Решение № 381 от 20.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300503361 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 464 от 29.10.2023г. на Асеновградския районен съд, ІVти гр. състав, постановено по гр. дело № 924/22г., с което се отхвърля предявеният иск от Ж. Е. У. ЕГН ********** от *** против Е. И. У. ЕГН ********** и Л. Д. М. ЕГН ********** и двамата с адрес **** да бъде развален сключеният с НА № 161 том 6дело 1099/2008г на нотариус К., вписан с Акт 167 том 8 нот. д. № 2521/2008г на СВ договор, по силата на който М. Е. У. е прехвърлила на Е. И. У. и Л. Д. М. собствеността върху 4/12/четири дванадесети/ ид ч от ПИ с КИ ***/три осем три осем пет точка две едно едно точка едно три шест/ по КК на гр Асеновград с адрес на имота ***, с площ от 912/деветстотин и дванадесет/ кв м, територия урбанизирана, начина на трайно ползване ниско застрояване, стар идентификатор 218/двеста и осемнадесет/ кв 19/деветнадесети/ парцел 1/първи/, при съседи ***, ***, ***, ***, ***, ведно с 4/6/четири шести/ ид ч от построената в имота сграда с КИ ***/три осем три осем пет точка две едно едно точка едно три шест точка шест/ със застроена площ от 60/шестдесет/ кв. м. брой етажи един , предназначение жилищна сграда еднофамилна, срещу задължението на приобретателите да поемат гледането и издръжката на прехвърлителя, както и да й осигурят нормален и спокоен живот, докато е жива, поради неизпълнение 1 до размер на 2/6/две шести/ ид ч .като неоснователен.

Жалбоподателят Ж. Е. У. , ЕГН **********, чрез адв. С. Г. моли съда да отмени решението по съображения подробно изложени в жалбата и постанови друго, с което да развали договора до размера на наследствената квота на ищеца. Претендира разноски.

Въззиваемите Е. И. У. и Л. Д. М. считат обжалваното решение за правилно и молят съда да го потвърди.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Страните не спорят, а и от представените преписи от удостоверения за наследници изх. № 08-11-188/13.09.21г. издадено от кметството на ***, Пловдивска област и от нотариален акт вх. рег. № 3653/12.08.2008г., Акт № 167, т. VIII, дела № 2521/2008г. се установява, че М. Е. У. и нейния син И. Е. У. продават на Е. И. У. и Л.

Д. М. 5/12 ид. ч. от процесния поземлен имот, както и 5/6 ид. ч. от жилищната сграда срещу задълженията на купувачите да гледат и издържат прехвърлителите, както и че М. Е. У. е починала на ***г., а нейния съпруг е починал на ***г.

В исковата молба и във въззивната жллба Ж. Е. У. твърди, че приобритателите не са полагали дължимите грижи по гледането и издръжката на прехвърлителката М.

У., поради което иска процесния договор да бъде развален поради неизпълнението му до посочения в исковата молба размер.

За установяване на релевантните по делото обстоятелства са разпитани шестима свидетели. От показанията на посочените от ищцата, тук жалбоподател, свидетели Г.

А., Д. Х. и М. Й. се установява, че докато М. У. е живяла в ***, за нея се е грижела дъщеря Ж., с която са пазарували заедно, водила я е на лекар и зъболекар и е цепила дървата за огрев, както и че е имало периоди, в които баба М. е живеела сама.

Свидетелят А. установява, че внука на М. У. – Е. е ремонтирал къщата преди около десетина години. Тези свидетели установяват, че до преди няколко години М. е живяла в ***,след което е заживява в *** при своя внук.

Доведените от ответниците в производството пред районния съд свидетели също установяват обстоятелството, че М. У. до 2017 – 2018г. е живяла в ***, като след това се е преместила в ***, при сина и внука си – вж. показанията на свидетелите С. С., Н.

К. и Е. У., който е син на М. У. и брат на жалбоподателката.

Свидетелката С. установява още, че Л. и Е. са посещавали баба М. всяка седмица, като Е. У. е обработвал двора в *** и е цепил дървата за огрев през зимата.

Съпругът на свидетелката, заедно с Е. У. са направили ремонт на къщата на М. У., изразяващ се в поставяне на тапети, смяна на дограмата с необходимото „обръщане“ на прозорците.

И двете групи свидетели безспорно установяват, че до края на 2017г. М. У. е 2 живяла в ***, а Е. У. и Л. М. – в ***.

При преценката на основателността на предявения иск следва да се има предвид характера на процесния договор, при който алеаторната престация на приобретателите следва да се предоставя ежедневно и непрекъснато, изразяваща в грижи и издръжка в натура на кредитора в обем, необходим за задоволяване на нуждите му, като освен място за живеене следва да осигури храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства, а също така битовата и личната хигиена.

В настоящия казус е безспорно установено, че от момента на продажбата през месец август 2008г. до края на 2017г. приобретателите са живели в друго населено място, отдалечено на около 50 км от селото, в което живее прехвърлителката, като през този период приобретателите макар и да посещавали по веднъж седмично жилището на М. У. и да са полагали известни грижи за нея, то така изпълняваните задължения не са в необходимия обем, защото очевидно не са ежедневни и за период от почти десет години, за който не може да се приеме, че е незначителен с оглед интереса на кредитора.

Обстоятелството, че след 2018г. въззиваемите са приели да живее в дома им М.

У., не прави изпълнението пълно и точно според нуждите на кредитора.

Доколкото по делото са събирани доказателства за вида и обема грижи, които е полагала въззивницата за своята майка в периода след процесната сделка е уместно да се посочи, че ищецът в настоящия иск, предявен по реда на чл. 87, ал.3 от ЗЗД, не е длъжен да сочи в какво се изразява неизпълнението, понеже върху ответните страни е доказателствената тежест да докажат, че са престирали пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията по договора за издръжка и гледане, както правилно е разпределил доказателствената тежест районния съд в доклада си, изготвен по реда на чл. 146 от ГПК.

Изложеното налага извода, че приобретателите не са изпълнявали задълженията си по процесния договор през достатъчно дълъг период, поради което е налице неточно и непълно изпълнение, което обосновава развалянето на същия договор. Ето защо предявения иск е основателен и следва да се уважи.

Между страните няма спор, а и от представените удостоверения за наследници се установява, че М. У. е била в брак с Е. С. У. и съответно починала като вдовица, както и относно наследствената квота на жалбоподателката, поради което договорът следва да се развали до 4/12 ид. ч., по отношение на жилищната сграда според нормата на чл. 9, ал.1 , във връзка с чл. 5, ал.1 от ЗНасл., тъй като Ж. У. притежава непродадената 1/6 ид. ч. по отношение на сградата, която идеална част не е предмет на процесната сделка и половината на квотата на нейната майка, а имено 4/6 ид. ч., което прави 4/12 ид. ч., която част събрана с нейната 1/6 ид. ч. прави 6/12 ид.ч. или ½ ид.ч., колкото е общия обем от правото на собственост върху сградата притежаван от 3 жалбоподателката. Следователно по отношение на жилището договорът следва да се развали до размера от 4/12 ид. ч.

По отношение на поземления имот процесния договор следва да се развали до размера от 2/12 ид. ч., понеже М. У. е притежавала 4/12 ид. ч. от него, а половината от тази квота възлиза на 2/12 ид. ч. (или 1/6 ид. ч.). Тази част – 2/12 ид. ч. събрана с притежаваната от Ж. У. 1/12 ид. ч. прави 3/12 ид. ч. или ¼ ид. ч., а това е частта от общия обем от правото на собственост в патримониума на въззивницата. Ето защо по отношение на поземления имот договорът ще развали до размера от 2/12 ид. ч.

Основателността на предявения иска обосновава отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което се уважи иска по начина до размерите посочени по – горе.

С оглед изхода на спора въззиваемите следва да заплатят разноските направени от жалбоподателката и за двете съдебни инстанции в общ размер от 1 958лв.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 464 от 29.10.2023г. на Асеновградския районен съд, ІV-ти гр. състав, постановено по гр. Дело № 924/22г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД сключеният с нотариален акт № 161 том 6 дело 1099/2008г на нотариус К., вписан с Акт 167 том 8 нот д 2521/2008г на СВ договор, по силата на който М. Е. У. е прехвърлила на Е. И. У. и Л. Д. М. собствеността върху 2/12 /две дванадесети/ ид. ч. от ПИ с КИ *** /три осем три осем пет точка две едно едно точка едно три шест/ по КК на гр Асеновград с адрес на имота ****, с площ от 912/деветстотин и дванадесет/ кв м, територия урбанизирана, начина на трайно ползване ниско застрояване, стар идентификатор 218/двеста и осемнадесет/ кв 19/деветнадесети/ парцел 1/първи/, при съседи ***, ***, ***, ***, *** и до размера от 4/12

/четири дванадесети/ ид. ч. от построената в имота сграда с КИ ***/три осем три осем пет точка две едно едно точка едно три шест точка шест/ със застроена площ от 60/шестдесет/ кв. м. брой етажи един, предназначение жилищна сграда еднофамилна, срещу задължението на приобретателите да поемат гледането и издръжката на прехвърлителя, както и да й осигурят нормален и спокоен живот, докато е жива, поради неизпълнение.

ОСЪЖДА Е. И. У., ЕГН ********** и Л. Д. М., ЕГН ********** и двамата от *** да заплатят на Ж. Е. У. ЕГН ********** от *** сумата 1 958 (хиляда деветстотин петдесет и осем) лева разноски.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационния съд.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5