Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 471 от 23.10.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 713/2026
Вид
Решение № 471
Подписан
23.10.2026
В сила
23.10.2026
Състав
Анелия Цанова, Светла Станимирова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.21, т.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25,ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.129, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20261001000713 по описа за 2026 година

Производството е по чл.25,ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „ИНЕНСИЯ“ ООД чрез пълномощника му адв. С. М. против Решение № 1280 от 28.09.2026 г., постановено по т. д. № 20261100901397 по описа за 2026 г. на СГС, TO, VI-23 състав, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Отказ № 20260617130821/24.06.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията по заявление образец А4 с вх. № 20260617130821 от 17.06.2026 г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението и отказа на длъжностното лице по регистрацията, като същата е подробно мотивирана. Твърди, че към заявлението са приложени всички документи, с които съгласно френското право и съгласно българското регистърно производство се удостоверяват релевантните факти по исканото вписване.

Длъжностното лице е отказало вписването с единствения мотив, че от представеното извлечение от френския търговски регистър от 17.12.2025 г. относно заявения за вписване едноличен собственик на капитала „ИНЕНСИЯ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, не се установяват заявените за вписване обстоятелства по партидата на „ИНЕНСИЯ" ООД, а именно апорт на дружествените дялове от капитала на "ИНЕНСИЯ" ООД, притежавани от съдружниците О. С. С., Ж. П. Р. Е. Д. и С. Ж. Г., в капитала на „ИНЕНСИЯ МЕНИДЖМЪНТ“ АД - Франция и че към заявлението не са приложени други документи, издадени от Търговския и фирмен регистър на Париж относно 1

„ИНЕНСИЯ МЕНИДЖМЪНТ“АД, от които да се установяват заявените за вписване обстоятелства. Твърди, че решението е постановено на основание, различно от посоченото в отказа, с което е нарушено правото на защита на заявителя. Според съда не бил представен договор за прехвърляне на дружествените дялове във формата по чл.129, ал.2 ТЗ. Това е ново, различно и самостоятелно основание, което не фигурира в отказа. По този начин съдът е подменил предмета на спора и заявителят е бил лишен от възможност да организира защитата си по действителното основание за отказ.Затова счита обжалваното решение за недопустимо, тъй като съдът е оставил жалбата без уважение, но не по изложените в отказа съображения, а на изцяло ново основание.Счита, че с това е нарушен принципа на диспозитивното начало. Съдът в охранителното производство по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ действа като контролна инстанция на административния акт и не може да санира или преосмисля отказа на Агенцията на ново, непосочено от длъжностното лице основание. Съдът проверява законосъобразността на отказа единствено на основание мотивите, изложени от длъжностното лице по регистрация.

Излага доводи за незаконосъобразност на отказа на длъжностното лице, тъй като изисква документ, който законът не предвижда и който по приложимото чуждо право не съществува. Освен това не е конкретизирал ясно какъв точно документ се изисква, нито е дал указания в тази насока. Не са обсъдени представените удостоверения от френски адвокат и френски нотариус, че подобен документ по френското право не се издава.

Съдът неправилно приел, че в случая е необходим непременно отделен „договор за покупко-продажба“ на дружествени дялове. От представените документи било видно, че страните не са сключили договор за покупко-продажба на дружествени дялове. Налице е специфичен фактически състав на непарична вноска - апорт, а не договор за покупко-продажба и насрещната престация представлява записване на акции срещу апортиране на дяловете, т.е. операцията е структурирана като непарична вноска в капитала на приемащото дружество. Апортът е самостоятелен правен способ за прехвърляне на имуществено право срещу участие в капитала на приемащото дружество. При апорта насрещното имуществено предоставяне не е продажна цена, а придобиване на членствени права/акции в приемащото дружество.

Жалбоподателят твърди, че представения комплект от документи в тяхната съвкупност установяват именно разпоредителната воля и настъпилия резултат. Излага доводи, че решението противоречи на принципа на предвидимост и равно третиране при идентични регистърни производства.

Липсата на писмен договор с нотариална заверка на подписите не следвало да обоснове извод за невалидност на извършеното прехвърляне, още повече, че самото прехвърляне вече е факт съгласно френското законодателство и е удостоверено с вписване във Френския търговски регистър от 17.12.2025г.

Вписването е заявено, за да се отрази тази промяна по партидата на 2 българското дружество, тъй като към настоящия момент информацията по партидата на дружеството и собствеността не отговарят на истината.

Заявеното вписване по партида на „Иненсия“ ООД е правна последица от вече осъществения апорт на дружествените дялове на българското дружеството в капитала на френското дружество. Сочи регистърната практика, от която е видно, че не се изисква договор по чл.129, ал.2 ТЗ при осъществен апорт на дружествени дялове.

Вместо да оцени представената налична апортна документация, длъжностното лице е изискало несъществуващ документ, а съдът е подменил отказа с ново основание на отказ.

Счита, че заявеното обстоятелство се установява от представените документи по смисъла на чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ и не липсва доказателствена основа за вписването. За апорт на дружествени дялове ТЗ не предвижда изискване за отделен нотариален договор по чл.129, ал.2 ТЗ, тъй като прехвърлянето на дяловете е елемент (правна последица) от изпълнението на непаричната вноска (апорта) в капитала на новоучредено или увеличаващо капитала си дружество. В случая предмет на апорта са 100% от дружествените дялове в местното българско дружество „ИНЕНСИЯ“ ООД, но приемащото дружество е френско дружество, което се учредява и регистрира съгласно френското право чрез апорт на дяловете от две дружества - българско и френско, а със самият апорт се учредява френското дружество „ИНЕНСИЯ МЕНИДЖМЪНД“ АД, Франция.

Твърди, че досегашните съдружници в „Иненсия“ ООД след придобиването на акции в новия собственик „Иненсия Мениджмънт“ АД Франция са крайните действителни собственици на капитала на това дружество и то може да упражнява абсолютен контрол над българското дружество.

Твърди, че българското регистърно производство по заявеното вписване има различен предмет от това във Франция. То цели да отрази по партидата на българското дружество вече настъпилата промяна в собствеността на дружествените дялове.

Моли съда да отмени решението и потвърдения с него отказ като незаконосъобразни и укаже на АВп да извърши исканото вписване на промяната на съдружниците в дружеството.

В законния срок Агенция по вписванията не е подала отговор.

Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

3

Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон.

От събраните в производството писмени доказателства се установява, че със заявление обр. А4 № 20260617130821/17.06.2026 г. е поискано от „Иненсия“-ООД заличаване по партитата на дружеството на съдружниците О. С. С., Ж. П. Р. К. Д. и С. Ж. Г. вследствие на извършен апорт на всички техни собствени дружествени дялове в капитала на чуждестранно ЮЛ -„Иненсия Мениджмънт“-АД , учредено по правото на Република Франция, регистрирано на 17.12.2025г., и вписване на „Иненсия Мениджмънт“ АД, опростено акционерно дружество, чуждестранно юридическо лице, учредено по правото на Република Франция като едноличен собственик на капитала и обявяване на приет от едноличния собственик на капитала учредителен акт с отразяване на промените относно правно организационната форма на дружеството. Твърди се, че промените са настъпили в резултат на извършен апорт на дружествените дялове на съдружниците, в капитала на чуждестранното юридическо лице, в резултат на което съдружниците са придобили членствени права във френското дружество, а последното е станало едноличен собственик на капитала на българското дружество „Иненсия“ ООД.

Към заявлението са приложени: 1/Решение на общото събрание на съдружниците на „Иненсия“ ООД за апортиране на всички дружествени дялове в капитала на „Иненсия Мениджмънт“ АД - опростено акционерно дружество, чуждестранно юридическо лице, учредено по правото на Република Франция, съответно дружеството да стане едноличен собственик на капитала след извършване на апорта, съгласно френското законодателство;

2/Решение на ОС на френското дружество за увеличаване на капитала с апортираните дружествени дялове; 3/Извлечение от френския търговски регистър относно актуалното състояние на дружеството; 4/Състояние на записаните акции; 5/Устав на „Иненсия Мениджмънт“ АД с отразяване на извършен апорт на дяловете на О. С. С., Ж. П. Р. К. Д. и С. Ж. Г. от „Иненсия“ ООД; 6/Учредителен акт на „Иненсия“ ЕООД; 7/ Удостоверения/становища от френски нотариус и френски адвокат, че отделно удостоверение от френския търговски регистър за конкретния апорт не се издава; 8/ Споразумение между съдружниците за извършване на непарични вноски, съставляващи 100% от капитала на „Иненсия“ ООД;9/ Одиторски доклад за апортната операция; 10/ Декларации по ЗТРРЮЛНЦ и ТЗ.

На 24.06.2026г. е постановен Отказ № 20260617130821/24.06.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.

Мотивите за отказа са, че от представеното извлечение от френския търговски регистър от 17.12.2025 г. относно заявения за вписване едноличен собственик на капитала - „ИНЕНСИЯ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, не се установяват заявените за вписване обстоятелства по партидата на 4

„ИНЕНСИЯ" ООД, а именно апорт на дружествените дялове от капитала на "ИНЕНСИЯ" ООД, притежавани от съдружниците О. С. С., Ж. П. Р. Е. Д. и С. Ж. Г., в капитала на „ИНЕНСИЯ МЕНИДЖМЪНТ“ АД - Франция и че към заявлението не са приложени други документи, издадени от Търговския и фирмен регистър на Париж относно „ИНЕНСИЯ МЕНИДЖМЪНТ“АД, от които да се установяват заявените за вписване обстоятелства.

Този отказ е обжалван от заявителя пред СГС, който с обжалваното решение го е потвърдил. Отказа е потвърден не защото такъв документ действително се изисква и липсва, а защото заявителят не е представил договор за прехвърляне на дружествените дялове във формата по чл.129, ал.2 ТЗ.

Оплакването на жалбоподателя е, че съдът е подменил предмета на спора, въвеждайки ново основание за отказ и по този начин заявителят е бил лишен от възможност да организира защитата си; че в охранителното производство по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ съдът действа като контролна инстанция на административния акт и не може да санира или преосмисля отказа на Агенцията на ново, непосочено от длъжностното лице основание; че съдът проверява законосъобразността на отказа единствено на основание мотивите, изложени от длъжностното лице по регистрация и няма право да извежда нови материалноправни пречки, лишавайки страната от възможността да отстрани евентуални нередовности в административното производство или да представи обяснения.

Изложените доводи са неоснователни. В производството по чл.25 ЗТР съдът е длъжен да провери законосъобразността на отказа на длъжностното лице като провери дали са налице всички материалноправни предпоставки за исканото вписване и дали заявеното обстоятелство се удостоверява от представените доказателства, като може да посочи и нови, собствени основания, потвърждавайки отказа като краен резултат.

Незаконосъобразен е обаче изводът на съда, че в случая е необходим, но не е представен отделен договор за покупко-продажба на дружествени дялове с формата, предписана от чл.129,ал.2 ТЗ – нотариална заверка на подписи и съдържание, извършена едновременно. Това е така, защото към заявлението са представени доказателства, установяващи, че дяловете на съдружниците от капитала на „ИНЕНСИЯ" ООД са апортирани в капитала на новоучреденото френско дружество „Иненсия Мениджмънт“ АД, опростено акционерно дружество, чуждестранно юридическо лице, учредено по правото на Република Франция. Апортът е самостоятелен правен способ за прехвърляне на имуществено право срещу участие в капитала на приемащото дружество. При апорта насрещното имуществено предоставяне не е продажна цена, а придобиване на членствени права/акции в приемащото дружество, както е в настоящият случай. За апорт на дружествени дялове ТЗ не предвижда изискване за отделен нотариален договор по чл.129, ал.2 ТЗ, тъй като прехвърлянето на дяловете е елемент (правна последица) от 5 изпълнението на непаричната вноска (апорта) в капитала на новоучредено или увеличаващо капитала си дружество.