Определение № 49811 от 03.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49811 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110113200 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба /уточнена и поправена с молба с вх. № 119345/03.04.2025 г./ на „Слатинска истейт“ ЕООД срещу Столична община, която отговаря на изискванията за редовност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, уточнен с молба с вх. № 346937/23.10.2025 г./.

По възражението на ответника за недопустимост на иска, обосновано с доводи, че ищецът няма правен интерес от предявяването му, тъй като не е собственик на процесния поземлен имот, съдът намира следното: В т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, а в мотивите е разяснено, че интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. В Решение № 165/13.11.2023 г. по гр. д. № 296/2023 г. на ВКС, І ГО, е прието следното: „Всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. При установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството „предмет на иска“, защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Уважаването на отрицателния установителен иск обаче има и правопредпазващо действие по отношение на засегнатото право, което ищецът брани с предявяването му – ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право… Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му, би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.

Преценката за наличие на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск следователно е винаги конкретна, основана на всички съдържащи се в исковата молба твърдения, като нейната цел е да се съобрази дали при уважаването на иска ще бъде дадена 1 защита на субективното право, което ищецът твърди, че притежава. При това следва да бъде взето предвид доколко както съществуването, така и реализацията, на притежаваното от ищеца право се засяга от правото на ответника. В този смисъл въз основа на съдържащите се в мотивите на тълкувателното решение съображения в практиката си ВКС е достигнал до изводите, че за да прецени дали изложените в исковата молба твърдения обуславят правен интерес от отрицателен установителен иск, съдът следва да ги квалифицира и да прецени доколко решението по делото ще рефлектира върху правната сфера на ищеца и ще постигне целения от него резултат и само когато целеният правен резултат не би рефлектирал непосредствено в правната сфера на ищеца, то липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск /Определение № 19/17.02.2021 г. по ч. гр. д. № 57/2021 г. на ІІ г. о. на ВКС/. В тълкувателното решение се придава значение не на вида накърнено субективно материално право на ищеца, а на обстоятелството дали собственическите претенции на ответника пречат на ищеца да го упражнява, респ. дали отричането им би повлияло на възможността за безпрепятственото му упражняване /Определение № 21/07.02.2020 г. по ч. гр. д. № 3962/2019 г. на І г. о. на ВКС/.“. В случая в исковата молба се съдържат ясни фактически твърдения за наличие на собственически претенции на ответника върху имот, които пречат на ищеца да упражнява своето право на собственост върху същия имот, което той твърди, че притежава по силата на покупко-продажба, а в условията на евентуалност – по давност. В хода на производството ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, едва след което следва да бъде извършена окончателно преценка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените от страните документи следва да се приемат като писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна.

По искането на ответника за откриване на производство по чл. 193 ГПК по отношение на част от представените от ищеца документи и по свързаното с него искане с правно основание чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да ги представи в оригинал съдът ще се произнесе след съобразяване на становището на ищеца, включително дали иска да се ползва от оспорените документи.

Искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ответника да представи по делото заверен препис от АЧОС № 1791/12.02.2019 г. и от досието по неговото издаване подлежи на отхвърляне, защото документите вече са представени по делото.

Основателно е искането на страните за допускане на съдебно-техническа експертиза.

Поставената от ищеца задача е допустима, относима и необходима за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъде допусната. Формулираните от ответника задачи в по-голямата си част /с изключение на въпросите, касаещи твърдяното отчуждаване на два отделни имота, което подлежи на доказване с писмени доказателства/ са едновременно допустими, относими и необходими, но следва да бъдат преформулирани от съда за прецизност. Така е, защото по начина, по който са поставени, въпросите на ответника в по-голямата си част се припокриват – те се свеждат до това да бъде проследен кадастралният и регулационният статут на процесния имот и на имотите, от които Столична община твърди, че той е образуван, както и до изследване наличието на пълна или частична идентичност между тях, както и между тях – от една страна, и от друга страна – имотите, описани в представени по делото документи. За пълното изясняване на делото в предмета на експертизата следва да бъдат включени и служебно поставени от съда задачи.

По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе след съобразяване на становището на ответника относно фактите, за чието 2 установяване се иска същата.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ производството.

УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.03.2026 г. от 11:00 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него, от молба с вх. № 312506/25.09.2025 г., молба с вх. № 312460/25.09.2025 г. и нейните приложения и молба с вх.

№ 346937/23.10.2025 г.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 193, ал. 2 ГПК в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение изрично да заяви желае ли да се ползва от оспорените от ответника документи. При неизпълнение в срок оспорените документи могат да бъдат изключени от доказателствата по делото. След постъпване на молба от ищеца или изтичане на срока за подаване на такава делото незабавно ДА СЕ ДОКЛАДВА.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза по поставената в исковата молба задача, както и по следните задачи:

Вещото лице да проследи кадастралния и регулационния статут на поземлен имот с идентификатор ............. по действащите КККР, както и на имот № 175 и на имот № 176, находящи се в кв. 247, кад. л. № 388 от кадастралния план от 1950 г., и да изготви комбинирана скица.

Налице ли е пълна или частична идентичност между поземлен имот с идентификатор ............. по действащите КККР – от една страна, и имот № 175 и на имот № 176, находящи се в кв. 247, кад. л. № 388 от кадастралния план от 1950 г. – от друга страна?

Вещото лице следва да онагледи изводите си графично.

Налице ли е пълна или частична идентичност между поземлен имот с идентификатор ............. по действащите КККР – от една страна, и от друга страна – имотите по: а/ Решение № 735.1А/30.01.1993 г. на ПК – Младост; б/ Решение № 735.1А/28.04.1993 г. на ПК – Слатина; в/ Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ и наследство № 118, том I, рег. № 1452, дело № 102/2018 г. по описа на нотариус С.П., с рег. № 344 в НК; г/ Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том III, рег. № 9356, дело № 508/2018 г. по описа на нотариус Г.Т., с рег. № 053 в НК; д/ Заповед № А-07-1098/02.06.1980 г. на СНС; е/ Заповед № А-07-1094/02.06.1980 г. на СНС; ж/ Акт за държавна собственост № 12493(3505)/26.12.1983 г.; з/ Акт за държавна собственост № 12514(3525)/27.12.1983 г.; и/ Акт за частна общинска собственост № 1791/12.02.2019 г., както и налице ли е пълна или частична идентичност между имотите по посочените документи? Вещото лице следва да онагледи изводите си графично.

3

Налице ли е пълна или частична идентичност между имот № 175 и имот № 176, находящи се в кв. 247, кад. л. № 388 от кадастралния план от 1950 г. – от една страна, и от друга страна – имотите по: а/ Решение № 735.1А/30.01.1993 г. на ПК – Младост; б/ Решение № 735.1А/28.04.1993 г. на ПК – Слатина; в/ Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ и наследство № 118, том I, рег. № 1452, дело № 102/2018 г. по описа на нотариус С.П., с рег. № 344 в НК; г/ Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том III, рег. № 9356, дело № 508/2018 г. по описа на нотариус Г.Т., с рег. № 053 в НК; д/ Заповед № А-07-1098/02.06.1980 г. на СНС; е/ Заповед № А-07-1094/02.06.1980 г. на СНС; ж/ Акт за държавна собственост № 12493(3505)/26.12.1983 г.; з/ Акт за държавна собственост № 12514(3525)/27.12.1983 г.; и/ Акт за частна общинска собственост № 1791/12.02.2019 г.?

Вещото лице следва да онагледи изводите си графично.

Кои лица са вписани като собственици на имот № 175 и на имот № 176, находящи се в кв. 247, кад. л. № 388 от кадастралния план от 1950 г., съгласно разписните листове?

В територия с какъв статут са попадали сегашният поземлен имот с идентификатор ............. по действащите КККР, както и имот № 175 и на имот № 176, находящи се в кв. 247, кад. л. № 388 от кадастралния план от 1950 г., в периода от 1922 г. до 01.03.1991 г., включително: попадали ли са в територия със статут на земеделска земя и ако да – докога; включвани ли са в ТКЗС, ДСЗ или други образувани въз основа на тях селскостопански организации; попадали ли са в урбанизирана територия и ако да – откога?

Отчуждаванията, извършени със Заповед № А-07-1098/02.06.1980 г. на СНС и Заповед № А-07-1094/02.06.1980 г. на СНС, отменени ли са? Към 17.09.1991 г. и към 09.11.1999 г. отчуждените с тези заповеди имоти застроени ли са и какви са отрежданията за тези имоти по действащите към посочените дати регулационни планове?

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за вещото лице в общ размер на 800 лв., вносим в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, както следва: 200 лв.

– от ищеца, и 600 лв. – от ответника, като УКАЗВА на страните, че при непредставяне в срок на документ за внесен депозит за вещото лице сумата ще бъде събрана от тях принудително по реда на чл. 77 ГПК.

НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза С. Б. К., със специалност: