Решение № 57 от 17.08.2026, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Елхово, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря Таня Ал. Владева като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20252310100499 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, против А.

П. А., ЕГН **********, и Г. П. А., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Елхово, ул. „П.“ № 2, обл.Ямбол, в качеството им на наследници на П. Д. А..

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците при разделна отговорност да заплатят на ищеца сумата от общо 1107,92 лв. /566,47 евро/ от които: 784,17 лева /400,94 евро/ – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 01.2022 г. – м. 03.2024 г.; 301,66 лева /154,24 евро/ – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 01.03.2023 г. – 17.02.2025 г.; 16,81 лева /8,59 евро/ – главница за дялово разпределение за периода м. 01.2022 г. – м. 04.2024 г.; и 5,28 лева /2,70 евро/ – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.03.2023 г. – 17.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба /26.02.2025г./ до окончателното плащане, дължими за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „С.“, бл. 13, вх. Г, ет. 8, ап. 22, абонатен № ***.

Претендира се всеки един от ответниците да заплати на ищеца следните суми:

А. П. А. - 1/2 от сумата 1107.92 лв., или общо 553.96 лв. /283,24 евро/ от които 392.09 лв. /200,47 евро/ - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от м.01.2022г. – до м.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 150,83 лв. /77,12 евро/ 1 мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 01.03.2023г. до 17.02.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2022г. - м.04.2024г. в размер на 8.40 лв. /4,30 евро/ – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 2.64 лв./1,35 евро/ мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.03.2023г до 17.02.2025г .; и

Г. П. А. - 1/2 от сумата 1107.92 лв., или общо 553.96 лв. /283,24 евро/ от които 392.08 лв. /200,47 евро/ - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от м.01.2022г. – до м.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 150,83 лв. /77,12 евро/ мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 01.03.2023г. до 17.02.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2022г. - м.04.2024г. в размер на 8.41 лв. /4,30 евро/ – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 2.64 лв./1,35 евро/ мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.03.2023г до 17.02.2025г .

Ищецът твърди, че процесният имот, находящ се в гр. София, ж.к. „С.“, бл. 13, вх. Г, ет. 8, ап. 22, с абонатен № ***, е топлоснабден, че за него през исковия период е доставяна топлинна енергия и е извършвана услуга дялово разпределение, а след смъртта на П. Д. А. ответниците като нейни наследници и собственици на имота са встъпили в качеството клиенти на топлинна енергия и отговарят за незаплатените задължения.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК всеки един от ответниците е подал отговор на исковата молба. В отговора на всеки от ответниците е изразено становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции.

Ответникът А. П. А. оспорва исковете като неоснователни, с твърдения, че именно той е плащал задълженията към ищеца, че процесният имот е бил и остава фактически ползван от неговото семейство и че всички дължими суми са погасени.

Ответникът Г. П. А. оспорва исковете с твърдение, че не живее в имота, не го ползва и не следва да отговаря за задължения, свързани с него.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Исковата молба се поддържа от процесуалните пълномощници на ищеца в депозирани писмени становища.

С молба вх. № 652,04.02.2026 година от страна на ищовото дружество чрез пълномощник юрисконсулт Д. К. е направено изявление, че на 27.01.2026 година е извършено плащане в размер на 666,47 евро, с което са погасени претендираните от ищеца суми за главници, мораторни лихви и съдебни разноски. Иска се съдът да постанови съдебен акт съобразен с извършените в хода на производството плащания. С оглед обстоятелството, че плащането е извършено в хода на производството и тъй като ответната страна е станала причина за завеждане на делото се иска с крайния си съдебен акт съдът да присъди в полза на „Топлофикация София“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

2

В съдебно заседание ответниците редовно призовани се явяват лично. Поддържат становище, че всички задължения към ищцовото дружество са заплатени. В последното по делото съдебно заседание, в хода по същество ответникът А. А. заявява, че не е бил уведомен своевременно за задължението и това е причината да го заплати по късно.

Поддържа становище и за недължимост на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетото към доказателствата удостоверението за наследници на лицето П.

Д. А., ЕГН **********, същата е починала през 2021 г. и е оставила двама наследника по закон - ответниците А. П. А. и Г. П. А., нейни синове.

От нотариалния акт за дарение на недвижим имот № 111, том I, вх. рег. № 3618, нот. дело № 99/2016 г. на нотариус Т. А. е видно, че на 20.07.2016 г. ответникът А. П. А. е дарил на майка си П. Д. А. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, район „П.“, ж.к. „С.“, бл. 13, вх. Г, ет. 8.

Съгласно решение № 308401/22.12.2019 г. по гр. д. № 18273/2018 г. на Софийски районен съд, образувано по иск на Г. Г. А., по отношение на последната е обявена недействителност на основание чл. 26 СК на договора за дарение от 20.07.2016 г., сключен между А. П. А. и майка му П. Д. А..

Липсват твърдения, както и доказателства приживе П. Д. А. да се е разпоредила с посочения имот.

Като доказателства по делото са приети и представени от ответниците банкови документи, от които се установява, че на 16.12.2025 г. е извършено плащане в размер на 49,83 евро по текуща фактура и на 27.01.2026 г. е извършен превод в размер на 666,47 евро по сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, с основание, сочещо процесното съдебно производство.

От молбите и становищата на ищеца, постъпили в хода на процеса, включително молба от 04.02.2026 г., становища от 17.02.2026 г. и 23.02.2026 г., както и молба от 06.04.2026 г., е видно, че ищецът признава, че по делото са постъпили плащания, с които са погасени претендираните главници, мораторни лихви и сторените съдебни разноски, като поддържа само искането си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове за процесуално допустими.

По делото не е спорно, че преди сключването на договора за дарение от 20.07.2016 г.

А. П. А. е бил собственик на процесния апартамент. С приетия към доказателствата нотариален акт за дарение №111, том първи, вх.рег. № 3618, дело № 99/2016 г. на нотариус Т.

А., с район на действие СРС, вписан с вх.рег.№ 44281/20.07.2016 г. в СВ - София при АВ, 3 ответника А. А. се е разпоредил с него в полза на своята майка П. Д. А..

Договорът за дарение, с оглед постановеното и влязло в сила решението по гр. д. № 18273/2018 година по описа на СРС, е относително недействителен само спрямо Г. Г. А., имала качеството на съпруга-несобственик.

Решението на Софийския районен съд не прогласява обща нищожност на договора, нито възстановява собствеността върху имота в патримониума на дарителя по отношение на всички. То само установява непротивопоставимост на дарението спрямо Г. Г. А.. Сделката е действителна и поражда действие между страните по нея, но не може да бъде противопоставена на съпруга-несобственик. В отношенията между страните по договора за дарение последният е породил вещнопрехвърлителното си действие. По силата на дарението собствеността е преминала и е останала в патримониума на П. Д. А. до смъртта . Затова към момента на откриване на наследството процесният имот е бил част от наследството на П. Д. А. и е преминал в патримониума на нейните наследници по закон – двамата ответници А. П. А. и Г. П. А., при равни дялове.

Възраженията на отв.Г. П. А., че не живее в имота и не го стопанисва, не променят горния извод.

Поради изложеното съдът приема, че през процесния период ответниците са били съсобственици на процесния имот като наследници на П. Д. А..

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Следователно качеството „клиент на топлинна енергия“ възниква по силата на закона за собственика или носителя на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот и не е обусловено от това кой фактически живее в имота, това на чие име е водена клиентската партида и наличието на индивидуално подписан договор.

Вътрешната административна регистрация при ищеца, включително обстоятелството, че партидата се е водила на името на П. А. А., няма конститутивно действие за възникването на облигационното отношение. Тя има отчетен и организационен характер.

Щом през процесния период ответниците са били съсобственици на имота, те са били и клиенти на топлинна енергия по силата на закона.

Неоснователно е възражението на отв.Г. П. А., че не следва да отговаря, тъй като не е живял в имота. Както се посочи законът не поставя възникването на качеството клиент в зависимост от фактическо обитаване. Релевантно е правното качество на собственик или ползвател. Освен това по силата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ дори при прекратено топлоподаване към отоплителните тела в конкретен имот клиентът остава такъв по отношение на енергията, отдадена от сградната инсталация и общите части.

Поради това съдът приема, че между ищеца и всеки от ответниците е съществувало 4 облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди, възникнало по силата на закона и общите условия на топлопреносното предприятие.

Съгласно представения документ „Извлечение от сметки за процесния период“, са отразени месечни начисления за периода 2022.01 - 2024.04 и крайно салдо: за главница – 800,98 лв. и за лихва – 305,24 лв., или общо – 1106,22 лв.

Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, ако са от значение за спорното право.

В конкретния случай по делото безспорно се установява, а и ищецът изрично признава, че след завеждане на делото е постъпило плащане в размер на 666,47 евро /1303,50 лева/ с което са погасени: претендираните главници; претендираните мораторни лихви; претендираните съдебни разноски, с изключение на юрисконсултското възнаграждение.

Това плащане представлява правопогасяващ факт, който съдът е длъжен да съобрази. Поради това исковете за главници и мораторни лихви следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По въпроса за разноските съдът съобрази следното:

Исковете се отхвърлят не като първоначално неоснователни, а поради настъпило след предявяването им плащане. Това означава, че именно ответниците са дали повод за завеждане на делото, тъй като изпълнението е осъществено след образуването му. В такава хипотеза ищецът има право на разноски, които не са били погасени с извършеното плащане.