Решение № 802 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330102614 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Кредит Инс“ AД , с ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. Мецанин, против Й. А. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

......, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 16770/2023 г. по описа на РС – Пловдив, а именно:

2341.04 лв. за главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №...... г., 270.27 лв. за договорна лихва за периода 22.01.2023 г. – 22.10.2023 г. и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 16.11.2023 г., до окончателното заплащане на главницата. При условията на евентуалност, ако не се установи в производството, че ответникът е сключил горепосочения договор за кредит, то е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на главница в размер на 2 341,04 лв. като получена от ответника без основание.

Изложено е в исковата молба, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №......, с който ищецът отпуснал на ответника кредит в размер на 2 500 лв., който е сключен по електронен път чрез сайта на ищеца www.creditins.bg. Сочи се, че ответникът се задължил да върне заема на месечни вноски в периода 22.12.2022 г. до 22.05.2024 г. Твърди се, че ответникът е погасил изцяло първата вноска по кредита с падеж 22.12.2022 г. и частично втората вноска с падеж 22.01.2023 г., като останала дължима главницата до пълния й размер. Излага се, че съгласно т. 6 от договора за кредит, ако ответникът не заплати две поредни погасителни вноски, ищецът 1 има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което е направено на 10.11.2023 г. с писмо на електронната поща на ответника.

Ищецът твърди, че след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение ответникът направил частично плащане в размер на 500 лв. Излага се, че с платената сума е погасена мораторна лихва за периода 23.01.2023-15.11.2023 г. в размер на 95.27 лв. в пълен размер и част от договорна лихва за периода 22.01.2023-22.10.2023 г., а именно 404.73 лв.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на исковата молба по основание и размер. Оспорва се, че шрифтът на договора за кредит не отговаря на изискванията на закона, като е по-малък от шрифт 12, поради което целият договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 10, ал.

1 от ЗПК. Излага се, че кредитодателят заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като не включва в ГПР възнаграждението за такса гарант по договора за кредит. Сочи се, че е налице противоречие между посочения в договора ГПР и реално прилагания, поради което договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изложено е, че не става ясно откъде произтича разликата между ГЛП в размер на 36% и ГПР в размер на 49,70%, като не е ясно какви разходи покрива разликата. Твърди се, че договорът е недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, понеже в погасителния план е посочена само общата дължима месечна вноска, а липсва разпределение на вноските във времето между отделните компоненти – главница, лихва и други разходи. Излагат се възражения, че не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване, поради което договорът е недействителен на основание чл. 11, ал.

1, т. 9 от ЗПК.

Ответникът възразява срещу дължимостта на възнаградителната лихва, понеже същата противоречи на добрите нрави, понеже е уговорена в размер надвишаващ трикратния размер на законната лихва по необезпечени кредит.

Изложено е възражение за погасяване по давност на задължението за договорна лихва.

Оспорва се дължимостта на неустойката по договора, като се излага и възражение за нейното погасяване по давност.

Отправено е възражение, че вноските за главница са погасени с тригодишна давност.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск за присъждане на заплатена сума в размер на 988.89 лв. като получени от ответника по насрещната искова молба без основание. Сочи се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № .....Твърди се, че по вноска с падеж 22.01.2023 г. е осъществено частично плащане в размер на 175 лв., а след подаването на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на ищеца по насрещния иск е осъществено частично плащане в размер на 500.00 лв., като с тази сума са погасени съответно начислената мораторна лихва за периода 23.01.202315.11.2023 г. в размер на 95.27 лв. в пълен размер и част от начислената 2 договорна лихва за периода 22.01.2023-22.10.2023 г.. а именно 404.73 лв.

Излага се становище, че сключеният между страните е договор за кредит е недействителен, като се преповтарят идентични аргументи за недействителност като изложените вече в отговора на исковата молба.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който счита насрещната искова молба за неоснователна. Сочи се, че потребителят е избрал възможността да обезпечи задължението си по договора за кредит със сключването на допълнителен Договор за предоставяне на поръчителство с дружество поръчител „Бикнел Корп“ ООД с рег. № ..... г. Твърди се, че Кредит Инс АД е оправомощено от поръчителя да приема плащания за „Бикнел Корп“ ООД. Възразява се, че възнаграждението на поръчителя следва да бъде включено в ГПР по договора за кредит, тъй като сумата се дължи на самостоятелно правоотношение.

Отправена е претенция за разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени главни положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД. В тежест на ищеца по главните искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на сключен между страните договори за потребителски кредит, условията за издължаване на главницата и нейния размер, реално предаване на заемните средства на ответника, уговорка за договорна лихва – нейния размер и падеж, условията и надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, в това число и уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период, както и спиране и прекъсване на погасителната давност за вземанията. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.

Предявен е евентуален осъдителен иск от ищеца срещу ответника с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание. В тежест на ищеца по евентуалния осъдителен иск е да докаже, че е платил на ответника процесната сума въз основа на сочения договор за потребителски кредит. В тежест на ответника по евентуалния осъдителен иск е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване/задържане на процесната сума.

Ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание. В тежест на ищеца по насрещния осъдителен иск е да докаже, че е платил на ответника по насрещната искова молба процесната сума въз основа на сочения договор за потребителски кредит. В тежест на ответника по насрещния осъдителен иск е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване/задържане на процесната сума.

Като безспорни между страните следва да бъдат отделени следните 3 факти и обстоятелства: сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № .....; ответникът по първоначалната искова молба е заплатил на ищеца по първоначалната искова молба сума в размер на 175 лв. във връзка с вноска с падеж 22.01.2023 г., както и 500 лв., с която е погасена изцяло мораторна лихва в размер на 95.27 лв. за периода 23.01.2023-15.11.2023 г. и част от договорната лихва в размер на 404.73 лв. за периода 22.01.2023-22.10.2023 г.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК с оглед подаденото възражение по чл.

415 от ГПК.

По фактите:

Доказано е по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №.... Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в заем сума в размер на 2 500 лв. В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 36%, а ГПР е посочен като 49,70%. Цялата сума за плащане по кредита възлиза на 5 650 лв. за срок от 18 месеца. Ищецът Кредит Инс АД е превело на ответника Й. М. сумата от 2 500 лв. с платежно нареждане от 22.11.2022 г. видно от разписка за извършено плащане през ePay.bg, като в основанието на превод е посочен номерът на процесния договор за кредит, а сумата е изтеглена от Й. М. на 23.11.2022 г. на каса на ИзиПей.

Кредитополучателят е избрал да обезпечи задължението по кредита, като сключи договор за предоставяне на поръчителство с предварително одобрено от кредитодателя юридическо лице (чл. 4 от договора във връзка с чл. 8 от ОУ на Кредит инс). В тази връзка Й. М. е сключил Договор за предоставяне на поръчителство от 22.11.2022 г. с „Бикнел Корп“ ООД, рег. № ..... г., със седалище и адрес на управление в държава Сейшели, гр. Махе, ул.

„Оливиер Марадан“, сграда Оливиер Марадан Билдинг, ап. 2. С посочения в предходното изречение договор чуждестранното юридическо лице е поело задължение да отговаря солидарно спрямо ищеца Кредит инс АД за задълженията на Й. М., породени от договора за кредита. Съгласно чл. 8, ал. 1 и 4 във връзка с Приложение № 1 от Договора за предоставяне на поръчителство страните по същия са се уговорили, че Й. М. ще заплати на „Бикнел Корп“ ООД възнаграждение за поръчителството в размер на 1 800 лв., като това възнаграждение може да бъде заплатено по банковата сметка на Кредит Инс АД.

Ищецът Кредит Инс АД е обявил кредита за предсрочно изискуем на 10.11.2023 г. с изпращане на имейл до потребителя. В хода на делото е настъпил крайният падеж на задълженията на 22.05.2024 г.

Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза съдът приема за установени следните факти: Й. М. е платил на Кредит Инс АД сума в размер на 516 лв. от датата на сключване на договора до 15.11.2023 г. и сума в размер на 500 лв. след 15.11.2023 г. до момента на депозиране на експертизата в съда на 03.10.2024 г.

О т заключението по съдебно-техническата експертиза се установи, че Договор за потребителски кредит „Екстра” №...... г., сключен между страните, е изготвен на шрифт TimesNewRoman с размер 11,8 pt.

По възраженията на ответника по главния иск за недействителност на договора за кредит:

4

Ответникът по главния иск е направил възражения за нищожност на договора за потребителски кредит, които следва да бъдат обсъдени предвид изхода на спора. Предявените от ответника основания за нищожност по договора, доколкото не се обосновава интерес от кумулативното им разглеждане, нито определена поредност, следва да се разгледат при условията на алтернативност. Ответникът не е предявил установителен иск за прогласяване нищожността на договора, поради което съдът обсъжда доводите за неговата недействителност само в мотивите на решението.