Решение № 91 от 01.02.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Горна Оряховица, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20234120101531 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове правна квалификация чл.79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, чл. 86 и чл. 59 от ЗЗД.

Производствено-потребителна кооперация „Пчела-95“ с. Д., чрез адв. В.

К. основава исковите си претенции на твърдения, че между кооперацията и ответника ЗП Й. Х. И.ов от гр. Л. е сключен договор от 01.11.2022 г. за наем на „Силажна яма с преградни панели“, находяща се в с. Д., с месечен наем от 300 лв. Договорът бил сключен за срок от 6 месеца, считано от 01.11.2022 г. и е изтекъл на 30.04.2023 г., за което били издадени 6 бр. фактури. Ответникът заплатил дължимите наеми за м. януари до м. април 2023 г., но неплатени останали тези за м. ноември и декември 2022 г. Ищецът претендира сумата от 720 лв. с ДДС, наем за м. ноември и декември 2022 г. и лихва върху незаплатената наемна цена за периода 06.11.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба общо 54, 52 лв.

След прекратяване на договора и изпращане на покана до ответника да освободи вещта, получена от него на 19.04.2023 г., продължил да я използва.

Поради това ищецът претендира обезщетение да периода 01.05.2023 г. до датата на исковата молба в размер на 480 лв. месечно с ДДС, равняващо се на средния пазарен наем, а именно сумата от общо 1280 лв. на основание чл. 59 1 от ЗЗД, с което неоснователно се обогатил за негова сметка.

С оглед неизпълнението ищецът претендира ответника да бъде осъден на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД да му заплати общо сума от 720 лв., представляваща наемно плащане за периода м. ноември и м. декември 2022 г., сумата от общо 54, 20 лв. лихва за забава считано от падежа на всяко вземане до датата на исковата молба, ведно със законната лихва върху главница считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от общо 1280 лв. обезщетение за ползите, от които кооперацията е лишена, вследствие невъзможността да ползва собствената си вещ за периода 01.05.2023 г. до датата на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с което заема становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Посочва, че силажната яма е освободена своевременно след прекратяване на договора за наем.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, направи следните фактически и правни изводи:

По исковете с правна квалификация чл.79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД:

По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение по договор за наем, че е предоставил на ответника ползването на процесния имот в исковия период, че вземанията за наемна цена са изискуеми, както и какъв е техният размер.

В тежест на ответника е да докаже плащане в погашение на съдебно предявените вземания.

Предявеният иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена по договор за наем на недвижим имот.

Видно от представения заверен препис от договор за наем /стр.13/ е, че страните са обвързани от договор за наем на недвижим имот от 01.11.2022 г., по силата на който ищецът е предоставил ползването на наетата вещ. Спорен е въпросът, дали за процесния период м. ноември и м. декември 2022 г. се дължи наемна цена.

Задължението за заплащане на наемна цена възниква при предоставена 2 възможност за ползване на наетата вещ. Дали вещта ще бъде фактически ползвана или не – според волята на наемателя – не се отразява върху задължението за заплащане на наемна цена. След като договорът не е прекратен и след като ползването не е препятствано, то наемателят дължи наемна цена, дори по своя воля да не осъществява реално ползване на имота след изтичане на срока на договора.

В настоящия случай страните не спорят, че ищецът е предал ползването на имота – силажна яма, на ответника. Същевременно ответника нито твърдят наемодателят да е препятствал ползването на имота след предаването му, нито доказва договорът да е бил прекратен /едностранно от някоя от страните или по взаимно съгласие/. В отговора ответникът твърди, че е заплатил претендираната наемна цена за периода на действие на договора 01.11.2022 г. до 30. 04. 2023 г. В отговор на това възражение ищецът посочва, че плащане е постъпило по банковата му сметка, но след образуване на исковото производство и същото е с дата 19.09.2023 г., съответно ответникът е дал повод за образуване на делото. Прилага извлечение от платежното нареждане, заверено от процесуалния му представител(стр.87). С оглед изложеното и като взе предвид постъпилото по банковата сметка на ищеца нареждане за заплащане на сумата от 800 лв. за наем за ползване на силажна яма м. 11. и м.

12 и лихви, съдът счита, че следва да отхвърли предявените искове за наем и лихви поради плащане извършено в хода на процеса.

По отношение на иска по чл. 59 ЗЗД съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. За основателността на предявения иск в тежест на ищецът е да докаже, че: 1/за посочения период е бил собственик или е имал право на ползване на процесния недвижим имот;

2/ че същият е бил владян или ползван от ответника и че е бил лишен от възможността да го ползва; 3/ размер на обезщетението, което се дължи и което съгласно трайно установената съдебна практика в такива случаи е съизмеримо със средния пазарен наем на имота за периода, за който се претендира обезщетението.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

По първата предпоставка:

От представения констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти *** г. на нотариус Лора Стефанова/стр.6/ пункт 7-ми, се 3 установява, че ищецът е собственик, както на процесна селскостопанска сграда – силажна яма, с идентификатор ***, със застроена площ 720 кв. м., така и на намиращите се покрай нея други селскостопански сгради, всички част от стария стопански двор на с. Д.. Ответникът не спори тази предпоставка.

По втората предпоставка:

За възникване на основанието за обезщетяване на собственика е необходимо ищецът да е доказал, че ответникът е ползвал процесния имот – силажна яма. Това е фактическо положение, подлежащо на доказване от ищеца, по един безспорен и несъмнен начин, тъй като е основен елемент от фактическия състав на правото на обезщетение при неоснователно ползване на собствен имот, основан на нормата на чл. 59 от ЗЗД. От разпитаните и водени от ищеца свидетели, а именно: П.Д. и С. Й.ов се установява, че ответникът е започнал ползването на силажната яма преди 2-3 години. Преди няколко месеца изчистил ямата от останалия силаж като го изринал извън нея. В ямата и около нея останали стари автомобилни гуми, с които покривал силажа с платнища през зимата. Държал трактора си в ямата, като го махнал от там преди 2-3 месеца. Свидетелите посочват, че гумите са донесени в ямата от ответника. Посочват, че гумите видимо са около 50 - 100, но не могат да посочат точната им бройка. Св. С. Й.ов допълва, че около ямата имало стари, загниващи и скъсани бали, останали от времето когато съоръжението се е ползвало от ответника, а покрай него имало гуми, сезали, платнища, които също били на ответника. Балите пречели за влизане в ямата от към задния й вход. Посочва, че ответникът държал трактора си до есента на 2023 г. пред централния вход на силажната яма. От части тези показния се подкрепят и от свидетели водени от ответника. Св. И. К. също посочва, че около ямата е виждал стари автомобилни гуми, а тракторът ползван от ответника, докато е бил счупен, е бил пред входа, подхода към ямата.

Свидетеля Й. Тодоров също посочва, че в ямата и около нея имало складирани автомобилни гуми, натрупани на камари, виждал е платнища, че ответника държал трактора си пред силажната яма под орехово дърво. От снимките направени от вещото лице по приетата по делото експертиза също се установява, че в силажната яма и покрай нея има камари със стари автомобилни гуми, платнища и сезали.

4

При така изяснената от свидетелите фактическа обстановка, съдът счита за установено, че може да се направи категоричен извод, че имотът е бил ползван от ответника. Макар да е изчистил силажната яма до дъно, ответникът е продължил да я ползва, т.к. е оставил част от инвентара си там, а именно – стари автомобилни гуми, платнища, сезали, а към подхода към ямата е държал трактора си, което се потвърждава и от водените от него свидетели. Ето защо съдът намира за доказана и тази предпоставка на иска.

Проведеното от ответника насрещно доказване не доказа ямата да е била освободена, така, че да е можела да се ползва безпрепятствено от кооперацията. Не се доказва и ответникът да е отправил волеизявление, че прекратява ползването на веща, съответно ищецът да е приел същата. В случая не се доказа по безспорен начин, че ответникът е върнал наетата вещ.

От показанията на свидетелите и съдебно оценъчната експертиза се установява, че не всички вещи на наемателя са изнесени от имота, а там са оставени-стари, загниващи бали със слама, множество автомобилни гуми, сезали и платнища, както и към подхода за силажната яма се е намирал тракторът на ответника. Съхраняването на вещи в имота е форма на ползване на същия, с оглед на което отново се налага извод за дължимост на средния пазарен наем за съответния период.

По четвъртата предпоставка.

Съгласно трайно установената съдебна практика обезщетението в такива случаи е съизмеримо със средния пазарен наем на имота за периода, за който то се претендира. По делото е прието заключение по назначената съдебно оценъчна експертиза, видно от което е, че средният пазарен наем за имота за периода 01.05.2023 г. до 19.07.2023 г. е в размер на 914,52 лв. без ДДС или 1 097,42 лв. с ДДС. Съдът намира, че заключението за пълно, ясно и обосновано, поради което не намира основание да не го приеме за правилно.

Предвид горните съображения и безспорно установените факти, че ответникът е ползвал недвижимия имот в периода 01.05.2023 г. до 19.07.2023 г. без основание, следва да се приеме, че се е обогатил за сметка на ищеца с размера на средния пазарен наем, които същия би получил от подобен имот.

Налице е хипотезата на чл. 59 ЗЗД и следва да заплати сумата, с която ищецът е обеднял, а именно сумата от 1097,42 лв. с ДДС. До тази сума искът е основателен, а за останалата предявена част до 1280 лв., следва да се 5 отхвърли.

По разноските:

Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 960,06 лв. съразмерно на уважената част от иска. Ответникът не е представил доказателства за извършени разноски, съответно такива не му се дължат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Производствено-потребителна кооперация „Пчела-95“ ЕИК 814252930 срещу Земеделски производител Й. Х. И.ов, адрес: гр. Л., ул. ***, БУЛСТАТ 178049448 иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 720 лв., представляваща неплатена наемна цена за м. ноември и м. декември 2022 г., по договор за наем на силажна яма с преградни панели от 01.11.2022 г., както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 54,52 лв., представляваща общ размер на лихва за забава върху неплатената наемна цена, считано от датата на забавата за всяка от месечните вноски, възлизащи на 360 лв., съответно от 06.11.2022 г. и от 06.12.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба 19.07.2023 г., както и за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, поради плащане извършено в хода на процеса.

ОСЪЖДА Земеделски производител Й. Х. И.ов, адрес: гр. Л., ул. ***, БУЛСТАТ 178049448, да заплати на Производствено-потребителна кооперация „Пчела-95“ ЕИК 814252930, на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 1097,42 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за ползите, от които кооперацията е лишена, вследствие невъзможността да ползва собствения си имот – силажовместилище(силажна яма с преградни панели) за периода от 01.05.2023 г. до 19.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния предявен размер сумата от 1280 лв.