Решение № 7592 от 29.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 60411/2021
- Вид
- Решение № 7592
- Подписан
- 29.04.2025
- Състав
- ИВАНКА ГРИГОРОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 7592 гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: И.Г.М. при участието на секретаря И.И.И. като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110160411 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 3116.70 лв. – регрес по щета № 44012132023202, образувана при /ФИРМА/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2021 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 142.86 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.05.2021 г. до 12.10.2021 г.
Претендира присъждане на направените включително адвокатско възнаграждение. по делото разноски,
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София, чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Й.К. в писмен отговор на исковата молба от 23.02.2022 г., подаден по пощата на 22.02.2022 г. поддържа становище за неоснователност на предявените искове, като излага подробни съображения. С писмена молба от 21.06.2024 г. чрез адвокат А.К. се моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Заявява възражение за прекомерност на 1 адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца като разноски по делото.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 411 от КЗ – регресен иск на платилия застрахователното обезщетение застраховател по имуществена застраховка, срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност”.
От приетите по делото писмени доказателства, от събраните в процеса гласни доказателства и от заключението на съдебната автотехническа експертиза, прието от съда като неоспорено от страните и което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице В. Д., се установяват и съдът приема за доказани по делото твърдените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, релевантни за предявените иск с правно основание чл. 411 от КЗ и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло със законните последици. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3116.70 лв. – дължима непогасена част от претенцията по регрес по щета № 44012132023202, образувана при /ФИРМА/, на основание чл. 411 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 142.86 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.05.2021 г. до 12.10.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД .
Заявените от ответника възражения срещу предявените искове, съдът намира за неоснователни.
Ищецът е направил разноски по делото за възнаграждение на един адвокат в размер на 549.80 лв. с включен ДДС, която сума настоящият съдебен състав намира, че не е прекомерна с оглед обстоятелството, че е осъществена процесуална защита по два предявени парични иска, фактическата и правна сложност на делото и обема свършена работа от процесуалния пълномощник на ищеца, а възражението на ответника, заявено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно.
Предвид горното, изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски, в общ размер на 1124.47 лв., от които 174.67 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд държавна такса, 350 лв. – разноски за възнаграждение на вещо лице и 549.80 лв. – разноски за възнаграждение на един адвокат с ДДС, както и 50 лв. – за разпит на свидетел по делегация .
2
В открито съдебно заседание на 12.04.2024 г. съдът е постановил връщане на ищеца сумата от 50 лв. – депозит за свидетел по делото по вносния документ от 08.08.2023 г., като неизползвана и няма основание за присъждането й като разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление /АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление /АДРЕС/ сумата от 3116.70 лв. – дължима непогасена част от претенцията по регрес по щета № 44012132023202, образувана при /ФИРМА/, на основание чл. 411 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от
142.86 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.05.2021 г. до 12.10.2021 г., на основание чл. 86, ал.
1, изречение 1 ЗЗД, както и сумата от 1124.47 лв. – направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3