Определение № 4087 от 21.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4087 гр. София, 21.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно частно гражданско дело № 20241100501954 по описа за 2024 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 577, ал. 1 Образувано е по жалба вх. № 18551/16.02.2024 г. на „С.Л.“ ЕАД, чрез адв. М. В., против определение № 91/26.01.2024 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ да бъдат извършени действия по молба вх. № 4499/26.01.2024 г., обективираща искания за вписване на Споразумение за предсрочно прекратяване на договор за наем на недвижими имоти, вписан в СВ като акт № 299, т. VI, вх.рег. №38837/15.06.2018 г. и за отбелязване изтичането на срока на наемно правоотношение за един от недвижимите имоти от същия договор за наем, вписан на 15.06.2018 г.

Жалбоподателят счита, че постановеното определение е незаконосъобразно, като сочи, че неправилно съдията по вписванията е приел, че с подаденото заявление страната цели да инициира две отделни охранителни производства, както и че не е заплатена в пълен размер дължимата държавна такса, равняваща се на ½ от внесената държавна такса за вписване на цитирания договор за наем на недвижими имоти. Отправя се искане за отмяна на постановения отказ и разпореждане исканите вписване и отбелязване да бъдат извършени. В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че действително държавната такса не е внесена в цялост, моли съдът да разпореди да бъде извършено единствено исканото отбелязване на изтичането на срока на договора за наем по отношения на един от имотите във вписания договор, като намира, че за същото се дължи проста такса от 10 лева /поради невъзможност да бъде определена а точност индивидуалната наемна цена за конкретния имот./

Софийският градски съд, като съобрази доводите на страната и взе предвид данните по делото, намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

1

Със заявление вх. № 4499/26.01.2024 г. по регистъра на Служба по вписванията - София, молителят „С.Л.“ ЕАД е отправил искане за инициирането на две охранителни производства, както следва: 1/ за вписване на приложеното към молбата Споразумение от 31.03.2022 г. за прекратяването на договор за наем на недвижими имоти, в вписан в СВ като акт № 299, т. VI, вх.рег. №38837/15.06.2018 г. и 2/ за отбелязване изтичането на срока на наемно правоотношение за един от недвижимите имоти от същия договор за наем, вписан на 15.06.2018 г.

Към общото заявление са представени кадастрални скици, удостоверение за въвеждане в експлоатация на недвижим имот, документи, удостоверяващи изпълнение на права по вписания през 2018 г. договор за наем, платежно нареждане за сумата от 1043 лева – обща държавна такса за двете производства, заплатена към Агенция по вписванията.

С обжалваното определение, постановено на 26.01.2024 г. съдията по вписванията е отказал извършването на исканите действия по молбата поради „недопустимост с един и същи акт да бъдат вписани две отделни охранителни производства“ – отбелязване на прекратяване на договор за наем и вписване на сключен нов договор за наем /в който смисъл съдията по вписванията е приел, че са постигнатите договорки между страните в представеното Споразумение/. На следващо място е посочил, че не е заплатена в цялост дължимата държавна такса, която, съгласно чл. 3, ал. 1 ТДТСАВ, се равнява на половината от събраната държавна такса за вписване на договора за наем.

Последната, според извършената служебна справка от съдията по вписванията, е била в размер на 4171 лв., поради което в настоящото производство молителят е следвало да заплати държавна такса в размер на повече от внесените 1043 лева. С оглед на това е счел, че молбата не отговаря и на формалните изисквания за редовност и е постановил обжалваният отказ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу обжалваем акт на съдия по вписванията, представен е документ за внесена държавна такса, постъпила е в преклузивния законов срок. С оглед на това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Правилника по вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите.

Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е 2 изрично предвидено в закон.

В чл. 4, б."е" ПВ изрично е посочено, че подлежат на вписване договорите за наем на недвижим имот, в .т.ч. на земеделска земя, за срок подълъг от една година. В Правилника за вписванията или в друг нормативен акт не е предвидено вписване на прекратяване на наемен договор, нито извършване на заличаване на вписването на договор за наем на недвижим имот. Такова вписване е предвидено само за договорите за аренда-чл.27, ал.2 ЗАЗ, какъвто не е настоящия договор.

За да бъде отбелязано посоченото от молителя обстоятелство прекратяването на договора за наем, респективно да бъде заличен вписания договор за наем, съдията по вписванията следва да извърши материалноправна проверка за валидното прекратяване на облигационното правоотношение, което е извън правомощията му, предвид задължителната съдебна практика, обективирана в т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. ОСГТК на ВКС.

Съгласно нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т.

5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. От тази норма и от нормите на Правилника за вписванията (ПВ), издаден за прилагане глава ХІ на ЗС „Вписвания”, следва че се заличават тези вписвания и отбелязвания, за които това изрично е предвидено (чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ, които се отнасят до заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове, вписването на ипотеката и вписването на възбраните). В ПВ не е предвидено да се извършва заличаване на вписването на договор за наем на недвижим имот, като това действие би било и безпредметно. Изцяло в този смисъл са Определение № 230/02.05.2012 по дело №35/2012 на ВКС, ГК, I г.о., Определение № 386 от 11.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1494/2017 г., II т. о., ТК, постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, Определение № 364 от 4.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1150/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 281 от 13.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 375/2017 г., I т. о., ТК., и други, които се споделят от настоящия съдебен състав.

Предвид изложеното, подадената частна жалба се явява неоснователна, а постановеното определение № 91/26.01.2024 г. на съдия по вписванията към СРС, с което е постановен отказ за извършване на вписване и отбелязване по заявление вх. № 4499/26.01.2024 г., следва да бъде потвърдено като правилно, макар и по различни от изложените в него правни мотиви.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ЧЖ- IV-Г състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение с рег. № 91/26.01.2024 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ за извършване на вписване и отбелязване по заявление вх. № 4499/26.01.2024 г. на „С.Л.“ ЕАД.

3

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4