Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1546 от 26.10.2023, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 649/2023
Вид
Определение № 1546
Подписан
26.10.2023
Състав
ЦВЕТЕЛИНА МАРИНОВА ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.230, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.28 · Закон за наследството
  • чл.29 · Закон за наследството
  • чл.51 · Закон за наследството
  • чл.51, ал.2 · Закон за наследството
  • чл. 53 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1546 гр. Плевен, 25.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500649 по описа за 2023 година Депозирана е частна жалба от

П. Х. Д. срещу определение №

3985/8.09.2023 г. по гр.д.№ 4969/2023 г. по описа на ПлРС, което прегражда развитието на делото по чл.51 от ЗН.Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се искане да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване в производството е определението на първоинстанционния съд от 08.09.2023 г., с което е прекратено на основание чл.130 ГПК производството по гр.д.№ 4969/2023 г. по описа на ПлРС по иск с правно основание чл.51 от ЗН, предявен от П. Х. Д. поради недопустимост на предявения иск - липса на правен интерес и е върната молбата на П. Д. с правно основание чл.51 от ЗН.

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е отказал да му издаде съдебно удостоверение по чл.186 ГПК пред Община Плевен, с което 1 да се снабди с удостоверения за наследниците на Е. В. Ч. и Р. М. Ч. и акт за тяхната смърт.Позовава се и на чл.17 от ЗЗД и на чл.51 ЗН във връзка с нотариален акт № 48, том IV, дело № 1358/1959 г. и нотариален акт № 117, том IV, дело № 1373/1959 г.

От доказателствата по делото се установява, че с първия от горепосочените нотариални актове за дарение на право на строеж и ползуване върху дворно място наследодателят на частния жалбоподателя Х. Д. е дарил на съпругата си С. Д.а право на строеж и ползуване на дворно място, находящо се в гр.Плевен, от около 260 кв.м., в стр.кв.265, парцел XIII, при граници: ул.***, К. М., А. Р., Л. и Ц. Г..

С втория горепосочен нотариален акт за дарение на право на строеж и ползуване на дворно място С. Т. Д.а е дарила на Т. Ц. Ч. и Г. С. Ч. правото на строеж и ползуване върху описания по-горе недвижим имот.

От приложения нотариален акт от 26.12.1984 г. се установява, че Е. В. Ч. е призната за собственик на основание нотариален акт за дарение на право на строеж и ползуване върху дворно място: първи етаж от жилищна сграда от 85 кв.м., заедно с правото на строеж върху 85 кв.м. от дворното място, цялото от 260 кв.м., съставляващо парцел 7056, в стр.кв.265 по плана на гр.Плевен, заедно с правото да ползва реално половината от дворното място към съседа Л. Г., при посочените съседи на дворното място.

Приложен е и нотариален акт за покупко-продажба на дворно място в чертите на гр.Плевен от 30.10.1957 г., а от приложения нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 27.03.2023 г. е видно, че П. Д. е признат за собственик върху ПИ, находящ се в гр.Плевен, ул.***, с идентификатор *** съгласно КК, одобрена със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 264 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване /ниско застрояване (до 10 м.), при посочените съседи.

Чл.51 ЗН урежда производство, чрез което всеки заинтересован може да поиска от съда да определи на призован към наследяване подходящ срок да заяви дали приема или се отказва от наследството.Процедурата може да се развие в самостоятелно охранително производство или в рамките на висящ исков процес.И в двете хипотези е необходимо молителят да има правен интерес да се внесе яснота дали наследникът/ците приемат 2 наследството.Правен интерес да инициира производство по чл. 51 ЗН има сънаследник от същия ред, призован към наследяване и приел наследството, тъй като неговият дял зависи от броя на наследниците в реда, а при отказ от наследство делът му ще се уголеми съгласно чл. 53 ЗН, както и кредитор на наследството.Правен интерес има и ищец в исково производство и смърт на ответник с оглед на чл.227 ГПК и последиците по чл.230, ал.2 ГПК.

(определение № 210 от 15.12.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3625/2020 г., II г. о. ).

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че липсва правен интерес за молителя наследниците на Е. Ч. и Р. Ч. да заявят дали приемат наследството, както и че по никакъв начин техния отказ или приемане на наследство няма да рефлектира върху правата и законните интереси на частния жалбоподател П. Д..

Както се посочи по-горе, Е. Ч. е призната на 26.12.1984 г. за собственик на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с правото да ползва реално половината от дворното място към съседа Л. Г., като е бил приложен и протокол от 11.12.1984 г. на ПлРС, II гр.с., по гр.д.№ 2248/1984 г. за съдебна спогодба - делба.Налице е трансформация на правото на строеж в право на собственост, тъй като правото на строеж за конкретния обект е реализирано.

В частната жалба се сочи също така за прикрита и привидна сделка, като е налице позоваване и на чл.28 и чл.29 от ЗН.

С. Т. О. (Д.а) се е отказала от наследството на Г. и Т. Ч.и.

Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и каква (относителна симулация) (решение № 60281 от 21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2020 г., IV г. о).

В процесния случай, както правилно е прието от първоинстанционния съд, молбата е с правно основание чл.51, ал.2 ЗН.

Задължение на ищеца съгласно чл.127, ал.1, т.2 ГПК е да посочи в исковата си молба името и адреса на ответника/ответниците.От своя страна съдът е длъжен да окаже съдействие при изпълнение на това изискване с оглед на чл.10 ГПК, в случаите, когато съдействието се изразява в издирване на данни за адресите на страните и свидетелите, при издаване данъчни 3 оценки, удостоверения за наследници и др.Когато при завеждане на делото ищецът не разполага с данни кои са наследниците на починало лице, срещу които предявява иск, съдът е длъжен са окаже съдействие за получаване на необходимата информация, след като тя не може да бъде събрана по друг начин.Съдът трябва да съдейства и при издирване на адресите на ответниците.

След като издаде на страната поисканото съдебно удостоверение за снабдяване с документи от съответното учреждение по реда на чл. 186 ГПК, съдът се освобождава от задължението си сам да изисква същите по служебен път.

Първоинстанционният съд не е издал съдебно удостоверение по чл.186 от ГПК пред Община – Плевен, с което да се снабди с удостоверения за наследници на Е. В. Ч. и Р. М. Ч. и актовете за тяхната смърт, както се сочи в частната жалба.

Първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане на П. Д. за издаване на съдебно удостоверение по чл.186 от ГПК, тъй като е приел, че за молителя липсва правен интерес от водене на производството по реда на чл.51 ЗН, поради което делото следва да бъде прекратено на основание чл.130 ГПК.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3985/08.09.2023 г. по частно гражданско дело № 20234430104969 по описа за 2023 година на Плевенски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщението от П. Х. Д. чрез връчване на препис от същото.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5