Решение № 28 от 30.01.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Ихтиман, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251840100167 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от К. М. Х., ЕГН ********** с адрес с. ***********, чрез адвокат Л. Б. против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр. София, бул.

Цариградско шосе, 115 Е, ет. 5.

Предявени са обективно съединени установителни искове, както следва:

1./ с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 10 и чл. 11 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № *********, сключен на ***********г. 2./ с правно основание чл. 21 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявен при условия, че бъде отхвърлен първия иск, за прогласяване нищожност на клаузата на т.

6.6 от Договор за потребителски кредит № ******, сключен на ***********г.

Ищецът твърди, че на ***********г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ***********, по силата на който „Сити Кеш“ ООД му е предоставило в заем сумата от 2 100,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40,05 % и ГПР от 47.78 %. Заемателят се е задължил да върне заемната сума при условията и сроковете на договора. Така заемателят следвало да върне сумата от общо 4 360,00 лева, като сумата включвала главница, лихва и неустойка. В т. 6.5 от Договора страните са се споразумели, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1./ Безусловна банкова гаранция или 2./ Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в т. 6.6, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на 1 кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1 823,70 лв.

Ищецът развива съображения договорът да е недействителен на осн. чл.

26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК поради това, че не са спазени изискванията на на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Твърди се, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Ищецът сочи, че и неустойката за непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР е 47.78 %, нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора, като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Клаузата на т. 6.6 от Договор за потребителски кредит № *********** от договора твърди да е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката. Ищецът твърди поради това, че процесният договорът е недействителен дължи само връщане на главницата по него. Сочи, че е изплатил 4 360,00 лв. по договор за потребителски кредит № ***********.

Твърди се, че ГЛП е 40,05 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен. Твърди се, че противоречи на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Ищецът иска от съда да обяви Договор за потребителски кредит № ***********, сключен на *********** г. между него и ответника „Сити Кеш“ ООД за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи, евентуално съдът да признае за установено по отношение на ответника „Сити Кеш“ ООД, че клаузата в т. 6.6 от Договор за потребителски кредит № *********** предвижда заплащане на неустойка в размер на 1 823,70 лв., е нищожна.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Навежда твърдения, че няма нарушение на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК с подробни аргументи в депозирания отговор. Досежно твърденията на ищеца, че неустойката и таксата за експресно разглеждане на документи следва да се включат при калкулацията на ГПР сочи, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се прибавят разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Твърди, че неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение има точно такъв характер и категорично не следва да участва при формирането на ГПР. Относно таксата за експресно разглеждане и видно от съдържанието на чл. 1, ал. 2 от Договора, намира,че този вид услуга е допълнителна, която ищецът доброволно избрал да ползва, като на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора.

С отговора ответникът твърди, че при подписване на процесния договор, 2 не са допуснати предвидените в чл. 22 от ЗПК съществени пороци, при наличието на които потребителят да е бил в невъзможност да разбере икономическите последици на договора. Съдържанието на Договора отговаря на изискването за яснота, според ответника, а евентуалната недействителността на отделни клаузи, които не влияят върху основните елементи на договора и без които той може да породи действие, не следва автоматично да води до недействителност на целия договор. Ответникът претендира предявените исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски. Оспорва претендираните от ищеца разноски. Навежда съображения на ищеца да не се присъждат разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който предявява насрещен иск на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде заплатена сумата от 590,03 лева представляващи част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № *********** от ***********г.

Съдът намира, че насрещният иск е допустим, подаден в срок и отговаря на изискванията на чл. 211 и сл.ГПК, поради което следва да се приеме за съвместно разглеждане с първоначалния иск.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на насрещния иск, твърди, се че иска е основателен и признава, че дължи само сумата от 590,03 лева неизплатена главница по Договор за паричен заем №*********** от ***********г.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че на 15.05.2023 г. е сключен Договор за паричен потребителски кредит № ***********, по силата на който „Сити Кеш” ООД е предоставило в заем на К. Х. сумата от 2 100,00 лв., при фиксирани ГЛП от 40,05 % и ГПР от 47,78 %. Заемателят задължил да върне заеманата сума при условията и сроковете на договора. Така заемателя следвало да върне сумата от общо 4 360,00 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка. В т.

6.5. от Договора страните са се споразумели, че заемателят се задължава да представи на кредитора едно от следните обезпечения: 1./ Безусловна банкова гаранция или 2./ Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в т. 6.6, страните са се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1 823,70 лв.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че съгласно погасителния план посочен в договора ГПР възлиза на 47,78 %. Като се вземе предвид обаче таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредставяне на обезпечение ГПР възлиза на 86,84%.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Предявен е иск за установяване на нищожност на договор за паричен заем поради противоречие на закона и с добрите нрави, както и поради наличие на неравноправни клаузи.

Съгласно общата разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Противоречие със закона е налице, когато има обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба от кодекс, закон или подзаконов нормативен акт, както и от международните договори, ратифицирани по конституционен ред и обнародвани и влезли в сила за Република България.

От своя страна, добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките.

В хода на производството се установи, че страните са били обвързани от договор за кредит. При сключване на договора ищецът е действал в качеството на физическо лице, а ответникът в рамките на своята търговска дейност като небанкова финансова институция, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит /в сила от ***********г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Посочените разпоредби имат императивен характер и са приети в защита на обществения интерес и в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

В чл. 21, ал. 1 ЗПК е предвидено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а съгласно чл. 22 ЗПК договорът е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК.

В случая сключеният между страните договор за паричен заем съдържа минимално изискуемото от ЗПК съдържание - размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва, както и годишен процент на разходите.

Освен тези клаузи обаче договорът съдържа и допълнителна уговорка за заплащане на неустойка при неизпълнение на поетото от заемополучателя задължение за обезпечаване на заема. Като се вземат предвид тези клаузи настоящият състав приема, че процесният договор за паричен заем не 4 отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Това е така, защото според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният лихвен процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите се изчислява по определена в закона формула, чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение.

В приетия по делото договор обаче са посочени единствено абсолютните стойности на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите, в който не е включено задължението за неустойка и таксата за експресно разглеждане въпреки, че те са посочени в погасителния план. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Не се съдържа информация и за начина на изчисление на фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.