Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2793 от 26.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6118/2022
Вид
Определение № 2793
Подписан
26.02.2024
В сила
12.04.2024
Състав
Здравка Иванова, Яна Борисова, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 430, ал. 2 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2793 гр. София, 26.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506118 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 250 ГПК.

С решение № 5624 от 03.11.2023 г., постановено по настоящото дело, е отменено решение № 1533 от 28.02.2022 г. на СРС, 50 с-в, по гр. д. № 26344/2021 г., в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 86, ал.1 от ЗЗД и вр. чл. 138 от ЗЗД, за признаване за установено, че П. Ц. Н., ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616 сумата 67, 01 лв. санкционна лихва за периода от 15.07.2020 г. до 16.12.2020 г. и вместо това е признал за установено, че П. Ц. Н. дължи на „Банка ДСК“ АД тази сума, и е потвърдил решение № 1533 от 28.02.2022 г. на СРС, 50 с-в, по гр. д. № 26344/2021 г., в частите, в които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 138 от ЗЗД, за признаване за установено, че П. Ц. Н. дължи на „Банка ДСК” АД сумата над уважения размер от 253, 27 лв. до пълния предявен размер от 17 43, 05 лв. за договорна лихва и за периода от 19.10.2020 г. до 16.12.2020 г., сумата над уважения размер от 109, 24 лв. до пълния предявен размер от 132, 89 лв. за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, и сумата от 120 лв. за разходи при изискуем кредит и ищецът е осъден за разноски.

Съобразно изхода на делото, като е съобразил степента, в която жалбата е уважена, съдът е присъдил в полза на ищеца държавната такса, в размер на 1,34 лв. и 5 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП.

Като е отчел, че в полза на ответника също се дължат разноски и е разгледал направеното от страна на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е счел, че следва да присъди на ответника сумата от 480 лв. от претендираните от него 500 лв.

Постъпила е молба от 28.12.2023 г. от „Банка ДСК“ АД, с искане за изменение на решението в частта за разноските, като съдът присъди разноските в двете съдебни инстанции по компенсация. В случай, че съдът не уважи искането за изменение на 1 решението, моли да задължи ответника да посочи банкова сметка, по която ищецът да преведе съответния размер разноски по делото.

Ответната страна по молбата – ищцата П. Ц. Н., чрез адв. С., депозира отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Счита, че СГС правилно е присъдил разноски на всяка от страните, съобразявайки изхода по делото. Поддържа, че не са налице предпоставки за извършване на компенсация понеже вземанията не са ликвидни към момента на постановяване на решението, доколкото същото не е влязло в сила. Счита за недопустима компенсацията на разноски, присъдени в различните съдебни инстанции, доколкото процесуалният закон не го предвижда. Наред с това изтъква, че вземанията не са и насрещни, доколкото ответницата е цедирала своето на трето лице. Твърди, че вече е погасила чрез плащане задължението си за разноски пред въззивна инстанция към молителя, за което сочи доказателства. Моли съда да остави без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.

По молбата за изменение на решението в частта за разноските:

Процесуалният ред за разглеждане на молбата за изменение на решението с присъждане на разноските, които съдът е отказал да възложи, е този по чл. 248 ГПК.

Това е специално правило, което е приложимо винаги, когато се засяга въпроса за дължимите разноски в производството, както когато се иска изменение на решението в тази част, така и в случаите, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски.

Законодателят е определил срокове, в които страните могат да искат допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските в зависимост от конкретен критерий – обжалваемост на постановения съдебен акт. Когато съдебният акт е обжалваем срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК е срокът за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем, срокът за подаване на същата молба е едномесечен и тече от постановяване на необжалваемия съдебен акт.

Поради изложеното, доколкото решението е връчено на молителя на 24.11.2023 г., а молбата за допълването му в частта с разноските е депозирана на 28.12.2023 г., или в първия работен ден след 24.12.2023 г., то едномесечният срок е спазен и молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от 18.03.2022 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да зачете правното действие на изявлението, когато правото на прихващане е осъществено в процеса, но и когато то се е осъществило извън процеса.

Посочено е, че институтът на прихващането изисква наличие на насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия, което следва да достигне до адресата и да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от насрещните вземания по страни, основание и размер. Наред с това, необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо и ликвидно, а задължението на прихващащия (пасивното вземане) е достатъчно само да е изпълняемо. Приема се, че ликвидно е активното вземане, определено по основание и размер, което е безспорно (установеното с влязло в сила решение или заповед за изпълнение) и неоспореното от длъжника, срещу когото се прихваща.

В случая ищецът иска да се направи прихващане в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК на разноски, направени от страните в различни съдебни инстанции. Следва да се посочи, че вземането за разноски в полза на страните възниква едва след постановяване на съдебния акт. В случая активното вземане на отправилия изявлението за прихващане ищец не е безспорно, тъй като съдебното решение не е 2 влязло в сила в частта за разноските към момента на подаване на молбата.

За пълнота следва да се отбележи, че искането съдът да задължи ответника да посочи банкова сметка, по която кредиторът да преведе съответния размер разноски също не е предмет на обсъждане по реда на чл. 248 ГПК.

Поради изложеното в съвкупност молбата на ищеца за изменение на решението по чл. 248 ГПК, в частта по разноските чрез извършване на прихващане на разноски, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 28.12.2023 г., подадена по реда на чл.

248, ал. 1 ГПК от „Банка ДСК“ АД, за изменение на решение № 5624 от 03.11.2023 г., постановено по гр. д. № 6118/2022 г., на СГС, IV-Д с- в, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението за него, по реда на оспорване на решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3