Решение № 61 от 19.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Кюстендил, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500353 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от "Макавели Транспорт" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността, гр.Кюстендил, ул."***"№9, ет.2, представлявано от *** – управител, представлявана от адв.В. П. - АК Кюстендил, гр.Кюстендил, ул."***"№35, срещу решение на Кюстендилския районен съд №154 от 24.02.2023г. постановено по гр.д.№2276/2021г.

С посоченото решение РС Кюстендил е уважил предявените от ищеца Д. И.

К. искове, като e осъдил ответното „МАКАВЕЛИ ТРАНСПОРТ” ЕООД гр.Кюстендил да му заплати сума в общ размер на 7 320.60 лв., ведно със законната лихва считано от 10.11.2021 г. до окончателното плащане, както и 307.76 лева мораторна лихва, от които суми:

- 64.43 лева обезщетение за първите три работни дни от временната неработоспособност за времето за отпуск по болест през месец септември 1

2020 година, ведно със законната лихва считано от 10.11.2021 г. до окончателното плащане, както и 6.71 лева лихва за забава върху сумата за периода от 01.11.2020 г. до 10.11.2021 г.;

- 1064.07 лева неизплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2021 г. /м.април-507.41 лв., м.май-510.25лв., м. юни 46.41лв./, ведно със законната лихва считано от 10.11.2021 г. до окончателното плащане, както и 43.14 лева лихва за забава върху сумата за периода от края на месеца, следващ месеца за който се дължи трудовото възнаграждение, до 10.11.2021 г.;

- 4 927.33 лева командировъчни пари за месеците март, април, май и юни 2021 г. /491.51 лева за м. март, 1795.45 лева за м.април, 2429.10 лева за м.май и 211.23 лева за м.юни 2021 г./, ведно със законната лихва считано от 10.11.2021 г. до окончателното плащане, както и 222.08 лева лихва за забава върху сумата за периода от края на месеца, следващ месеца за който се дължат командировъчните пари, до 10.11.2021 г.;

- 672.75 лева обезщетение за неизползван отпуск към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва считано от 10.11.2021 г. до окончателното плащане, както и 24.85 лева лихва за забава върху сумата за периода от 01.07.2021 г. до 10.11.2021 г.;

- 592.02 лева обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва считано от 10.11.2021 г. до окончателното плащане, както и 16.77 лева лихва за забава върху сумата за периода от 01.08.2021 г. до 10.11.2021 г.

С решението съдът е осъдил „МАКАВЕЛИ ТРАНСПОРТ” ЕООД гр.Кюстендил да заплати на ищеца разноските в исковото производство и разноските по изп.дело № 20217420401087 по описа на ЧСИ *** както и да заплати по сметка на РС Кюстендил 647.09 лева държавна такса за уважените искове, както и 616.90 лв. възнаграждения за вещите лица по назначените по делото експертизи.

Решението е обжалвано в частта, с която „МАКАВЕЛИ ТРАНСПОРТ” ЕООД - гр.Кюстендил е осъдено да заплати на ищеца командировъчни пари за разликата над 1 016.92 лева или за сумата от 3 910.41 лева, ведно със законната лихва. Прави се искане за изменението му в посочената част, чрез намаляване размера на командировъчните пари, от 4 927.33 лева на 1 016.92 2 лева, респ. съответно намаляване размера на дължимата лихва за забава.

Искането се основава на твърдения за неправилност, немотивираност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и съществуващо противоречие с материалния закон. С оглед съдържащите се в делото пътни листове и товарителници за периода 01.02.2021г. до 02.06.2021г. и назначена съдебна авто-техническа експертиза се поддържа, че през същия период ищецът е бил командирован в изпълнение на трудови задължения за 72 дни, а не както е приел първоинстанционният съд -73 дни, разпределени както следва: м. март 31 дни, м.април -16 дни, м.май- 23 дни, м.юни -2 дни. Подчертано е, че на 22.04.2021г. ищецът не е бил в командировка, поради което следващите му се за този период командировъчни пари са с 105.61 лева по – малко, на намаляване подлежи и лихвата за забава и мораторната лихва. Работодателят сочи, че за целия период, през който ищецът е работил в дружеството на същия са били дължими суми възлизащи на 62 313.99 лв. ( 10 715.28 лева трудови възнаграждения и 51 598.71 лева командировъчни пари- за 445 дни x54 евро и за 56 дни x 42 евро). При този размер на вземанията в полза на ищеца са били изплатени по банков път, суми възлизащи на 60 233.00 лв/ в отговора на исковата молба се сочи сума 76 343лв/. Останала е неплатена сума 2080.99 лева ( от които 1064.07 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение и 1016.92 лева, неизплатени командировъчни пари), а не като е прието с обжалваното решение 5991.40 лева ( 1064.07 лв. неизплатено трудово възнаграждение и 4927.33 лв. неизплатени командировъчни пари). Преведените в повече 3910.41 лева са определени, като авансово преведени командировъчни пари, които подлежат на прихващане/ връщане. Тъй като тези плащания според въззивника нямат характера на трудово възнаграждение или обезщетение, то нормата на чл.271 , ал.1 КТ, според която добросъвестно получено трудово възнаграждение не подлежи на връщане, не намира приложение.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна. В срока, определен в чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор от Д. К., чрез пълномощника адв. Орешерски. В отговора са развити съображения за неоснователност на подадената жалба. С оглед съдържащите се в делото съдебна авто- техническа експертиза и 17 бр. пътни листове, разгледани подробно в отговор, с посочване номера на управляваното превозно средство, пропътувани маршрути и срока на командировката, съответно пътуването е обосновано 3 твърдението, че ищецът е бил в командировка точно 73 дни, както е прието в обжалваното решение. Подчертано е, че заповедите за командировка, са изготвени за нуждите на производството и са опровергани от другите доказателства по делото. Възражението за прихващане е определено, като преклудирано при действието на разпоредбите на чл.266, ал.1 ГПК.

Твърдението, че командировки не били осъществени се оспорва, като са противопоставени следните доказателства – показания на свид. Ников, свидетелстващ, че ищецът е извършвал посочената в исковата молба работа, като наето лице от въззивното дружество, какъвто е бил и той, начина на командироване, връчване на заповеди за командировки, начина на плащане.

Във връзка с останалите доводи, от ищцовата страна са противопоставени следните обстоятелства – при ежемесечно плащане на суми по банкова сметка на ищеца, в нареждането за банков превод е посочвано основанието за плащане трудово възнаграждение, командировка и период за който се отнася, като плащанията следват месеца, за който се отнася, поради което друго основание за плащане не следва да бъде търсено и се позовава на съдебна практика – решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г- на ВКС, ІV г.о.

Във връзка с тези обстоятелства и съдържащото се в Тълкувателно решение №79 от 1965г. на ОСГК, тълкуване на понятието за „добросъвестно получаване на средства“ се твърди, че К. е получавал сумите, съзнавайки, че получава точно това, което се следва. До м.май 2021г., когато е било забавено плащане, между страните не е имало спорове. Ежемесечно е правена равносметка за получаваното и не е забелязано да има по – големи или по – малки суми от следващото се. Поради забавата и по – ниското възнаграждение за месец март 2021г. е поискано прекратяване на трудовото правоотношение и осъждане на работодателя за дължимите суми.

Основателността на претенциите на ответника била потвърдена, с акта на извършена от „Инспекция на труда“ гр.Кюстендил проверка, обследвани документи и дадено предписание за начисляване на възнаграждения и командировъчни пари и тяхното изплащане. Уведомление от работодателя за „надвзети суми“ липсвало. Вземанията имат за предмет обезщетения, възникнали на основание трудово правоотношение, работодателят е изпаднал в забава, от края на месеца, следващ месеца през който е възникнало задължението за плащане, не е необходима покана, поради което е дължима законната лихва върху неизплатените суми. Независимо от създадената 4 практика в дружеството и липса на уговорено условие за плащане в трудовия договор, на основание чл.270, ал.2 КТ, трудовото възнаграждение било платимо авансово или окончателно всеки месец на два пъти. В съответствие с изложеното е заявено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендирани са разноски.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, при условията на чл.235 ГПК вр. с чл.12 ГПК прие за установето следното:

Производството пред Кюстендилския районен съд е образувано по искова молба, подадена от Д. И. К. от гр.Кюстендил срещу „Макавели Транспорт“ ЕООД, с която по твърдения за съществуващо между страните трудово правоотношение, във връзка с управление на товарен автомобил, и след командироване на лицето за управлението му в чужбина, били останали неплатени от работодателя за така извършената дейност суми, както следно:

На основание чл.40, ал.5 КСО сума 58.22 лв, явяваща се обезщетение за първите три работни дни от временната неработоспособност, за времето за отпуск по болест през м.септември 2020г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане, считано от 10.11.2021г., както и мораторни лихви в размер на 40.79 лв, за периода от края на месеца следващ месеца за който се дължи трудово възнаграждение до 10.11.2021г./ 17.39 лв върху сумата 384.09 лв, считано от 01.06.2021г., 21.73 лв върху сумата 588.09 лв, считано от 01.07.2021г. и 1.67 лв върху сумата 59.00 лв, считано от 01.08.2021г.

На основание чл.31 от Наредба за командировките и специализациите в чужбина и Приложение №3 към същото, вр с чл.215 КТ , сума 4933.85 лв, явяваща се обезщетение за времето за командироване в чужбина, за месеците март, април, май и юни 2021г. , ведно със законната лихва до ок0ночателното изплащане, считано от 10.11.2021г., както и мораторна лихва в размер на 203.04 лв, за периода от края на месеца следващ месеца за който се дължи обезщетението до 10.11.2021г./26.84 лв. върху сумата 498.05 лв, считано от 01.05.2021г., 76.52 лв върху сумата 1689.83 лв, считано от 01.06.2021г. , 93.69 лв върху сумата 2535.75 лв, считано от 01.07.2021г. и 5.99 лв върху сумата 211.22 лв, считано от 01.08.2021г.

На основание чл.224, ал.1 КТ сума 735.18 лв, явяваща се обезщетение за неизползван отпуск, към момента на прекратяване на трудовото 5 правоотношение , ведно със законната лихва , до окончателното изплащане , считано от 10.11.202,г. , както и мораторни лихви в размер на 20.83лв, за периода от 01.07.2021г. до 10.11.2021г.

На основание чл.221, вр. с чл.327 ,ал.1 т.2 КТ сумата 750.00 лв, обезщетение за 30 –дневно предизвестие от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва до окончателното плащане, считано от 10.11.2021г. както и мораторни лихва в размер на 21.25 лв, за периода от 01.07.2021г. до 10.11.2021г.

Въз основа на трудов договор и в отсъствие на спор между страните, съдът е приел за безспорно обстоятелството, относно съществувала между страните трудово- правна връзка, за периода 22.04.2019г.- 02.06.2021г., като ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона“ в предприятието на ответника, прекратено на основание чл.327, ал.1 т.2 КТ със заповед №18/03.06.2021г., считано от същата дата.

След като е установил, че за периода от 14.09.2020. до 17.10.2020г. ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност, продължила до 16.11.2020г., че трудовата дейност е осъществявана по маршрути Германия – Дания – Холандия и други страни от ЕС, а въз основа на съдебнаавтотехническа експертиза и съдебно – счетоводна експертизи, че същият през 2020г. е бил в командировка 73 дни през месеци - март,април,май за което са дължими неизплатени пари за командировки по 54 евро на ден, възлизащи на 4927.33 лева и лихва за забава 222.08 лв., 1264.77 лвнеизплатено обезщетение и 25.83 лв.лихва както и 64.43 лв болнични и 6.71 лихва, съдът е присъдил посочените суми.