Определение № 69 от 09.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 09.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. В. като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503287 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.

П*, ул. ***, №**, ет. **, ап. **, чрез адв. Б. Т., против Определение № 11954/19.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 9972/2023 г. от Районен съд – Пловдив, VI гр.с-в, с което е върната исковата и молба против И. И. К. началник на отдел УООП към РИОСВ гр. Пловдив, Л. А. К. - директор на Дирекция „Контрол на околната среда“ към РИОСВ гр. Пловдив, Д. Г. К. директор на Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ към РИОСВ гр. Пловдив и С. И. Ш. - директор на РИОСВ гр. Пловдив, с която са предявени субективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминацията и производството по делото е прекратено. Моли определението да бъде отменено изцяло и делото да се върне на Районен съд Пловдив за продължаване на процесуалните действия.

Ответниците по частната жалба И. И. К., Л. А. К. и Д. Г. К. я оспорват като неоснователна.

Ответникът по частната жалба С. И. Ш. не е взел становище.

Окръжен съд – Пловдив, Х граждански състав, като разгледа делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С исковата молба са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминацията от ищцата Д. И. И. против отмветниците И. И. К., като началник на отдел УООП към РИОСВ гр. Пловдив, Л. А. К., като директор на 1

Дирекция „Контрол на околната среда“ към РИОСВ гр. Пловдив, Д. Г. К., като главен юрист и директор на Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ към РИОСВ гр. Пловдив и С. И. Ш., като директор на РИОСВ гр. Пловдив. Иска се от съда да бъде установено извършено от ответниците спрямо ищцата нарушение на ЗЗДискр. - акт на дискриминация по признак увреждане, настъпил в резултат на проявено бездействие от тяхна страна, в качеството им на длъжностни лица, да създадат облекчени условия на труд за ищцата, съобразно предписания на ТЕЛК и посочени от комисията противопоказни условия на труд по отношение на ищцата и да улеснят нейния достъп до работното място, през периода 01.07.2015 г. – 31.12.2018 г., както и да улеснят нейния достъп до работното място. Претендира се и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и имуществени вреди в размер на 3020 лв., които вреди са конкретизирани с уточняваща молба, и обезщетението за които се иска ответниците да заплатят солидарно.

Районният съд, за да прекрати производството по делото, излага основни съображения, че ответник по предявените искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр., следва да е административният орган на основание чл. 205, ал. 1 АПК, поради което с предявяването на исковете срещу длъжностните лица на служба в РИОСВ гр.

Пловдив, за които се твърди, че са извършвали дискриминационните действия, а не срещу РИОСВ гр. Пловдив, не са спазени изискванията за надлежна пасивна процесуална легитимация.

Окръжният съд не споделя тези доводи на първоинстанционния съд.

ЗЗДискр. урежда три възможни претенции за увреденото от дискриминационно поведение лице. То може да предяви установителен иск за факта на нарушение на правото на равно третиране (чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр.); да претендира осъждане на ответника да преустанови извършването на това нарушение и да се въздържа занапред от такова извършване (чл. 71, ал. 1, т. 2 от Зздискр ), както и да търси заплащането на обезщетение за вреди от нарушението (чл. 71, ал. 1, т. 3 от Зздискр ). Адресати на правилата, които осигуряват правото на равно третиране по ЗЗДискр., са както физически лица (чл. 8 за лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, чл. 12 и сл. за работодател физическо лице, чл. 30 и сл. за ръководител на обучаваща институция, чл. 35 за съставители на учебници и помагала и т. н.) така и юридически лица или неперсонифицирани организации (държавни и обществени органи и органи на местно самоуправление - чл. 10, чл. 11, работодател - юридическо лице по чл.

12 и сл., обучаваща институция по чл. 32, синдикални и съсловни организации по чл. 36 и др.). Юридическите лица действат чрез своите представители и включените в тяхната структура за изпълнение на присъщите им функции или цели физически лица. Като нарушител може да се яви само физическо лице, тъй като само у такова лице може да се търси виновно 2 поведение, а отговорността по ЗЗДискр. не е обективна. Тя е разновидност на деликтната отговорност, уредена в ЗЗД, затова правилата на чл. 45 - чл. 53 от ЗЗД следва да намерят съответно приложение. За обезщетяване на вредите пострадалият може да се обърне както към прекия им причинител, така и към лицето, което е възложило изпълнението на работата, при или по повод на която е осъществено дискриминационното поведение. Съответно легитимиран ответник по иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 от Зздискр . може да се яви всеки от двата субекта - по избор на увредения, а може да се претендира и солидарната им отговорност. Във функционална връзка с иска за обезщетяване на вреди е този, за установяване на нарушението. След като вредите могат да се претендират както от физическото лице - нарушител, така и от юридическото лице в чиито състав нарушителят е действал при причиняването им, и двете лица се явяват надлежни ответници по иска за установяване на нарушението. Пострадалият може да го предяви по свой избор срещу който да е от тях.

/ В същия смисъл е и Решение № 546 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 828/2012 г., IV г. о., ГК/.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че изводът, че е недопустимо предявяване на исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДискр . срещу лицето, сочено като пряк нарушител на правото, а легитимиран ответник по тези искове се явява само юридическото лице – държавната институция РИОСВ, но не и нейните длъжностни лица, е неправилен.

Подадената частната жалба е следователно основателна и следва да се уважи. Следва да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 11954/19.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 9972/2023 г. от Районен съд – Пловдив, VI гр.с-в.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, VI гр.с-в за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4