Решение № 22 от 15.03.2022, Районен съд - Попово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. П., 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Явор Пл. Томов при участието на секретаря М.Й.А. като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно наказателно дело № 20223520200035 по описа за 2022 година

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на В. АНТ. ГР. от гр.С., против НП № ** г. издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за това, че на 21.10.2021 г., в гр.П., на ул.“В.“ в посока към ул.“П.Хитов“ управлява л.а.“***“ с рег.№ ***. Предприема маневра завой на ляво в посока ул. „***“ без да се съобразява с останалите участници в движението. Вследствие на това допуска ПТП с л.а.“****“ с рег.№*** с водач Ф.С.Ф., който е предприел маневра изпреварване на л.а.“***“. Настъпва ПТП с материални щети“ – нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП.

В подадената до съда жалба се оспорва извършеното нарушение, като не се сочат конкретни обстоятелства. В с.з. жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален представител в с.з.

Районна прокуратура Т., ТО П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят В. АНТ. ГР. живеела в гр. С., била правоспособен по смисъла на чл.150 ЗДвП водач на МПС /справка л.8/ за категории „В“ и „АМ“, с правоспособност придобита преди повече от 20 години като до извършване на настоящите нарушения била санкциониранa неколкократно и за други нарушения на правилата за движение по пътищата.

1

На 21.10.2021 г. жалбоподателят управлявал л.а.“***“ с рег.№ *** собственост на „***ОД, като около 09.10 ч. се движел по ул. “В.“ в гр.П. в посока към ул.“П.Хитов“. На кръстовището на ул. “В.“ с ул.“Балканска“ /а не с ул.“***“, както се сочи в АУАН и НП, която видно от картата на гр.П. общодостъпна в интернет не пресича ул. “В.“/, Г. спряла, с намерение да завие наляво по посока именно ул. “Балканска“. Поради непознаване на уличната мрежа на гр.П., Г. се засуетила и малко забавила извършването на маневрата. В момента, в който започнала маневрата, била блъсната в предната лява част на автомобила от л.а.“****“ с рег.№ ***, с водач Ф.С.Ф., който незабелязал предприетата маневра и решил да изпревари л.а.“***“. Настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила. На място пристигнал полицейски патрул в състав полицай С.Я. и полицай А.Д., които провели разговори с двамата водачи. Полицай Я. преценил, че вина за настъпилото ПТП има единствено жалбоподателя Г., тъй като не е подала знак /мигач/, че ще завива наляво, а кръстовището, където е настъпило ПТП е регулирано с пътни знаци и изпреварването не е забранено. При тези обстоятелства и след като не могли да установят видеозаписи от района на произшествието, полицай С.Я. преценил, че Г. е виновна за настъпилото ПТП, при което й съставил АУАН серия ** /приложел л.7/ за нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП.

Нарушителят се запознал с акта и го подписал с отбелязване, че има възражения, но след като и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не депозирал такива било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № ** г. на Началник РУ П., връчено лично но 21.01.2022 г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушаните в с.з. актосъставител С.Я., св.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Видно от приложеният АУАН серия **/21.10.2021 г., както от показанията в с.з. на актосъставителя Я. и св.Д. става ясно, че настъпилото ПТП не е констатирано непосредствено от полицейски служители, т.е. безспорно е, че посочените в акта полицаи не са свидетели–очевидци.За подобна хипотеза законодателят императивно е предвидил, че при липса на свидетели, които са присъствали при установяване на нарушението, актът се съставя В ПРИСЪСТВИЕТО НА ДРУГИ ДВАМА СВИДЕТЕЛИ, К. Т. И.

СЕ ОТБЕЛЯЗВА В НЕГО, съгласно чл.40,ал.3 от ЗАНН. В конкретният случай нито едно от посочените две отделни императивни изисквания не е спазено, тъй като свидетелят е само един – А.Д., както и не е отбелязано, че актът се съставя именно по този ред. Липсата на втори свидетел по акта в случая несъмнено представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нередовност от външна страна на същия, а оттам и до незаконосъобразност на издаденото НП. Законодателното изискване актът да се състави в присъствието на двама други свидетели е израз на основния принцип в административнонаказателното процесуално право – публичността, т.е. констатираната нередовност на акта поражда съмнение относно самоличността на нарушителя, 2 извършването на деянието и вината за това именно на този нарушител. В конкретният случай е налице усложнена фактическа обстановка, като за правилното й изясняване е следвало да бъдат установени и посочени като свидетели-очевидци например лица от близките търговски обекти, от които е била изискана информация за налични видеозаписи, както и да бъде приложен снимковия материал от настъпилото ПТП. След като това не е сторено настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение на императивни правила, което винаги съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като прави същото изцяло незаконосъобразно.Спорните обстоятелства във връзка най-вече с начина на допускане на ПТП от страна на жалбоподателя, наред с липсата на свидетели-очевидци разколебават презумптивната доказателствена сила, с която и съгласно чл. 189,ал.2 от ЗДвП се ползва всеки АУАН и водят до незаконосъобразност на издаденото НП, респ. до неговата отмяна.

Независимо от посоченото по-горе процесуално нарушение, съдът намира, че извършването на вмененото нарушение по ЗДвП не е доказано и по необходимия за това убедителен начин. Ноторно известно е, че основен и задължителен елемент от всеки АУАН, респ. на всяко НП е „описание на нарушението … обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават” [чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН], като така посоченото се намира в пряка връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща легална дефиниция на понятието за административно нарушение.

Визираните от съда разпоредби са императивни по своя характер и са насочени към установяване на обективната действителност и участието на лицето, което се твърди, че е извършило вмененото му нарушение. От установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка съдът приема за недоказано по надлежен и безпротиворечив начин, че именно жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение квалифицирано като такова по чл.25,ал.1 от ЗДвП.

Не е спорно по делото, че ПТП е настъпило в района на „кръстовище“ /по смисъла на легалната дефиниция по §6,т.8 от ДР на ЗДвП/, образувано от пресичането на улиците „Балканска“ и „В.“ в гр.П. – улици, които според §6,т.1 на ЗДвП са приравнени на пътищата. От снетите на място обяснения от участниците в ПТП не е безспорно изяснено дали всъщност жалбоподателят Г. е била подала мигач преди да започне осъществяването на маневра – завиване наляво. Самата тя както пред полицейските служители, така и пред съда поддържа, че е подала такъв сигнал, докато другият участник в ПТП Феимов твърди точно обратното. Съществуващото противоречие не е отстранено, като този контекст следва да се напомни, че тежестта на доказване в административнонаказателното производство лежи върху наказващият орган, а в случая от приобщената в хода на производството доказателствена съвкупност, същият не е успял да докаже по несъмнен и безспорен начин, вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.25,ал.1 ЗДвП, а именно предприета от последната маневра завиване наляво, без да съобрази, че в този момент е изпреварвана от друго МПС. Ето защо, съдът прие, че АНО не се е съобразил и със задълженията си по закон вменени му по силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН детайлно да провери акта с оглед неговата 3 законосъобразност и обоснованост. Ако бе извършил такава допълнителна проверка, Началникът на РУ П. евентуално би стигнал до съвсем други правни изводи за недоказаност на вината на посочения като нарушител В.Г.. С оглед на изложеното и установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят не е извършил административното нарушение, за извършването на което е бил санкциониран, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НП № ** г. издадено от на Началника на РУ П. към ОДМВР Т., с което и на основание чл.179,ал.2,вр. с ал.1,т.5 от ЗДвП, на В. АНТ. ГР. от гр.С., ул.“*** ЕГН**********,за нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4