Решение № 5068 от 05.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 05.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при секретаря Емилия

Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 14741 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 28.06.2018 г., постановено по гр. д. № 16923/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, е отхвърлен иска на З. „Б.В.И.Г.“*** заведен против „Ч.Р.Б.“ АД, ***, Бенчмарк БЦ за приемане за установено, че се дължат сумите – 1010 лв., ведно със законната лихва считано от 06.12.2017 г. до датата на изплащане и 83.21 лв. мораторна лихва за периода 25.01.2017 г. – 16.11.2017 г. С решението е осъден ищецът З. „Б.В.И.Г.“ да заплати на ответника „Ч.Р.Б.“ АД разноски -378.10 лв. по заповедното производство и 592 лв. по исковото производство. С определение № 44221 от 14.09.2018 г. постановено по гр. д. № 16923/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 62 състав е изменено решение от 28.06.2018 г., постановено по гр. д. № 16923/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, като е отменено осъждането на З. „Б.В.И.Г.“ да заплати на ответника „Ч.Р.Б.“ АД разноски в размер на 378.10 лв. по заповедното производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от З. „Б.В.И.Г.“, чрез адв. П.Д., като са изложени съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, което било постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че районният съд неправилно бил приел, че в момента на аварията в района имало бури с мълнии, както и, че падането на мълния довело до скъсването на мост на един от стълбовете, което било причинило процесните увреждания. Посочва се, че възражението, че именно мълния била повредила електроразпределителната мрежа не било въведено с отговора на исковата молба, а било изградено на основание на събраните доказателства. От събраните свидетелски показани и удостоверени от НИХМ не се установявало, че действително падането на мълния било довело до скъсването на мост, като съдът не бил взел предвид и обстоятелството, че двамата свидетели били служители на дружеството и евентуално били заинтересовани от изхода на делото, като неправилно била кредитирана и експертизата в този смисъл. Твърди се още, че падането на мълния само по себе си не изключвало отговорността на ответника, защото вероятността на възникването на пренапрежение по електрическата мрежа от падането на мълния не било непредвидими и непредотвратимо събитие, като следвало да бъде доказано, че ответника бил изпълнил всички нормативни изисквания, което не било сторено.

Районният съд не бил обсъдил доказателствата, от който се установявало, че попадането на мълния върху или в близост до мрежата средно напрежение не можело да доведе до пряко възникване на вредите по застрахованото имущество. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа въззивната жалба и претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна „Ч.Р.Б.“ АД, чрез юрк. с.д.изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва, че страната в срока за отговор своевременно била реализирана възражението си за непреодолима сила. Не били на лице предпоставките за реализиране на отговорността на ответника, тъй като не било установено ответникът да е причинител на вредата, а от събраните по делото доказателства се установявало настъпването на непреодолима сила. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата подадена от З. „Б.В.И.Г.“, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на З. „Б.В.И.Г.“. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Настоящата въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 62 състав, решение за валидно, допустимо, а по отношение на правилността му намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от З. „Б.В.И.Г.“ с искова молба, с която срещу „Ч.Р.Б.“ АД е предявен иск по реда на чл. 422, ал 1 от ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 1010 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 83.21 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.01.2017 г. до 16.11.2017 г. В исковата молба се твърди, че във връзка с некачествено подаване на електрическа енергия на 24.06.2016 г. бил настъпил „токов удар“, поради което ищецът е изплатил по имуществена застраховка застрахователно обезщетение в размер на исковата сума за увреденото имущество, което застрахователно събитие било причинено по вина на „Ч.Р.Б.“ АД, поради лошото качество на подаваната по мрежата електрическа енергия. В изпълнение на договорното задължение ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1010 лева.

По делото не е спорно, а и от представената комбинирана застрахователна полица Булстрад бизнес решение № 2204160220000013 се установява, че между ищеца и „И-ЕНД-А“ ЕООД е бил сключен договор за имуществена застраховка за обект бензиностанция местност „Бинека“, град Дупница, за срок от 00.00 часа на 25.02.2016 г. до 23.59 часа на 24.02.2017 г., като по делото е представен и добавък № 1 към застрахователна полица № 2204160220000013, съгласно който е предвидено застрахователно покритие „късо съединени и токов удар на електрически инсталации и/или уреди“.

По делото е представен констативен протокол № 31 за нанесени имуществени вреди от 28.06.2016 г. изготвен от представители на ответника в присъствието на представител на потребителя „И-ЕНД-А“ ЕООД с адрес на обекта бензиностанция местност „Бинека“, от който протокол се установява, че потребителят бил захранван от подстанция „Бобов дол“, от извод „Мламолово“ 20 KV, от ВС „Бинека“. В протокола е направен опис на нанесените имуществени вреди.

По повод настъпилото застрахователно събитие при ищеца е била образувана преписка по щета № **********/114-16. Към преписката са приложени заявление от 27.06.2016 г. от „И-ЕНД-А“ ЕООД за извършване на оглед от страна на застрахователя и оценка, констативен протокол от 27.06.2016 г. изготвени от представители на застрахователя и застрахования с констатации за наличие на застрахователно събитие, претенция за обезщетение с вх. № 48/27.06.2016 г. депозирана от „И-ЕНД-А“ ЕООД, доклад по щета № **********/114-16, съгласно който е определено обезщетение в размер на 1010 лв. Представено е преводно нареждане от 25.10.2016 г., с което е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1010 лв.

Представена е и регресна покана по щета № **********/114-16 с изх. № 00035/04.01.2017 г., съгласно която „Ч.Р.Б.“ АД е уведомен, че във връзка с щета ищецът бил заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1010 лв., поради което встъпвал в правата на застрахования срещу отговорното за уврежданото лице и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ в петнадесет дневен срок моли да бъде възстановена сумата от 1010 лв. Видно известието за доставяне поканата е била получена от „Ч.Р.Б.“ АД на 09.01.2017 г. Във връзка с регресната покана е депозиран отговор от страна на ответника с изх. № 16.02.2017 г. получен на 20.02.2017 г., съгласно който ищецът е уведомен, че претенцията за обезщетяване на вреди била неоснователна, като на 24.06.2016 г. имало регистрирани две прекъсвания вследствие на преходни процеси и лоши метеорологични условия.

От представеното писмо с изх. № ОД-03-254-1 от 04.05.2018 г. от Националния институт по метрология и хидрология към БАН се установява, че въз основа на експертна оценка на синоптичната обстановка, данни от представителни метеорологични станции и данни от Европейската система за регистриране на мълнии, през периода: 23.06.2016 г. -25.06.2016 г. в района на гр. Дупница гръмотевична дейност имало на 24.06.2016 г. Също така е посочено, че на 24.06.2016 г. след обяд, между 14.50 ч. и 15.30 ч. имало регистрирана гръмотевична дейност, с условия на разряд на мълния от типа „облак-земя“.

По делото е разпитван свидетелят Л.М.в качеството му на техник обслужващ процесната бензиностанция по ел. частта. Свидетелят посочва, че му се обадил управителя на бензиностанцията и му каза, че имало авария, токов удар и неработели колонките. Свидетелят твърде, че всички уреди имали защита, като на всеки блок имало бушони и предпазители, като стриктно се следяло за защитите.

Свидетелят лични бил монтирал защитите.

По делото бил разпитван и свидетеля А.Д., който се явявал управител на обекта. Свидетелят посочва, че отишъл в обекта веднага след спирането на тока, като на място се установило, че имало токов удар, който не бил само в процесния обект, но и и в село Баланово. Всички системи се били запалили и имало след от горене, след което се обадил на сервиза, който се занимавал с поддръжката на съоръженията. Свидетелят посочва, че трафопоста бил близо до обекта, като служителите на ответника вече били там и отстранявали повредата, като дълго време нямало ток и служители на ответника стояли с часове докато открият проблема. Свидетелят посочва, че имало случай на стълбовете при чашките присъединените кабели да се късат и скъсания кабел да удрял другия кабел, поради което се получавало свръх напрежение и изгаряли уредите.

Разпитан е и свидетеля Р.П.в качеството му на ръководител район, Оперативен център Дупница, поддържане и експлоатация при ответника. Свидетелят посочва, че знаел за процесния случай, който бил в резултат на аварирал електропровод 20 киловолта, като в този момент имало буря, като първия път изключването на електропровода било по причина мълния. Посочва, че мълния ударила електропровода и защитите на подстанцията изключват, като дежурния след няколко минути правил проба на електропровода като го включвал, но в случая пак имало обаждания за слабо напрежение и била изпратена аварийната група да търси проблема. Групата била установила, че има прекъсване на една от фазите на електропровода, като отново бил изключен елетропровода този път целево, за да се отстрани аварията. Свидетелят твърди, че тези изключвания не можели да предизвикат пренапрежение, като свидетелят посочва, че не е бил в аварийната група и не бил посещавал бензиностанцията, а има информация от наличните документи. Свидетелят посочва, че в процесния обект е установено, че не работи системата, която предпазвала клиенти от аномалии в системата на ответника.

Нямало оплаквания от други клиенти за изгорели уреди.

От разпита на свидетеля Н.В.се установява, че същият е участвал в аварийната група на ответника, която е отстранявала процесната авария.

Свидетелят посочва, че били изпратени на място поради оплакване от клиенти за променливо напрежение. Твърди, че преди бензиностанцията открили аварията, която представлявала скъсан мост, като мостът бил скъсан и бил опушен.

Свидетелят посоча, че вързали моста и включили електропровода. Предполага, че имало мълния, тъй като по самия стълб имало опушване, като от електрожен.

Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че при прекъсване на ел. захранване или оперативни превключвания може да се получат по-високи пускови токове на включените в мрежата консуматори, като било възможно и получаване на пренапрежение, към което уредите са по-уязвими. Вещото лице посочва, че било възможно да бъдат увредени процесните електроуреди, поради процеси възникнали в съоръженията на застрахованото лице след границата на собственост- при неизправности и неинсталирана защита, но такива нямало, като по врене на огледа на 30.08.2016 г. се установили защити срещу пренапрежение, АВР и два резервни агрегата за производството на ток. Съгласно експертизата винаги било възможно да настъпят повреди на електроуредите, поради нормалното им износване вследствие на дълга употреба, като при пряко попадение на мълния върху въздушен електропровод напрежението се повишавало до стотици хиляди волта. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че със сигурност е имало пренапрежение, което може да е било причинено от мълния или от неправилно превключване на мрежата.