Решение № 3661 от 07.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3661 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Николай Димов

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100507942 по описа за 2021 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение от 15.03.2021 г. по гр. д. № 72347/2019 г. по описа на СРС, 36 с - в е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Ю. Д. Д., ЕГН **********, В. Д. К., ЕГН ********** и В. П. Д., ЕГН **********, дължат в условията на разделност (по 1/3 всеки) на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, следните суми: 549, 55 лв.- главница за топлинна енергия, доставен в периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. и 25, 96 лв. - главница за услугата дялово разпределение за същия период, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № 247926, ведно със законната лихва върху тях от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 10.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 113, 58 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 27.06.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 39444/2019 г. по описа на СРС, 36 с- в.

С решението исковете са отхвърлени, както следва : за главница за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния размер от 893, 34 лв., за дялово разпределение - за разликата над уважения размер до предявения размер от 27, 11 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г., а лихва за забава върху главницата за топлинна енергия - за разликата над уважения до пълния предявен размер от 162, 52 лв. като погасени по давност, и изцяло е отхвърлен иска в размер на 5.01 лв. - мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 30.07.2016 г. до 27.06.2019 г. Страните са осъдени съразмерно за разноски в производството.

Решението се оспорва от ответниците Ю. Д. Д., В. Д. К. и В. П. Д., в частите, в които са уважени исковете. В жалбата се излагат съображения, че в тази част 1 решението е необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Поддържат, че липсват доказателства ответниците да са потребители на ТЕ за имота и да са в договорни отношения с „Т.С.“ ЕАД. Сочат, че в практиката са приема, че при подаване на молба - декларация за откриване на партида, правоотношението по доставка на ТЕ възниква с лицето, което е подало молбата. В случая, понеже изравнителните сметки и отчетите за дялово разпределение са издавани на името само на единият ответник - В. Д., следва че ищецът служебно е открил партида на този ответника и само той е отговорно лице (клиент) за заплащане ползваната в имота ТЕ. Поддържат, че неправилно са присъдени суми за дялово разпределение, тъй като не са представени доказателства ищецът да е заплатил такива на фирмата за дялово разпределение. Оспорват присъждането на лихви за забава върху сумата по главницата, както и присъждане на законна лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Молят да се отмени решението в оспорените части и исковете се отхвърлят изцяло. Претендират разноски за производството, съгласно списък.

Ищецът – въззиваема страна „Т.С.“ ЕАД не е подал писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 20.06.2022 г., подадена преди съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че в оспорената от ответниците част решението е законосъобразно, обосновано и съобразено с доказателствата. Моли да се потвърди решението в частите, в които исковете са уважени, а жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на ответниците, в случай, че адвокатското възнаграждение е над минималния размер и моли да се намали.

Третото лице помагач на ищеца „ПВУ И.“ ООД, не е взело становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорените уважителни части. Производството се развива след подадени по реда и в срока по чл.

414 ГПК възражения от тримата длъжници.

Решението в частите, в които са отхвърлени исковете срещу тримата ответници, решението е влязло в сила, като неоспорено от ищеца.

Като съобрази възраженията на ответниците, поддържани във въззивното производство, за недоказано правоотношение по доставка на ТЕ в процеса, настоящият състав приема следното :

В съответствие със събраните в производството доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл.

153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) , „клиенти“ на Т Е са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) .

2

Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което изрично са поискало откриване на партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.

В случая качеството на ответниците на потребители на ТЕ в имота произтича от обстоятелството, че са съсобственици на имота, като наследници на обезщетения собственик Д.Д. Д.. Както е посочил и СРС, от заповед № 03462/18.08.1976 г. на Председателя на ИК на СГНС и писмо на СО, дирекция „Инестиционно обслужване“ се установява, че собствеността върху недвижим имот, представляващ ап. № ******* /стар номер 12/, находящ се в гр. София, м. Надежда II м. р., е предоставена в обезщетение на Д.Д. Д. срещу отчужден имот.

Според приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № РНД18-УФ0162/3/18.01.2019 г. Д.Д. Д. е починал на 25.12.2006 г. и е оставил за свои законни наследници В. П. Д. - съпруга, В. Д. К. - дъщеря и Ю. Д. Д. - син.

Предвид тези доказателства, въззивният съд се солидаризира с изводите на СРС, че ответниците В. П. Д., В. Д. К. и Ю. Д. Д., в качеството на наследници на починалото лице - Д.Д. Д., са собственици на процесния имот. При липса на други доказателства относно квотите им в съсобствеността, основателно съдът е направил извод, че ответниците са съсобственици при равни квоти - по 1/3 всеки от тях и имат качеството потребители на топлинна енергия. На това основание, по силата на ЗЕ е налице договорно правоотношение между тях и „Т.С.“ ЕАД за доставка на топлинна енергия при ОУ, срещу задължение на ответниците да заплащат нейната цена.

По същество следва да се отбележи, че в ЗЕ не се предвижда като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца ОУ.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия от топлоснабдените имоти в сградата е възложено на „ПМУ И.“ ООД.

Въззивният състав споделя изводите на СРС, че реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява от представените от ищеца доказателства в съвкупност със заключението на неоспорена СТЕ, която въззивният състав също кредитира, като обективна и компетентно изготвена, както и от представените от ФДР документите, касаещи 3 дяловото разпределение за имота в процесния период.

Съгласно заключението на СТЕ, разпределянето на потребената топлинна енергия е извършено в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. При изготвяне на експертизата е съобразено, че в процесния имот отоплителните тела са демонтирани в периода и ТЕ за отопление не е начислявана. В имота е начислявана единствено ТЕ отдадена от щранг - лира в банята и за топла вода, като сумите са определяни въз основа на реален отчет на водомера. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Според експертизата стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. е в размер на 893, 35 лв.

Относно вземането за дялово разпределение, във връзка с възраженията ва жалбата, следва да се посочи, че съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139 в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139 а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139 б (при ОУ), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.

Съгласно ОУ на ищеца, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец. В случая се установява, че ищецът е сключил договор при ОУ с ФДР „ПМУ И.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение, по чл.

139 в, ал. 2 ЗЕ.

Основателно СРС е съобразил направеното своевременно възражение за погасяване на част от вземанията по главницата с изтичане на 3 - годишна давност, по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и във връзка с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа - т. е. погасени биха били вземанията, станали изискуеми три години назад от подаване на заявлението – 10.07.2019 г. Съобразен с материалния закон е извода на съда, че погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 10.07.2016 г.

Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e2e61f4-7113-4e78-8c9a-ae3ae2b8bb10