Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 558 от 25.08.2020, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 480/2020
Вид
Определение № 558
Подписан
25.08.2020
В сила
25.08.2020
Състав
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ КОВАЧЕВ, МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 430 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 558

25.08.2020 г.

Окръжен съд – Перник

Град Перник

Втори граждански състав

На 25.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20201700500480 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 274 във връзка с чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Централна кооперативна банка“АД срещу Разпореждане 12211 от 18.06.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 2030/ 2020г. на Районен съд Перник, в частта му с която е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за вземане в размер на сумата от 40,92 лева, лихва за периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г. във връзка с Договор за потребителски кредит между заявителя и Д. А. В. .

Жалбоподателят оспорва атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда, че уговорената в договора лихва не се дължи след падежа на кредита. Посочва, че лихвата била начислена в периода на действие на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020г., в който банката не можела да начислява лихва за забава и затова длъжника дължал лихва в размера уговорен с договора. Посочва, че в решение на УС на БНБ, с което било утвърден ред за отсрочване на изискуеми задължения към банките също било уредено задължение за лихва. Такова било уредено и в чл. 430, ал 2 от ТЗ и в самия договор до окончателното погасяване. Посочва, че по размер претендирана сума за лихва съвпадала с договорната лихва предвидена по погасителния план. Тя действително щяла да бъде начислена само до падежа по погасителен план, ако не било въведено извънредното законодателство, но предвид извънредния закон и другото посочено в жалбата законодателство се дължала и за сочения период.

ПОС намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт.

По същество жалбата е неоснователна. Оплакванията в нея са крайно несъстоятелни.

Видно от договора за кредит неговия краен падеж е през 2017г. След крайния падеж възнаградителна лихва не се дължи. Уредената в чл. 430 от ТЗ лихва е именно възнаградителна. Когато кредитополучателя не върне на падежа главницата, върху нея той занапред дължи обезщетение за забава, но не и възнаграждение за нейното ползване.

Същевременно съгласно закона на който се позовава жалбоподателя в редакцията действала до 13.05.2020г. длъжникът не дължи и обезщетение за забавата и всъщност действията на банката са опит за заобикалянето му.

Упоменатият ред за РЕД за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества - финансови институции във връзка с въведеното на 13.03.2020 г. от Народното събрание извънредно положение, произтичащо от пандемията от COVID-19 не е приложен по делото. Той не е и нормативен акт и няма как да доведе до задължения за клиентите на банките без съгласие на тези клиенти и/или длъжници, няма и как да поражда права за банката едностранно да продължава действието на срока на договора за кредит, както всъщност се опитва да заяви, че е сторено жалбоподателя. По въпросите докога се дължи възнаградителна лихва и откога мораторна има и трайна практика на ВКС.

ПРС е достигнал до същите правни изводи и правилно е отказал да издаде заповед за сумата от 40,92 лева лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.

Предвид горното частната жалба е неоснователна и разпореждането следва да се потвърди в обжалваната му част, включително по разноските Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане 12211 от 18.06.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 2030/ 2020г. на Районен съд Перник, в частта му с която е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. А. В. с ЕГН ********** за вземане в размер на сумата от 40,92 лева, лихва за периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г. по договор потребителски кредит ***г., както и в частта по присъдените разноски.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________