Решение № 7140 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7140 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110103254 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че:

Ответникът А. М. Л.а дължи на ищеца 1/2 от общия размер на задължението или следните суми: 210,26 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 28.07.2023г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.07.2023 г. в размер на 28,98 лева;сумата от 18,97 лв. за дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 28.07.2023г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.08.2020г. до 12.07.2023 г. в размер на 3,97 лева.

Ответникът Ю. И. Л. дължи на ищеца следните суми:134,44 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 28.07.2023г. до изплащане на вземането.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците А. М. Л.а и Ю. И. Л., са подали отговори на исковата молба, чрез упълномощените им процесуални представители,като оспорват исковете по основание. Поддържат, че между страните не е налице валидно облигационно правоотношение, като считано от 2009 г., е преустановена доставката на топлинна енергия за цялата сграда, в т.ч. на недвижимия имот, за който са начислявани сумите, тъй като изградената сградна инсталация била безвъзвратно унищожена, поради което същите са недължими от тях. Ответниците оспорват начислените им размери по всяко едно от вземанията, като ответникът Л. поддържа, че в имота е доставяна единствено топла вода, като същата е заплатена за процесния период, за което са представени платежни нареждания. Ответникът Л. отправя и възражение за настъпила погасителна давност за претендираните вземания. Претендират се разноски по реда на чл.38 ЗАдв.

Третото лице – помагач не взима становище по предявените искове.

1

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно и пасивно субективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 42772/2023г. на СРС, 140 състав.

От приложеното ч.гр.д. № 42772/2023г. по описа на Софийски районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, вх. № 215383 от 28.07.2023 г., за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2023 г. срещу длъжниците. В срока по чл. 414 ГПК длъжниците са подали възражение, поради което с разпореждане от 18.12.2023 г. съдът е дал указания на заявителя да предяви искове по чл. 422 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Т С” ЕАД е предявило искове по чл. 422 ГПК.

На първо място следва да се посочи, че доколкото се установи, че в предоставения едномесечен срок ищецът не е представил доказателства за предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на следните вземания по отношение на ответника Ю. Л.: мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.07.2023 г. в размер на 28,97 лева (двадесет и осем лева и 97 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 18,97 лева (осемнадесет лева и 97 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 28.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2020г. до 12.07.2023 г. в размер на 3,97 лева, то съдът намира, че заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена в тази си част.

По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия, в това число – че ответниците притежават право на собственост по отношение на процесния имот или притежават вещно право на ползване по отношение на имота, че за периода исковия период е доставил реално на ответницата топлинни услуги с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба стойност.

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден обект с адрес град С.

Видно от представения протокол от проведеното на 30.10.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. С етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т“ ООД, което дружество да извършва индивидуално разпределение на потреблението на топлинна енергия в процесната ЕС.

Представен е договор между „Т“ ООД и етажната собственост с адрес: гр. С, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

Представен е и договор от 03.06.2020 г., сключен между „Т С“ ЕАД – възложител и „Т“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна 2 собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че през процесния период в имота на ответниците не е имало отоплителни тела, а само 2 бр. водомери за топла вода, като на 15.11.1999г. е било изключено отоплението на стълбите. Установява се, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма „Т”ООД. Поради това, че всички отоплителни тела са били демонтирани, ТЕ за отопление на имота от радиатори не е начислявана. Посочва се, че топлата вода е изчислявана по реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1. При отчета на показанията са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната / лице, подсигурило достъп /, като вещото лице констатира, че показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Експертът посочва още, че топлината, отдадена от сградна инсталация, е изчислявана по формула-т.6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД04-1 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота - 197м3. /Според ЗЕ приет и публикуван в ДВ бр. 107 от 09.12.2003г., изм. ДВ бр.74/08.09.2006г., Допълнителни разпоредби, параграф 1, т.38, отопляемият обем включва всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект./. От заключението на вещото лице се установява, че заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за отопление на сградна инсталация и БГВ е 420,53 лева, от които сумата за БГВ възлиза в размер на 134,39 лв. От заключението на вещото лице става ясно, че доколкото вертикалните щрангове в апартамента са били премахнати, то относно ползването на ТЕ от сградна инсталация са възможни два варианта: в случай, че жилището не е отоплявано ефективно, то от съседните отоплявани апартаменти е постъпвала топлина, която има две съставки — топлина от отоплителни тела и топлина от сградната инсталация, т.е. ползвана е ТЕ и от сградната инсталация; в случай, че жилището е отоплявано ефективно, то в апартаменти не е постъпвала топлина от съседните отоплявани апартаменти, тъй като температурите им са били изравнени. Експертът заключава, че доколкото не може да се установи със задна дата какви са били температурите в помещенията на ответниците и температурите в съседните апартаменти, то не може да се установи ползвана ли е ТЕ от сградна инсталация, т.е задължението на ответниците трябва да включва само ТЕ за топла вода. Установява се още, че разпределението е извършвано в съответствие на нормативните разпоредби и закони, като за процесния период остойностяването на потребената топлинна енергия се е извършвало на база прогнозни стойности по чл.71 от Наредба № Е-РД- 04-1 с годишно изравняване. Отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция ставало по топломер, а отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, се разпределяла между потребителите в съответствие с нормативната уредба. В експертизата се посочва, че технологичните разходи (топлинните загуби на абонатната станция) се отчисляват за сметка на „Т С” АД”, тъй като топломерът не е поставен на границата на собственост.

В открито съдебно заседание от 05.02.2025 г. вещото лице допълва, че при оглед на процесния имот, е установил, че през него не преминават никакви тръби, включително и щранг лира, като откакто са изрязани през 2009 г., не са възстановени и 3 към настоящия момент. Посочва, че в настоящия случай не трябва да се начислява топлинна енергия от сградна инсталация, а само за топла вода.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.