Решение № 278 от 15.04.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. гр. Хасково, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640101290 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ от ТП ДГС - Ивайловград, ЕИК 2016176540046, със седалище и адрес на управление гр.Ивайловград, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №14, представляван от директора Л.С.С., съдебен адрес: гр.Свиленград, ул.“Г.Бенковски“ № 3, адв. А.С.Й. от АК - Хасково против „ЛЕСФОР“ ЕООД, ЕИК 205560275, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №10, офис 67, представлявано от управителя М.Д.Т., съдебен адрес: с.Първенец, общ.Родопи, обл.Пловдив, ул.“Оборище“ № 9, адв. М.Г.П. от АК - Пловдив. За претендираните суми е издадена заповед № 240 от 01.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 461 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково.

С влязло в сила протоколно определение № 1221 от 09.10.2024 г. и на основание чл.

232 ГПК, поради оттегляне на иска, производството в частта за дължимостта на сумата от 11 153,20 лева с ДДС, представляваща остатък по Фактура №3900026436 от 27.10.2023 г., издадена във връзка със сключен между страните Договор № РГ-03-45 от дата 01.09.2023 г. за покупкопродажба на стояща дървесина на корен от обект № 2341 в териториалния обхват на ТП ДГС - Ивайловград, представляваща продажната цена на 22 пл.м.куб. дърва благун, 22 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 40.150 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-г, включен в обект 2341 и 47.850 пл.м.куб. дърва благун, 19.800 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 14.850 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-е, включен в обект 2341 е прекратено, тъй като към 16.08.2024 г. сумата вече била заплатена от ответника на ищеца.

1

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество, на основание проведен електронен търг с наддаване за продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен и на основание Заповед № РД-10-375/22.08.2023 г. на Директора на ТП ДГС Ивайловгад, с която ответното дружество било определено за купувач на дървесината от обект 2341 с отдели 575 - г, в териториалния обкват на ТП ДГС - Ивайловград, бил сключен Договор № РГ-03-45/01.09.2023 г. за покупко- продажба на стояща дървесина на корен от обект 2341 в териториалния обхват на ТП ДГС - Ивайловград. Срокът на договора бил до 15.11.2023 г. Съгласно договореното, ищецът прехвърлил на ответника собствеността върху 949 пл.м.куб. прогнозно количество маркирана стояща дървесина на корен - дърва за огрев от дървесните видове благун, зимен дъб и космат дъб, а ответникът поел задължение да заплати продажната цена в размер на общо 56 940,00 лева без ДДС, при единчна цена за пл.м.куб. от 60,00 лева без ДДС. Посочената цена следвало да бъде заплатена както следва:

20 % от достигнатата цена в деня на сключване на договора, а следващите плащания следвало да се извършват на база на изготвените и подписани между страните предавателноприемателни протоколи за действително добитото количество дървесина от обекта в срок от пет дни, считано от изчерпване на авансовата вноска и преди транспортирането на дървесината от обекта. Ответникът заплатил авансовата вноска при сключване на договора.

Поддържа се в исковата молба, че съгласно договореното между страните, била издадена фактура № *********27.10.2023 г. на стойност 11 998,20 лева с ДДС, представляваща продажната цена на 22 пл.м.куб. дърва благун, 22 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 40.150 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-г, включен в обект 2341 и 47.850 пл.м.куб. дърва благун, 19.800 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 14.850 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-е, включен в обект 2341, след изготвяне и подписване на приемателнопредвателните протоколи. До изтичане на срока на договора обаче, ответното дружество не изпълнило задължението си за заплащане по фактурата и задължението си за транспортиране на дървесината.

Ищецът посочва в исковата молба, че изпратил уведомление до ответното дружеството с изх. № АСД-09-9/05.01.2024 г. след освидетелстване на сечищата през месец декември 2023 г., в което го уведомил, че е в просрочие и не е изпълнил задълженията си за заплащане на процесната фактура, както и на фактури с № № **********/31.10.2023 г. и № **********/16.11.2023 г. Ответникът извършил две частични плащания по фактура № *********27.10.2023 г. На 18.01.2024 г. заплатил сумата в размер на 145,60 лева, а на 23.01.2024 г. – 700,00 лева. Ищецът изпратил и второ уведомление за плащане изх. № АСД09-33/06.02.2024 г., в което бил определен десетдневен срок за доброволно плащане, но такова не било извършено.

След извършените от ответното дружество две частични плащания по фактура № *********27.10.2023 г. на стойност 11980,80 лева с ДДС, същият дължал на ищеца сумата в размер на 11 153,20 лева с ДДС. Срокът за плащане по посочената фактура бил до края на срока на договора - 15.11.2023 г. По тази причина дължал и лихва за забава – 283,88 лева за периода 16.11.2023 г. до 18.01.2024 г. върху сумата от 11980,80 лева; 22,70 лева за периода 2

19.01.2024 г. до 23.01.2024 г. върху сумата от 11 853,20 лева и 128,17 лева за периода от 24.01.2024 г. до 22.02.2024 г. върху сумата от 11 153,20 лева.

Тъй като ответното дружество не изпълнило задължението си за плащане на дървесината по издадените от ищеца фактури, последният подал заявление по чл.410 ГПК пред РС - Хасково. По подаденото заявление на 23.02.2024 г. било образувано ч.гр.д. № 461/2024 г. по описа на РС-Хасково. На 24.04.2024 г. ищецът получил съобщение, че срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника.

Доколкото възражението било подадено от пълномощник на управителя на ответното дружество, ищецът заявява, че не може да вземе становище относно това, дали е налице представителна власт по отношение на извършеното действие по депозиране на възражение.

Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми: 11 153,20 лева с ДДС остатък по фактура № *********27.10.2023 г., издадена във връзка със сключен между страните договор РГ-03-45/01.09.2023г. за покупко-продажба на стояща дървесина на корен от обект 2341 в териториалния обхват на ТП ДГС Ивайловград, представляваща продажна цена на 22 пл.м.куб. дърва благун, 22 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 40.150 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-г, включен в обект 2341 и 47.850 пл.м.куб. дърва благун, 19.800 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 14.850 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-е, включен в обект 2341; лихва за забава - 283,88 лева за периода 16.11.2023 г. до 18.01.2024 г. върху сумата от 11980,80 лева; 22,70 лева за периода 19.01.2024 г. до 23.01.2024 г. върху сумата от 11 853,20 лева и 128,17 лева за периода от 24.01.2024 г. до 22.02.2024 г. върху сумата от 11 153,20 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 11 153,20 лева, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 461/2024 г. по описа на PC – Хасково в съда – 23.02.2024 г., до окончателното й изплащане.

Поради извършено плащане на сумата за главница от 11 153,20 лева - остатък по фактура № *********27.10.2023 г. са уточнени от ищеца размерите на претендираната законна лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 461 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково – 23.02.2024 г., а именно за периода от 23.02.2024 г. до 04.08.2024 г. - в размер на 698,93 лева; за периода 04.08.2024 г. до 05.08.2024 г. - в размер на 6,78 лева; за периода от 05.08.2024 г. до 06.08.2024 г. - в размер на 5,08 лева; за периода от 06.08.2024 г. до 08.08.2024 г. - в размер на 5,06 лева; за периода от 08.08.2024 г. до 12.08.2024 г. - в размер на 4,08 лева.

Претендира се и присъждане на деловодни разноски за заповедното и за настоящото производства, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът оспорва предявените искове. От анализа на текста на раздел II, т.2.2. на сключения между страните Договор № РГ-03-45/01.09.2023 г. следвал извод, че задължението за ответника да заплати дървесината било обвързано не само от подписването на протокола за предаване на дървесината, но и от наличието на обективна възможност за 3 купувача да осъществи транспортиране на същата. Текстът гласял, че дървесината се заплаща „в 5-дневен срок от подписване на протокола и преди транспортиране на дървесината", т.е. за да възникне за купувача задължението за заплащане на наличната в обекта дървесина, трябвало да са налице кумулативно и двете предпоставки, предвидени в т.2.2 от Раздел II: 1. да е подписан протокол и 2. да е налице обективна възможност за купувача да транспортира дървесината. Тази възможност следвало да се установи, че е настъпила както по документи, така и физически на терен, а по документи, за да възникне за купувача правото да транспортира приетата дървесина било нужно да е издадено от продавача позволително за извършване на дейности в горите - чл. 62 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. За да е налице физическа възможност за купувача да транспортира наличната в гората дървесина, било необходимо отново продавачът да е осигурил проходимост на пътищата в гората, по които е предвидено да се транспортира дървесината – т. 2.3 на Раздел IV от процесния договор. В настоящия случай не били възникнали в предвидената в договора съвкупност основания за заплащане на дървесината, а именно не била осигурена от ТП ДГС - Ивайловград обективна възможност за транспортиране на същата от обекта. За това свидетелствали на първо място издадените Протоколи за освидетелстване на № № 0728216 и № 0728209 от 15.12.2023 г., в които било посочено, че в насаждението има труднодостъпни места с невъзможност за извоз на дървесината. За това ответникът депозирал пред ДГС - Ивайловград заявление от 16.01.2024 г., с което поискал да му бъде издадено разрешително за достъп на строителна техника до обекта, с която да отремонтира безвъзмездно пътищата в обекта, по които следвало да транспортира дървесината. Адресатът обаче не отговорил и не издал исканото разрешение.

Това мотивирало ответника да сезира и ЮИДП – Сливен, чието териториално поделение се явявало и ТП ДГС - Ивайловград във връзка с липсата на осигурен достъп до дървесината като подал жалба на 15.04.2024 г., въпреки че осигуряването на проходимост в горските територии представлявало договорно задължение на ТП ДГС - Ивайловград (т.2.3. от Раздел IV от процесния договор). Бездействието на ищеца осуетило всяка възможност на ответника да транспортира дървесината, тъй като задължението за заплащането на приетата дървесина възниквало едва след като се осигури от продавача, в случая от ищеца обективна възможност за транспортирането й, както и отправено заявления от купувача – от ответника, че ще транспортира приетата дървесина. Заключението за невъзможност дървесината да бъде транспортирана следвало и съдържанието на кореспонденция, разменена между страните по повод на процесния договор. Така на 12.06.2024 г. с писмо изх. № АСД – 09-18 ищецът уведомил ответника, че „Ще Ви бъде издадено ново позволително за сеч, за да извозите отсечената дървесина“. Според ответника, ищецът признавал, че без да бъде издадено ново позволително за сеч, транспортирането на процесната дървесина било невъзможно. Това следвало и от разпоредбата на чл.62 от Наредба № 8 за сечите в горите.

На 28.06.2024 г. ТП ДГС – Ивайловград изпратило друго писмо до ответното дружество с идентично съдържание, но ищецът не се бил свързал с ответника, за да го покани да подпише ново позволително за сеч, по силата на което да има право да извършва дейности в обекта, вкл. и транспортиране на дървесина.

4

Ответникът поддържа, че не той е изпаднал в забава като не е изпълнил задълженията си по Договор № РГ-03-45/01.09.2023 г., а ищецът е неизправна страна, тъй като не бил изпълнил задълженията си, обективирани в т.2.3 на Раздел IV, т.1.1. и т.1.4 на Раздел V, а именно: да осигури на купувача проходимост на горските пътища, осигуряващи достъп до насажденията и временните складове в обекта и да окаже нужното съдействие на купувача за изпълнението на договора. В тази връзка твърдението на ищеца, че е прехвърлил собствеността на дървесината върху ответното дружество „Лесфор" ЕООД било несъстоятелно, дървесината се считала прехвърлена едва след нейното заплащане - т.2.6. от Раздел IV.