Решение № 15490 от 13.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15490 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110105777 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба, подадена от „Вива Кредит“ АД срещу С. Г. В., с която са предявени осъдителни искове за заплащане на вземания по договор за кредит.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит, а в условията на евентуалност – на отделни негови клаузи.

В исковата молба се твърди, че на 16.12.2021 г. между „Вива Кредит“ АД и С. Г. В. бил сключен Договор за кредит „Violeta“, по силата на който на ответника бил предоставен кредит в размер на 1000,00 лева под формата на кредитна линия, който следвало да бъде върнат в 30-дневен срок от усвояването му. С. В. усвоил предоставения кредит, но не върнал на заемодателя същия, като не изплатил и дължимата по кредита възнаградителна лихва в размер на 150,76 лева, начислена за периода от 16.01.2022 до 16.12.2022 г. С оглед забавата в изплащането на посочените задължения била начислена и мораторна лихва в размер от 272,65 лева, за периода от 16.12.2022 г. (датата на изтичане на срока на договора) до 10.01.2025 г. (датата, предхождаща подаването на исковата молба). Непогасени останали и другите задължения по кредита, формирани въз основа на клаузите по процесния договор: 1/ такса ангажимент за фиксиран лихвен процент в размер от 251,30 лева за периода от 1

16.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; 2/ неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес в размер от 60,35 лева за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; 3/ неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса на задължения по ДОПК в размер от 60,35 лева за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; 4/ неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит в размер от 237,85 лева за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; 5/ такси за ограничаване негативните последици при просрочие в размер от 141,02 лева за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022 г. Поради неизплащане на дължимите суми, ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати същите, като в полза на дружеството бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно на ответника С. Г. В.. С подадения в срок отговор на исковата молба предявените искови претенции се оспорват като неоснователни, с изключение на иска за заплащане на главницата по кредита в размер на 1000,00 лева, който ответникът признава за основателен. Ответникът не оспорва сключването на процесния договор и усвояването на заемната сума, като и обстоятелството, че не е извършвал пращания по договора.

Сочи обаче, че договорът, съответно – отделни негови клаузи, били недействителни поради нарушаване на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, като излага подробни доводи в този смисъл. Предявен е и насрещен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, сключен между страните, а в условията на евентуалност – на клаузите от договора, предвиждащи начисляването на такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса на задължения по ДОПК, неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит и такси за ограничаване негативните последици при просрочие. Отправено е искане за уважаване на предявените насрещни искове, съответно – за отхвърляне на първоначалните искови претенции, с изключения на тази за главницата по кредита. Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока за отговор по насрещните искове е подадена молба от „Вива Кредит“ АД, с която дружеството е направило отказ от предявените първоначални искове, с изключение на този за присъждане на главницата по процесния кредит, като е отправило искане за постановяване на решение при признание на иска относно тази претенция. Изложени са твърдения за липса на правен интерес от предявените по делото насрещни искове, предвид заявения от дружеството отказ от исковете за лихви, неустойки и такси по кредита.

С постановеното по делото Определение № 24943/06.06.2025 г. и поради заявения по реда на чл. 233 ГПК отказ производството по делото е прекратено в частта по исковете, предявени от „Вива Кредит“ АД срещу С. Г. В., с правно основание чл.

2

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца задължения по сключен между страните Договор за кредит „Violeta“ от 14.12.2021 г., както следва: такса ангажимент за фиксиран лихвен процент в размер от 251,30 лева за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес в размер от 60,35 лева за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса на задължения по ДОПК в размер от 60,35 лева за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит в размер от 237,85 лева за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; такси за ограничаване негативните последици при просрочие в размер от 141,02 лева за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022 г., възнаградителна лихва по договора в размер от 150,76 лева, начислена за периода от 16.01.2022 до 16.12.2022 г.; мораторна лихва по договора в размер от 272,65 лева, начислена за периода от 16.12.2022 г. до 10.01.2025 г. Определението е влязло в сила на 25.06.2025 г.

Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са : 1/ осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Г. В. да заплати на „Вива Кредит“ АД сумата от 1000,00 лева, представляваща неизплатена главница по сключен между страните Договор за кредит „Violeta“ от 14.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

2/ насрещни установителни искове, предявени в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за кредит „Violeta“ от 14.12.2021 г. съответно – на клаузите от договора, предвиждащи заплащането на такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса на задължения по ДОПК, неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит и такси за ограничаване негативните последици при просрочие, както следва: 2.1/ главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено, че процесният договор за кредит, съответно – посочените клаузи, са нищожни поради наличие на неравноправни клаузи/на неравноправност; 2.2/ евентуални искове с правно основание чл. 22 ЗЗП за признаване за установено, че процесният договор, съответно – посочените клаузи, са нищожни поради нарушаване на изискванията по чл. 11, ал. 1, т.

3

10 и т. 10а, и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По така предявените искове в тежест на „Вива Кредит“ АД е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договора за кредит, съответно – наличието на валидни клаузи по договора за кредит, установяващи задължение за заплащане на начислените неустойки и такси. В тежест на С. Г. В. по насрещните искове за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит, съответно – на отделни негови клаузи, е да докаже сключването на договора със съдържание, идентично с описаното в исковата молба, и наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност на договора, съответно – на отделните негови клаузи. По първоначалния иск за заплащане на главницата по процесния договор същият следва да докаже, че е заплатил претендираното като дължимо вземане.

С приетия за окончателен доклад по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ сключването между страните на Договор за кредит „Violeta“ от 14.12.2021 г., по който „Вива Кредит“ АД е предоставил на С. Г. В. заем в размер на 1000,00 лева, като заемната сума е усвоена от заемополучателя; 2/ настъпването на крайния падеж по сключения между страните договор и липсата на извършени от заемополучателя плащания по договора; 3/ наличието на клаузи в сключения между страните договор, предвиждащи заплащането от заемополучателя в полза на заемодателя на такса ангажимент за фиксиран лихвен процент в размер от 251,30 лева, на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес в размер от 60,35 лева, на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса на задължения по ДОПК в размер от 60,35 лева, на неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит в размер от 237,85 лева и на такси за ограничаване негативните последици при просрочие в размер от 141,02 лева.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният договор за кредит е сключен за срок от една година в максимален размер до 1000,00 лева под формата на разрешен кредитен лимит, усвояван еднократно или на части, при ГЛП от 15 % и ГПР от 49,32 % (съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 4 от договора). Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и 2.3 от договора кредитодателят се задължава да не променя лихвения процент по договора, за което кредитополучателят заплаща такса ангажимент в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница. В чл. 1, ал. 2 от договора е обективирано заявление на кредитополучателя, че преди подписването на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителен пакет услуги („VIP Обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие).

Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора кредитополучателят е задължен до 5 дни от подписване на договора да предостави съгласие за директен дебит по банковата си 4 сметка за целия срок на договора, като в противен случай дължи неустойка в размер на 2 % от усвоената, но непогасена главница, начислявана на всеки тридесетдневен период от усвояването на главницата. В чл. 15, ал. 4 от договора е постигната уговорка между страните, че кредитополучателят следва в срок до 5 дни от подписването на договора, както и 2 дни преди изтичане на всеки тридесет дневен период за заплащане на текущо задължение да предоставя удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при непредставяне на което и да е от двете удостоверения се начислява неустойка в размер по 0,5 % от усвоената и непогасена главница.

Между страните липсва спор относно основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. В. да заплати на „Вива Кредит“ АД сумата от 1000,00 лева, представляваща неизплатена главница по сключения между страните договор за кредит. С отговора на исковата молба ответникът изрично е признал основателността на тази искова претенция, като ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска с молба с вх. № 187473/29.05.2025 г. Съобразявайки изложеното, както и представените по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено по делото, че С. В. действително дължи на „Вива Кредит“ АД главницата по процесния договор за кредит в размер на 1000,00 лева доколкото същата не е заплатена от кредитополучателя до приключването на устните състезания по делото. Доколкото обаче е спорен обаче между страните въпросът налице ли е валидно възникнало между тях договорно правоотношение по процесния договор, подлежи на изследване обстоятелството на какво основание С. В. дължи сумата от 1000,00 лева – на договорно или извъндоговорно такова. За да се установи това, е необходимо съдът да се произнесе по предявените в условията на евентуалност насрещни искове за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит, съответно – на отделни негови клаузи. Постановяването на решение при признание на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в случай че се установи недействителност на процесното договорно правоотношение, би довело до противоречие с нормата на чл. 23 ЗПК.