Определение № 963 от 04.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 963 гр. Бургас, 04.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500572 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София, против Разпореждане №2568/04.03.25г., постановено по ч.гр.д.№1543/25г. на Районен съд Бургас с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. П. Д.. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми.

Излага подробни съображения .

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 28.02.25г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД срещу М. П. Д., за следните суми, дължими по договор за заем MicroCredit № 9042 00171172 от 01.02.2024 г., сключен с „Микро Кредит“ АД, прехвърлени на заявителя с приложение №1/22.07.2024 г. към рамков договор за цесия от 30.03.2023 г.: 573,27 лв. – главница, 72,74 лв. – договорна лихва за периода от 03.04.2024 г. до 03.11.2024 г., 58,31 лв. - лихва за забава по договора за кредит за периода от 04.04.2024 г. до 27.02.2025 г., 465,43 лв. – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 01.02.2024 към договора за заем за периода от 03.04.2024 г. до 03.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 28.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението е представен договор за заем MicroCredit № 9042-00171172 от 01.02.2024 г., сключен между длъжника М. Д. и „Микро Кредит“ АД, и договор за допълнителни услуги от 01.02.2024 г. към договора за заем, при следните параметри: сума на кредита – 650 лева, срок на кредита – 9 месеца, размер на вноската 84,94 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) – 48,90 %; фиксиран годишен лихвен процент – 40,47%; общо задължение по кредита – 764,46 лв. С договора за допълнителни услуги, 1 сключен към договора за заем, е предоставен пакет от допълнителни услуги „комфорт“ при следните параметри: срок – 9 месеца, размер на вноската – 66,49 лв., платима на 3то число на месеца, т.е. в общ размер от 598,41 лева и с предмет: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на кредитора; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5. преференциално обслужване; 6. право на участие в специални промоции.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Подробните и аналитични мотиви на първоинстанционния съд въззивната инстанция споделя на основание чл.272 ГПК.

В допълнение по изложените в жалбата съображения следва да се каже: независимо от обстоятелството, че за т.нар. „допълнителна услуга“, съставляваща „разглеждане до минути“ е подписан отделен договор, тълкуването му във взаимовръзка с договора за кредит сочат на извод за едно единно правоотношение. С него кредитодателят е задължил кредитополучателят да „закупи услуга“, сумата по която може да се квалифицира като такава по чл.10а, ал.2 ЗЗП – такса за усвояване на кредита, за начисляването на която е налице законова забрана. По този начин е направен опит за избягване на императивната норма на чл.10, ал.2 ЗЗП, според която кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Че това е така сочи и уговорката между страните „за удобство“ на кредитополучателят, сумата да се разсрочи и да се заплаща едновременно със задължението по договора за кредит.

Ето защо въззивната инстанция намира, че сумите, съставляващи такива за допълнителни услуги следва да се включат в ГПК, но по делото не се твърди и не установява това да е сторено. Така е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер, този процент не е коректен и не е определен законосъобразно,

Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Константната практика на СЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата на потребителите във всяко производство, в което се предявяват вземания по договори, сключени с потребител - заповедно, исково, дори изпълнително). Целите, които се преследват водят до санкциониране на доставчици на стоки и услуги, които си служат с нелоялни търговски практики за заобикаляне на закона и добрите нрави, за създаване на неравноправни клаузи в договорите във вреда на потребителите, които клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Практиката на съдилищата в Република България трайно се ориентира към възприемане на тълкуванията на СЕС, дадени във връзка с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, свързани с потребителската защита – напр. Решение №50013/05.08.24г. по т.д.№1646/22г. на ВКС, във връзка с решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и Решение №491/23.07.24г. по гр.д.

№1767/2023г.

Ето защо настоящият състав на Бургаски окръжен съд изоставя досегашната си практика, касаеща преценката в рамките на заповедното производство за цялостна нищожност на договори за кредит, в които се съдържат неравноправни, респ. – 2 нищожни клаузи.

По изложените съображения, разпореждането на ЦРС, с което е прието, че договорът за кредит е изцяло нищожен и потребителят следва да заплати само чистата стойност, ведно със законната лихва от датата на заявлението, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2568/04.03.25г., постановено по ч.гр.д.

№1543/25г. на Районен съд Бургас.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3