Решение № 58 от 08.10.2021, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Айтос, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Таня Г. Спасова при участието на секретаря Росица Г. Марковска като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Административно наказателно дело № 20212110200233 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпила жалба от Община А., представлявана от Кмета, против наказателно постановление № 25/20.05.2021 г. на Директора на РИОСВ-Б., с което за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител подържа жалбата и ангажира доказателства.

АНО чрез процесуалния си представител сочи, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Представят се доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок от процесуално легитимирано лице, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, а съгласно чл.200, ал.1 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: т.2 ползва водни обекти, водностопански съоръжения или изгражда такива без необходимото за това 1 основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното – от 2 000 лева до 10 000 лева.

В АУАН и НП /л.6-9 от делото/ са описани идентични фактически констатации, които се свеждат до това, че при извършената проверка на 02.03.2021 г. от служителите на РИОСВ-Б. е установено, че условията на Разрешително № 23140035 от 17.09.2014 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, продължено с Решение № 30 от 16.02.2021 г., издадено на Община А. за експлоатация на обект: канализационна система на гр. А., по т.2 и т.3 от раздел „Изисквания към канализационната мрежа и съоръженията към нея“ не са изпълнени, както следва: по т.2 „забранява се заустване във воден обект на непречистени отпадъчни води от обекта – канализационна система на гр. А. след 31.12.2021 г.“ и „всички канализационни колектори да се включват към довеждащ колектор на ГПСОВ-А.“. Констатирано е, че от бетонов тръбопровод Ф 800 в река Славеева се изтичат и заустват води с белезникав цвят и битовофекален мирис.

Канализационният колектор е част от старата канализационна система на гр. А., който не е свързан към довеждащия колектор на ГПСОВ А..

Относно извършената проверка от „ВиК“ ЕАД, гр. Б., е посочено в становище, депозирано на л.18 от делото, че разлива в р. Славеева е от колектор IV, който не е включен в колектор III, поради което на този етап водите от него не могат да бъдат отведени до ПСОВ. Поради това е започнала процедура по изработване на рационално техническо решение за преустановяване на изтичането и съответно превключването на колектор IV в подходящо съоръжение, което да бъде реализирано чрез възлагане до края на настоящата година – 2021 г.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не обосновава извод за извършено нарушение. Както в АУАН, така и в НП, е посочена датата 31.12.2021 г. като краен срок, след който е забранено заустването на непречистените отпадъчни води. Така посочения в АУАН и НП срок към момента на извършване на проверката – 02.03.2021 г. не е бил изтекъл, поради което описаните фактически констатации не водят до извод за съставомерност на деянието, описано в АУАН и НП.

Въз основа на представените доказателства - Разрешително № 23140035 от 17.09.2014 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и Решение № 30 от 16.02.2021 г., с което е изменено първоначалното разрешение, съдът действително може да предположи, че има нарушение, доколкото в първоначалното Разрешително № 23140035 от 17.09.2014 г. условието по т.2 в раздел „Изисквания към канализационната мрежа и съоръженията към нея“ гласи следното: „забранява се заустване във воден обект на непречистени отпадъчни води от обекта – канализационна система на гр.

А. след 31.12.2015 г.“. Т.3 е добавена в последствие с Решение № 30 от 16.02.2021 г. „всички канализационни колектори да се включват към довеждащ колектор на ГПСОВ-А.“ и не е скрепена със срок за изпълнение, поради което не могат да се правят изводи само въз 2 основа на нея, че към датата на проверката е налице нарушение. Данни в същата насока се съдържат и в посоченото по-горе становище на ВиК Б., което като краен срок за включването на колектора в ПСОВ е посочило края на текущата 2021 година. От друга страна, както се посочи по-горе, съдът само може да предполага, че е извършено нарушение, доколкото първоначалното разрешително № 23140035 от 17.09.2014 г. е изменяно и поправяно допълнително през годините, но тези решения не са представени по делото от административно наказващия орган и не е ясно дали първоначалното условие по т.2 е останало непроменено по първоначалното разрешително що се касае до крайния срок или е в последствие е предвиден някакъв друг срок. Още повече, известен факт /вкл. обявен публично чрез медиите/ е, че самата ПСОВ за гр. А. е открита едва през лятото на 2020 г.

Независимо от изложеното по-горе, дори да се приеме, че се касае до техническа грешка на актосъставителя и административно наказващия орган в изписване на датата 31.12.2021 г., посочена в АУАН и НП и всъщност волята на актосъставителя и административно наказващия орган е била да изпишат друга дата - тази по първоначалното разрешително - 31.12.2015 г., АУАН и НП се нередовни до степен, че НП следва да се отмени като незаконосъобразно. Фактическите обстоятелства, както са описани в АУАН и НП, не описват състав на нарушение - изпълнението на първото посочено условие по т.2 е скрепено с краен срок до 31.12.2021 г. в АУАН и НП, а второто посочено условие по т.3 изобщо не е определено с краен срок. Ако в АУАН е допустима грешка, която може да се преодолее от административно наказващия орган чрез издаване на НП – арг. по чл.53, ал.2 от ЗАНН, който предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то такъв пропуск е недопустим що се касае до НП. В случая с така описана фактическата обстановка в НП, предвиждаща като краен срок на забраната за заустване – след 31.12.2021 г., а не след 31.12.2015 г., изцяло се подменя предмета на доказване в съдебното производство. Нарушени при съставяне на АУАН и издаване на НП са императивни разпоредби по чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като е недопустимо чрез събиране на доказателства едва в хода на съдебното следствие да се отстраняват посочените грешки относно фактическата обстановка и обстоятелствата около нарушението по начин, че тепърва описаното в АУАН и НП деяние да визира състав на нарушение. Ето защо и като краен резултат НП следва да се отмени като незаконосъобразно Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25/20.05.2021 г. на Директора на РИОСВБ., с което на Община А., ЕИК 000056764, със седалище и адрес на управлението гр. А., ул.

Цар Освободител №3, представлявано от В.И.Е. в качеството на кмет на Община А., за 3 нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4