Решение № 13878 от 02.12.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26142/2021
- Вид
- Решение № 13878
- Подписан
- 02.12.2022
- В сила
- 02.12.2022
- Състав
- СВЕТЛАНА НИКОЛАЕВА РАЧЕВА ЯНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 13878 гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20211110126142 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на „...“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „..“, бл. ..., представлявано от Н. Н., чрез адв. В., спрямо „... ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б..., ул. „К....“ №44, вх. А, представлявано от С. Д..
Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните договор за изработка от 23.10.2020г. е предоставил на ответника консултантски и посреднически услуги във връзка с участието на ответното дружество по проект BG... „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID19”. Твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си, в резултат на което ответникът е получил средствата, за които е кандидатствал по програмата. Излага се, че съгласно т.3, б „в“ от договора, при получаване на средствата от програмата страните е следвало да приемат договора за изпълнен и възложителят е следвало да плати на изпълнителя възнаграждение в размер на 2 305,08 лв. за извършената работа, за която е издадена фактура с № .../12.02.21г. и падеж на 15.02.2021г. Сочи се, че работата е приета, но плащане няма.
С тези твърдения се желае осъждане на ответника за исковата сума от 2 1
305,08 лв. като неплатено възнаграждение по договор за изработка от 23.10.2020г. като се ангажират доказателства и се претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва иска изцяло. Твърди се, че услугата е предоставена от трето лице, а именно „Евро Консултанси Груп“ ООД на основание договор от 13.05.2020г., а не с ищцовото дружество така както се твърди. Излага се, че такова посредничество от ищеца по консултиране с цел осигуряване на безвъзмездни финансови средства за преодоляване на последствия от Ковид кризата не е осъществявано и не е дължимо възнаграждението, което се претендира. В подкрепа на горното се ангажират доказателства и се претендират разноски като в условията на евентуалност искът се оспорва и по основание.
Искът е с правно основание по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД като страните нямат спор досежно обстоятелството, че са сключили договор за предоставяне на консултантски и посреднически услуги от страна на ищеца на 23.10.2020г.
Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От подписания между страните договор от 23.10.2020г. се установява, че страните по него са се съгласили ищецът като посредник и изпълнител да извършва посреднически и / или консултантски услуги на възложителя – ответник във връзка с осигуряване в полза на ответника на безвъзмездни финансови средства, подсигурени във връзка с „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията на COVID 19, BG... – чл.1, т.1.1 от Договора. По смисъла на чл.1, т.1,2 страните са се съгласили, че при изпълнение на задълженията си, ищецът като посредник може да използва за своя сметка финансови, технически и други експерти. Уговорено е, че договорът влиза в сила от деня на неговото подписване т.е от 23.10.2020г. В чл. 2, т.2 пък са се споразумели досежно възнаграждението, дължимо за посредника, което е дължимо само ако се получат от ответника средства по финансовата помощ. Съгласно чл.5, т.5.1 пък за извършваните от посредника услуги възложителят се задължава да плати възнаграждение от 30% от общия размер на получените безвъзмездни финансови средства.
2
Няма спор по делото, че сумите по този проект за получени от ответника, както и няма спор, че не е плащано възнаграждение за посредничеството. Спори се само относно това дали ищецът е осъществил посреднически дейности във връзка и по повод получаване и усвояване на сумите и съответно дали това възнаграждение е дължимо.
Този факт остана недоказан от страна на ищеца и отговорността на ответника за заплащане на възнаграждение не би могла да бъде ангажирана.
Съдът с доклада си по чл.140 от ГПК е указал на ищеца тежестта да установи изпълнение на възложената работа съобразно договорките между страните, а такова доказване не бе осъществено – нито бе установено от ищеца в какво е следвало да се изрази услугата по посредничество и консултирането, нито пък се установи как, кога и в какъв обем е бил изпълнена тази дейност. Това да основание на съда да отхвърли заявените искове като недоказани и неоснователни.
При недоказаност на иска за главница неоснователен се явява и искът за лихва.
По разноските: ответникът има правно на разноски на основание чл.78, ал. 3 от ГПК има право на разноски, и то в пълен размер от 600 лева като възнаграждение, платено по договор за правна защита и съдействие от 13.10.2021г. и съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД иска на „...“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „..“, бл. ..., представлявано от Н. Н., чрез адв. В. за осъждане на „... ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б..., ул. „К....“ №44, вх. А, представлявано от С. Д. да заплати на ищеца сумата от 2 305,08 лв. като неплатено възнаграждение по договор за посреднически услуги от 23.10.2020г. ведно със законовата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ ...“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „..“, бл. ..., представлявано 3 от Н. Н., чрез адв. В. да заплати на „... ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. Б..., ул. „К....“ №44, вх. А, представлявано от С. Д. сумата от 600 лева – разноски за платено възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4