Решение № 169 от 15.05.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Нови пазар, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело № ***3620101169 по описа за *** година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с §19, ал. 1 от ПЗР към ЗИДАПК, образувано по жалба на Т. Й. Т., гр. К., ул. „***, регистриран земеделски стопанин под № ***, чрез пълномощник, против Заповед № ***г. на кмет на Община-К., с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА е наредено да се извърши изземване на имот с идентификатор *** с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване *** дка, находящ се в землището на с. М., общ. К., обл. Ш..

Жалбоподателят оспорва заповедта като навежда основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, изразяващи се в следното: нарушаване на административнопроизводствените правила при издаването й и по-конкретно издаването на заповедта, без да са били установени обстоятелствата, даващи основание за приложение на нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно кое е лицето, имащо право на собственост или право на ползване и ползване на имота без правно основание. В тази връзка навежда довод, че Община-К. не разполага с акт за общинска собственост, т.е. статута на имота е спорен и неизяснен като излага подробни мотиви в тази насока. Прави възражение, че в заповедта не било посочено за коя стопанска година имотът се ползвал неправомерно; заповедта била издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 65 от ЗОС, съответно не можело да намери приложение и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, т.е. посочените в нея правни основания били непълни и ирелевантни; с издаването на заповедта била нарушена и целта на закона и по-конкретно било прието, че срокът по чл. 37в, ал. 16, изр. трето от ЗСПЗЗ и т. 4 от Заповед № ***г. бил преклузивен и след тази дата договори за предоставяне на полски пътища със земеделски производители не следвало да бъдат сключвани, а имотите изземвани. Твърди, че кметът на Община-К. е действал субективно, избирателно и тенденциозно спрямо него при пълна липса на равнопоставеност с останалите 1 земеделски стопани, за които преклузията по чл. 37в, ал. 16, изр. трето от ЗСПЗЗ не важала.

Сочи, че след ***г. кметът в нарушение на собствените си мотиви, обективирани в процесната заповед, сключил договори с други земеделски стопани. Счита, че кметът е действал субективно и по политически причини, тъй като бил бивш председател на Общински съвет К. и не споделял способите на управление на общината. В съдебно заседание прави и допълнителни възражения за това, че частта от имота, подлежаща на изземване не е индивидуализирана, което прави заповедта неясна, неизпълнима и лишена от предмет. На следващо място сочи, че по отношение на жалбоподателя се развиват две производства-освен производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и такова по чл. 40, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което нарушава принципа ne bis in idem. Акцентира и върху обстоятелството, че процедурата по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е започнала след като жалбоподателят е заплатил определената сума за ползване на множество имоти, в това число и този предмет на оспорената заповед.

Ответната страна-кмета на Община-К. се представлява от пълномощник. Счита, че оспореният административен акт не страда от сочените от жалбоподателя пороци. Твърди, че имотът, предмет на изземване, е публична общинска собственост и е придобит на основание чл. 25 от ЗСПЗЗ, като съобразно чл. 56, ал. 2 от ЗОС не се изисква съставянето на акт за общинска собственост. Предвид изяснения статут на недвижимия имот счита, че процесната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на формата на акта. Счита за доказано ползването на имота от страна на Т. от съдебно-техническата експертиза и то без правно основание, доколкото не е бил сключен договор за наем. Намира, че имотът, предмет на изземване, е индивидуализиран достатъчно, още повече, че жалбоподателят е бил наясно коя част се изземва, тъй като за същата тази част е депозирал заявление пред ДФ „Земеделие“, Разплащателна агенция, за подпомагане в ползваната част. Счита, че правилно административният орган е избрал процедурата по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на имота, а не тази по чл. 65 от ЗОС. Намира за доказано ползването на имота от страна на жалбоподателя, без да е бил сключен договор за наем, като твърди, че преди издаването на заповедта, административният орган е направил справки в Google, KAIS-административноинформационна система на Българската агенция по геодезия, картография и кадастър, където е установил ползването на имота от страна на жалбоподателя. Акцентира, че едномесечният срок за сключване на договор за наем е преклузивен и законосъобразно не е бил сключен такъв.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Видно от представено от Областна дирекция „Земеделие“-Ш. споразумение / л. 168183 от делото/ на ***г. между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи в землището на с. М., общ. К., ол. Ш., между които и жалбоподателя Т., било сключено споразумение за създаване на масив за ползване на земеделски масив по смисъла на § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ.

Видно от заявление вх. № *** / л. 37/ на ***г. жалбоподателят Т. депозирал заявление до председателя на Комисията по чл. 37, ал. 1 ЗСПЗЗ, на основание чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ и чл. 75б от ППЗСРЗЗ, да му бъдат предоставени за ползване проектирани по плана за земеразделяне полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен 2 достъп до имотите, между които част от имот с идентификатор ***, подащ в масив ***, с площ *** дка, находящ се в землището на с. М., общ. К..

Видно от материали, предоставени от Областна дирекция „Земеделие“-Ш. / л. 156163/, Комисията по чл. 37, ал. 1 от на ***г. съставила доклад до Директора на Областна дирекция „Земеделие“-Ш. във връзка с данните за създаване на масив, в това число и сключеното споразумение, придружен с множество регистри, между които и регистър на имотите по чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ, попадащи в масива и представляващи полски пътища, които не осигуряват пътен достъп до имоти. В този регистър на стр. 10, ред 10 от таблицата, фигурирал и имот с идентификатор ***, с ползвана площ от *** дка, с начин на трайно ползване на масива-орна земя. На същия ред било отбелязано, че собственик на имота е Община-К., а ползвател жалбоподателя Т.. Въз основа на доклада и на основание чл. 37в, ал.

4 от ЗСПЗЗ и чл. 75а, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ, директорът на ОДЗ-Ш. издал заповед № ***г. / л. 156/, с която одобрил споразумението.

Видно от приобщената по делото административна преписка / л. 36-53/ на 28.

11.2024г. директорът на ОДЗ-Ш. отправил искане до Общински съвет при Община-К. с изх.

№ *** да издаде решение, с което да определи цената на имотите –полски пътища при Община-К. със съответния административен акт и възложи на кмета на Община-К. сключването на договори за ползване на проектираните в плана за земеразделяне при Община-К. полски пътища. На ***г. Общински съвет-К. приел Решение № 232 да бъдат предоставени под наем на ползвателите имотите, полски пътища, включени в масивите за ползване на земеделски земи, съгласно сключените споразумения по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската ***г., определил размера на годишното рентно плащане за съответното землище, в това число и за землището на с. М. и задължил кмета на Община-К. да издаде заповед, която да публикува на електронната страница на общината и да сключи договори за наем за срок от една година-стопанската ***г. с ползвателите на полските пътища, подали заявление и направили дължимите плащания в едномесечен срок от издаването на заповедта. На 02.01.***г.кметът на Община-К. издал заповед № РД-25-1, с която наредил да се предоставят под наем полските пътища-общинска собственост, включени в масивите за ползване на земеделски земи, съгласно сключеното споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската ***г., определил цена за отдаване под наем на полските пътища като за с. М. тя била 79,00 лв./дка, наредил да се сключат договори за наем за срок от една година след заплащане на наемната цена в едномесечен срок от датата на публикуване на заповедта в електронната страница на Община-К. и посочил банковата сметка, по която да се заплати. На 03.01.***г. Заповед № РД****г. на кмета на Община-К. била публикувана на официалния сайт на общината. На ***г. Община-К. издала фактура № *** с получател жалбоподателя Т. за обща сума от *** лв., която сума включвала и наемната цена за полските пътища, попадащи в землището на с. М., която била *** лв. Видно от платежно нареждане / л. 44 от делото/ жалбоподателят Т. заплатил сумата от **** лв. на ***г. На 20.06.***г. административният орган на основание чл. 26 от АПК изготвил уведомление с адресат жалбоподателя, че въпреки направеното плащане, започва процедура по изземване на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. М., общ. К., с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване *** дка.

Като мотив за започналата процедура административният орган посочил изтичането на едномесечния срок, в който жалбоподателят не заплатил наемната цена, поради което 3 правото му да сключи договор за ползване се погасило, съответно ползването на имота се явявало без правно основание. Уведомлението било получено от жалбоподателя срещу подпис на 26.06.***г., за което бил съставен протокол / лист. 48 от делото/.

На ***г. кметът на Община-К. издал заповед № РД-***, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 2 от ЗСПЗЗ наредил да се извърши изземване на имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. М., общ. К., с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване *** дка, тъй като имотът се ползвал без правно основание от жалбоподателя Т.. Заповедта подлежала на обжалване в 14-дневен срок пред Районен съд-Нови пазар от съобщаването й. Заповедта била връчена на жалбоподателя срещу подпис на ***г., за което бил съставен протокол / л. 52 от делото/.

От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед № РД -***/ ***г. на кмета на Община-К., подлежаща на съдебен контрол по реда на АПК съобразно § 19 от ЗИД на АПК обн., ДВ,бр. 39 от 20.05.2011 г.; изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102от 23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 8.12.2023 г. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.

Жалбата срещу процесната заповед е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК / съдът констатира, че заповедта е връчена на оспорващия на ***г. заедно с още двадесет и осем заповеди и при направена служебна справка по гр.д. № ***/*** г.,за което по делото са приложени документи –л. 219-222, разделянето на което е дало начало на настоящото производство, установи, че срещу тях в Община-К. е постъпила жалба от Т. на 12.08.***г., заведена с под № *** /, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, настоящата инстанция приема жалбата за основателна само на част от основанията, посочени в нея, по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър.