него стока, а частта от показанията, в която говори за комуникация лично между двамата, на място и в офиса се отнася до организацията и действията след уточняване вида, марката, модела и размера на гумите, респ. по уреждане на въпроса за замяната на двете предни гуми. Изводът на съда се потвърждава и от заявеното от свидетеля при очната ставка в отговор на изрични въпроси на съда, където ищецът не отрича две виждания преди съдебното заседание, като посочва и в каква връзка са се осъществили.