Решение № 315 от 12.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Бургас, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №

20242120102169 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по исковата молба н а Л. Я. П., ЕГН ********** от гр. Б**** против Държавна опера Бургас, с адрес гр. Б****, представлявана от А.Т. за осъждане на ответния работодател да й заплати сумата от 15000 лева обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, сумата от 3700 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, лекарства, физиотерапии и транспорт, сумата от 2958.02 лева обезщетение за пропусната полза като разлика между брутното й трудово възнаграждение и получаваното обезщетение за периода от *******г. до 18.10.2021г., сумата от 2239.90 лева лихва за забава върху главницата за имуществени вреди за периода от 09.04.2021г. до 04.04.2024г., сумата от 5046.82 лева мораторна лихва върху главницата за неимуществени вреди за периода от 09.04.2021г. до 04.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащането.

Твърденията са, че ищцата е била в ТПО с ответника и е изпълнявала длъжността “******“.

ТПО било прекратено на 16.11.2021г. На *******г. по време на репетиция, при изпълняване на *****, ищцата получила ****** на десния крак и паднала на пода. Получила увреждане на ****** и била неработоспособна от 09.04.2021г., после й била направена операция. Явила се на работа на 18.10.2021г. Злополуката била призната за трудова. За периода от 09.04. до 18.10.2021г. ищцата не е получавала заплата. Получила е обезщетение за неработоспособност от общо 1694.35 лева. Така ищцата претърпяла пропусната полза от общо 2958.02 лева – разлика между брутната заплата и полученото обезщетение. Ищцата понесла и вреди за лечение на травмата в общ размер на 3700 лева. Тя претърпяла и болки и страдания от злополуката. Болките й били интензивни, за дълго време, било силно затруднено нейното предвижване и ежедневното й обслужване. Моли исковете да се уважат.

Исковете са по чл.200 КТ.

Ответникът е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с който заявява, че исковете са частично основателни. Ищцата проявила груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Тя не е участвала в загрявката, която предхожда репетицията и така е 1 съпричинила травмата. Приносът й е в размер на 50%. Ищцата трябвало да се яви на работа на 30.06.2021г., но не се е явила. Не е дала и адекватни обяснения, нито представила документи. Поведението й било възприето като самоотлъчка. Поканена била по чл.193 КТ да даде обяснение за отсъствието си. После тя представила още три броя изпълнителни листи, но със закъснение, което повлияло на изплащане на обезщетението. Няма данни, че условията на труд са довели до настъпване на трудовата злополука. Трудът на ищцата е специфичен и тя трябвало да проведе загрявка, каквато не провела. Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди за сумата над 5000 лева, като намира исканата сума от 15000 лева за много завишена. Състоянието на ищцата не е било много тежко, понеже през юли 2021г. е започнала работа при друг работодател, като не се е явявала на работа при ответника. По последните три болнични листи причините за неработоспособността на ищцата е общо заболяване, а не е травмата. Оспорва се претенцията за имуществени вреди по основание и размер. Доказателствата не установяват разходите в пълнота. Ищцата е трябвало да използва правото си на здравно осигурено лице и ако не го е сторила, то разходите трябва да останат за нейна сметка. Оспорва се и претенцията за пропуснати ползи с мотив, че изчисленията на ищцата са неверни. На ищцата не се дължи обезщетение за пропуснати ползи от 16.08.2021г. до 18.10.2021г. За този период ответникът въобще не й дължи заплата, за да може да се говори за пропусната полза. За периода от 09.04.2021г. до 18.10.2021г. ответникът е изплащал конкретни суми на ищцата за обезщетение за неработоспособност. Неправилно ищцата търси като обезщетение разликата между брутното трудово възнаграждение и полученото обезщетение от ДОО. Разликата трябва да е между нетния размер на трудовото възнаграждение и обезщетението. Ответникът прави възражение за прихващане със сумите, които му дължи ищцата по силата на съдебни решения, за присъдени деловодни разноски. Моли дължимата от нея сума от 1828 лева да се прихване с претендираната сума от 3700 лева обезщетение за имуществени вреди.

Съобразно доказателствата по делото и закона съдът намира следното:

Според чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Съгласно ал.2 работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието. Според ал.3 работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

За да се уважи искът по чл.200 КТ, следва да се докаже, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответния работодател, че е претърпял инцидент, който представлява трудова злополука и е понесъл имуществени и неимуществени вреди, които са пряка последица от злополуката. В случая съдът намира, че предпоставките на чл.200 КТ са налице.

Сключен е бил трудов договор от ****г. между *-*****-Бургас /по-късно Държавна опера Бургас/ като работодател и Л. Я. П. като работник, по силата на който П. е назначена на длъжността ***-****. През годините трудовият договор е бил многократно изменян с допълнителни споразумения. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със заповед № *****г., считано от същата дата, по взаимно съгласие.

Преди прекратяване на трудовия договор обаче, ищцата е претърпяла инцидент при репетиция на ***** постановка. Вече след прекратяване на ТПО, с разпореждане от 10.01.2022г. на ТП на *****-Бургас е приета за трудова злополуката с ищцата, на основание 2 чл.55, ал.1 КСО. В разпореждането е записано, че се касае за внезапно ****** на здравето, станало през време и във връзка с извършваната работа, като на *******г. около 12.00 часа П. изпълнявала ***** при репетиция на второ действие на ***** и при самото изтласкване за *****а тя получила травма в ****** на десния си крак и вместо във въздуха се оказала на пода на залата. Посещението при травматолог установило увреждане на ***** на дясното *****, като от 24.05.2021г. до 30.05.2021г. са й били извършвани оперативни процедури с диагноза травма на няколко структури на дясно *****.

По делото са представени няколко болнични листове, в които е била записана диагнозата “**** на ******“, а след това “***** на ******“ и “*****“. Видно от болничните листове, ищцата е била в отпуск за временна нетрудоспособност от 09.04.2021г. до 18.10.2021г. От епикриза, издадена от МБАЛ “*****“ е видно, че ищцата е пребивавала в болницата за периода от 24.05.2021г. до 30.05.2021г., с основна диагноза травми на няколко структури на ******. Извършена й е била операция по триадно възстановяване на ******.

Изписана е с подобрение. От друга епикриза се установява, че за периода от 31.05.2021г. до 07.06.2021г. ищцата е била в отделението по физикална и рехабилитационна медицина, като са й правени рехабилитационни процедури. Изписана е с подобрение.

Доказват се претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие на трудовата злополука. За понесените болки и страдания показания са дали ангажираните от ищцата свидетели. Св. П*, приятелка на Л., е споделила, че през април 2021г. ищцата й се обадила и казала, че е пострадала много тежко по време на репетиция. Плачела по телефона.

Била уплашена и притеснена, че няма вече да може да работи като ******. ****** й било подуто и в тежко състояние и било установено, че има скъсани **** и ****. Била много отчаяна, защото е с малко дете, в сграда без асансьор и нямала подкрепа от никого. Според свидетелката, самата операция е протекла тежко. Л. била със спинална упойка и казала, че усещала всичко. Била в шок след това, имала страшни болки. Плачела по телефона постоянно, защото я е боляло. След това се подложила на физиотерапия, която също била много болезнена. Наложило се да приема обезболяващи. Психическата й травма била дори по-голяма, защото нямало кой да й гледа детето.

Изготвената съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че ищцата е получила ***** травма на ******, придружена с болезнени и ограничени движения, дължащи се на увредата на предната *****. Оперативната интервенция се изразява в пластика, т.е. заместване на увредената връзка със ****, взети от пациента.

Следоперативното възстановяване е продължило около шест месеца. Към момента на изготвяне на експертизата е установен добре оформен ***** на крака. С оглед увредата на ****** и последвалата операция и рехабилитация, ищцата не е могла да работи за периода от 09.04.2021г. до 18.10.2021г. Увредата на ****** и последвалата операция при всички положения са съпътствани от болка и страдание.

При това положение, несъмнено е за съда, че в резултат на трудовата злополука ищцата е получила ***** на ******. В съдебното заседание вещото лице изрично е обяснило, че *****та е разкъсване на ***** и в случая има *****. Разкъсването на ***** и последвалата операция за подмяната им със взето от ищцата сухожилие е довело до силни болки и страдания, продължили постоянно в рамките на няколко месеца. Разпитаната свидетелка е заявила, че Л. е имала страшни болки и постоянно плачела. Болките били както от самото нараняване, така и от извършената операция и последвалата рехабилитация.

Боляло я е много, отделно се тревожела, че е безпомощна и няма кой да се грижи за детето й.

Съдът намира, че болките са продължили около шест месеца, колкото е посочило вещото лице като време за възстановяване. И ако към края на периода по обясними причини болките вече не са били вероятно така големи, то в началото те са били силни и интензивни, като се налагало Л. да пие обезболяващи. Претърпените от нея болки и страдания – неимуществени вреди от трудовата злополука, са изцяло доказани по делото. Тези болки и страдания трябва 3 да се овъзмездят от работодателя, който отговаря обективно по силата на чл.200 КТ.

Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. В случая ищцата е оценила болките и страданията си на 15000 лева, като съдът намира, че техният интензитет и продължителност, вече описани по-горе, сочат на справедливо обезщетение именно от 15000 лева. Пак следва да се подчертае, че страданията на ищцата са били големи и продължителни, тя е претърпяла болезнени операция и рехабилитация, не е могла да се предвижва предвид естеството на увреждането си. При определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид и социално-икономическите условия в страната, според постоянната практика на ВКС, а тези условия оправдават присъждане на исканото обезщетение. Ето защо съдът намира, че критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД в случая сочи на обезщетение от 15000 лева за преживените болки, точно колкото се претендира от ищцата.

Не се доказва според БРС възражението на ответника, че обезщетението трябва да бъде намалено, защото ищцата проявила груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, като не е участвала в загрявката, която предхожда репетицията и така е съпричинила травмата. Наистина съдът приема за доказан факта, че Л. не е участвала в загрявката. Св.

Ф*, също ****** в операта, е обяснила, че т.нар. “****“ или “*****“ представлява задължителна сутрешна разгрявка преди репетицията, която продължава един час. Според свидетелката, на този ден Л. не дошла в часа за разгрявката. Св. К*, репетитор на операта, също е обяснила, че ***** или **** е задължителен за всеки артист, но в този ден Л. не била в часа за разгряване. Така че този факт се доказва по делото. Ищцата е дошла и започнала направо репетиция, без преди това да мине разгрявката. Не се установява според БРС обаче, че пропускането на разгрявката е единствената причина, довела до падането на Л.. В тази връзка показанията на св. К* сочат, че преди ищцата да падне на ****, вече били минали десет минути от началото на репетицията, т.е. ищцата въпреки липсата на разгрявка е танцувала известно време и е нямало проблеми за това време. Св. М*, колежка на ищцата, е споделила, че тя и Л. като по-опитни трябвало да покажат на другите момичета как да танцуват и след това играли с тях. Така че БРС намира, че въпреки липсата на разгрявка, ищцата е извършвала до инцидента движения в изпълнение на репетицията, играла е на ****, дори е показвала на другите **** какво да правят. Следователно, тя се е движела известно време, без да пострада. Освен това св. К* е заявила, че Л. и друг път е пропускала разгрявката преди репетиция. Въпреки предишните й пропускания, ищцата в миналото не е претърпявала инциденти, от което БРС намира, че разгрявката, макар и необходима, не винаги е непреодолимо условие за успешното провеждане на репетицията. БРС счита, че е възможно и при липса на разгрявка да не се получи инцидент, ако самото лице внимава при репетицията /такава е житейската логика в случая/. Освен това няма гаранция и че ако ищцата беше направила разгрявка, злополуката във всички случаи би била избегната. При тези съображения не може да се приеме по безспорен начин, че ищцата е допринесла за своята увреда като не се е явила на разгрявката. Пропускането на разгрявката, дори и да се приеме като груба небрежност по смисъла на чл.201 КТ, не се доказва пряко да е причинило увредите на ищцата. Следователно, не са налице причини за намаляване на обезщетението.