Определение № 1164 от 04.08.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1164 гр. Плевен, 04.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500595 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София срещу определение № 2437 от 12.05.2025 г. по гр.д. № 2867/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1764 от 27.12.2024 г. в частта му за разноските. Жалбоподателят счита, че неправилно Плевенски Районен съд е обсъждал ненаправено възражение, че Л. В. С. не е материално затруднено лице, поради което не й се следва безплатна правна помощ.

Всъщност възраженията са, че в договора не е посочено конкретно основание по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА за сключването му, нито пък за кое гр. дело на Плевенски Районен съд се касае; както и че Л. В. С. злоупотребява с право с цел да увреди „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София, завеждайки срещу него 23 гр. дела и генерирайки завишена отговорност за разноски, вместо да предяви претенциите си с една искова молба и да минимизира отговорността за разноски. Жалбоподателят се позовава и на конкретна съдебна практика.

Според „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София, Плевенски Районен съд не е отчел промяната в Наредба №1 от 09.07.2004 г. /по-нататък само Наредбата/, според която посочените в нея размери на адв. възнаграждения не са задължителни, а служат само за ориентир. Освен това, Плевенски Районен съд не е съобразил при определяне размера на адв. възнаграждение, че:

-по спорните по делото въпроси има богата съдебна практика;

-че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи;

1

-че съдът трябва да съблюдава за добросъвестното упражняване на правата на потребителя;

-че ищцата не е направила опит за доброволно уреждане на спора, а директно е завела множество дела.

„СИТИ КЕШ“ООД-гр. София моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата по чл.248 от ГПК.

Л. В. С. чрез Еднолично адвокатско дружество „ЕЛЕНА ИВАНОВА“-гр.

Пловдив е депозирала писмен отговор, в който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно. Сочи се, че „СИТИ КЕШ“ООД-гр.

София е злоупотребило с потребителските права на Л. В. С., обвързвайки я по множество договори с идентични нищожни клаузи за неустойка в размер на 200 % от главницата.

Л. В. С. намира, че съдът не може да се намесва във вътрешните отношения между клиент и адвокат. Достатъчно е само в договора да е посочено, че адвокатът ще оказва безплатна правна помощ и този договор да е представен по делото. Намира също, че при предявени два обективно съединени иска, се усложнява правната и фактическа сложност на делото и че съдът може да ползва за ориентир при определяне на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА размерите посочени в Наредбата.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Така изложеното прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, защото:

С решение № 1764 от 27.12.2025 г. по гр.д. № 2867/2024 г. Плевенски Районен съд е:

ПРОГЛАСИЛ ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.146 ЗЗП по иска, предявен от Л. В. С., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.*** против „Сити кеш“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Славянска №29, ет.7 клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 784250 от 21.12.2022 г., като противоречаща на добрите нрави и неравноправна.

ОСЪДИЛ на основание чл.55, ал.1, предложение първо „Сити кеш“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

Славянска №29, ет.7 ДА ПЛАТИ на Л. В. С., ЕГН**********, гр.Плевен, 2 ул.*** сумата от 1 468.99 лева, представляваща недължимо платена сума.

ОСЪДИЛ на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК „Сити кеш“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

Славянска №29, ет.7 ДА ПЛАТИ на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Е. Иванова“ гр. Пловдив, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, като процесуален представител на Л. В. С., сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната в производството безплатна правна помощ.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.6 ГПК „Сити кеш“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Славянска №29, ет.7 ДА ПЛАТИ по сметка на РС-Плевен сумата от 100 лв. за държавна такса, 200 лв. възнаграждение за вещо лице, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Плевенски Окръжен съд намира, че първоинстанционният съд е разгледал и уважил два иска – установителен с цена 3 194.67 лв. и осъдителен с цена 1 468.99 лв. и е определил и присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за защита като по един иск с материален интерес до 1 000 лв. в минимален размер – 480 лв. с ДДС, а не както изисква чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. – по всеки отделен иск и при действителния материален интерес. Плевенски Районен съд е мотивирал това си решение, отчитайки правната и фактическа сложност по делото. Такова оплакване обаче липсва, защото не е в интерес на жалбоподателя. Към момента на постановяване на горното решение Наредбата все още не е била изменена, поради което е неоснователно оплакването, че Плевенски Районен съд не е отчел промяната в Наредбата.

Ищцата е представила по делото договор за правна защита и съдействие от 21.05.2024 г., с който Еднолично адвокатско дружество „ЕЛЕНА ИВАНОВА“-гр. Пловдив, представлявано от адв. Е. Г.И., е поело да осъществява процесуално представителство гр.дело на РС-Плевен – без то да е конкретизирано при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА – без да е посочено в коя от трите хипотези. В молбата по чл.248 от ГПК е направено възражение, че договора за правна защита и съдействие е непълен, поради което не може да послужи за определяне и присъждане на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА по процесното гр. дело. Действително Плевенски Районен съд не е обсъдил това възражение, а друго – каквото не е направено. Плевенски Окръжен съд намира за неоснователно действително направеното възражение, защото:

Няма законов регламент относно формата и съдържанието на договора за правна защита и съдействие, в частност – няма изискване договора да е писмен и в него да е посочен номера на съответното дело. В случая договора е 3 писмен и е представен по делото и това означава, че касае правна защита и съдействие именно по съответното дело.

По въпроса дали при възражение съдът дължи проверка за наличието на конкретно основание по чл.38, ал.1 от ЗА има противоречива практика.

Настоящият съдебен състав споделя тази, според която конкретното основание по чл.38, ал.1 от ЗА стои в полето на вътрешните отношения между клиент и адвокат и не следва да бъде предмет на нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. Обратното би довело до ненужно затрудняване на основното производство по делото.

Достатъчна гаранция, че не се злоупотребява с правото на безплатна правна помощ е обстоятелството, че адв. възнаграждение за безплатна правна помощ се дължи само при основателна претенция и че съдът определя размера на възнаграждението при спазване правилата на Наредба №1 от 09.07.2004 г.

Няма законова разпоредба, която да задължава ищцата да разреши споровете по всички правоотношения с ответника в рамките на едно дело.

Дори и това да беше сторено, съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Ето защо, предявяването на множество искове с отделни искови молби, пък били те и със сходен предмет, не може да се квалифицира като злоупотреба с право.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба с вх. №18557/11.06.2025 г., подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД-гр. София, с ЕИК *** срещу определение № 2437 от 12.05.2025 г. по гр.д. № 2867/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4