Решение № 260086 от 30.11.2020, Районен съд - Димитровград

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 30.11.2020 г. гр. Димитровград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Гергана Стоянова

Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Дарина Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2051 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

Ищецът „**”

ЕАД твърди, че е образувало ч.гр.дело

№ 1106/2019г., по описа на Районен съд - гр. Димитровград, по реда на чл. 417 от ГПК срещу Н.Г.К., ЕГН; **********. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист сме образували изпълнително дело № 2020/2019г. по описа на ***. Със свое разпореждане, получено от дружеството на 18.11.2019 г., съдът им е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване на иск за установяване вземането ни. На 26.04.2017 г. „**" ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № **********(Приложение № 2) с ответника Н.Г.К., ЕГН: **********. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размерът на предоставения кредит - 468,27лв, като към същия размер е прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 28,10 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането-декларация (Приложение 4). Съгласно ЧЛ.7, ал.2 от Договора, съответна част от средствата по кредита се превежда по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 439лв. на Продавача на стоката на основание фактура № **********/26.04.2017г. Чрез декларацията намираща се на стр. 7 от договора, потребителят е потвърдил, че е получил, от продавача, стоката посочена в чл. 8 от процесното съглашение. Когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 14,49 лв., както и застраховка защита на уреда в размер на 14,78 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлиза на 552,59 лв., която сума е разсрочена на 7 погасителни месечни вноски, 6 от които в размер на 55,26 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 55,25 лв.

Уговореният между страните лихвен процент, е който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 24% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.Длъжникът е преустановил предвидените в Договора плащания, като е пропуснал да заплати част от уговорените в погасителния план вноски. Видно от чл. 6 на процесното съглашение е настъпил крайният срок на договора. а с него и падежът на всяка една от просрочените вноски, което обосновава тяхната изискуемост.Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (24.06.2019 г.), задължението на Н.Г.К., ЕГН: ********** към „**" ЕАД, по Договора, е било в размер на 120,59 лв.

(117,56,26 лв. главница и 3,27 лв. договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължала и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 05.01.2018 г. до 12.06.2019 г. в размер на 56,26 лв.

Моли да се постанови решение, с което съдът да признае за установено, че лицето на Н.Г.К., ЕГН: **********, в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № **********/26.04.2017г., дължи изпълнение на парично задължение към „**" ЕАД, в качеството му на „Кредитор” по същия договор, в общ размер на 176,85 лв., от който неизплатена главница в размер на 117,32 лв., договорна лихва в размер на 7,55 лв. за периода от 05.01.2018г. до 05.03.2018 г„ обезщетение за забава в размер на 56,26лв. за периода 05.01.2018г. до 12.06.2019г. ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (24.06.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Моли да се разпредели отговорността за разноските в заповедното производство съобразно изхода от спора. В случай, че искът бъде уважен изцяло, моли да им бъдат присъдени разноските в заповедното производство в общ размер на 175 лв. (25 лв,- държавна такса за образуване на заповедното производство и 150 лв. - юриск. възнаграждение).

В срока по чл.131 от ГПК отговор от ответника е постъпил, като същият оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер, като неоснователна и недоказана. Оспорва иска по основание и размер.В исковата молба липсвало уточнение за кои уговорени вноски се касае неизпълнението. Отделно от това в договора за кредит имало некоректно поднесени клаузи, които създават условия за неравнопоставеност между страните , а именно:

При формиране цената на погасителната вноска липсва уточнение за каква част от вноската представлява главница,лихва и др.плащания. В чл.10 от Договора е изписана само общата сума за връщане в размер на 552.59 лв. без да е прецизирано как е формирана тази сума. В подкрепа на твърденията и за нищожност на клаузи в договора е и чл.11 т.2 от същия договор , в който е изложен погасителният план. Сумата по него отново била определена сумарно , без да става ясно каква част е главница,лихви и евентуално разноски. Така представен договорът противоречал на закона и нищожността на тези две клаузи в него,тъй като са съществени , водят до нищожност на договора , а от тука до липса на основание от предявената претенция.Това е основанието , поради което прави искане договора за потребителски кредит да бъде провъзгласен за нищожен/чл.10 и чл.11 от него/ като противоречащ на закона и моли съдът да се произнесе по това искане.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на исковете:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 656/25.6.2019 г., издадена по частно гр. дело № 1106/2019 г. на ДРС, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми в размер на 117,32лв. главница, 3,27 лв. договорна лихва за периода от 5.1.18г. до 5.3.18г., 56.26 лв.-обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 05.01.2018 г. до 12.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.6.19г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото-25 лева ДТ и 50 лева-юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтичало от следните обстоятелства: извлечение от счетоводните сметки на заявителя от 12.06.19г. по Договор за потребитески кредит от 26.4.17г , сключен между заявителя и длъжника. Срещу заповедта в законоустановения срок е постъпило възражение, поради което за ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите установителни искове, срещу длъжника, като исковата молба е била подадена в предвидения едномесечен срок.

Страната се позовава на същите обстоятелства в подадената искова молба и поради това следва да се приеме, че е налице идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело по предявените установителни искове.

По същество на спора:

Ищецът твърди да има непогасени вземания към ответника с оглед сключен помежду им договор за потребителски кредит, задълженията по който са изискуеми на основание чл. 6 от договора, поради настъпване крайния срок на договора, а и с него падежът на всяка от просрочените вноски-две пълни погасителни вноски от договорения между страните план, както и част от трета, с престации на 5.2.18г.

, 5.3.18г. и част от вноска с падеж на 5.1.18г.в размер на 55.26 лева всяка.

По делото се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит от 26.4.2017г., съгласно, който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от в чл. 7 ал.1 от Договора, където е посочен размерът на предоставения кредит - 468,27лв, като към същия размер е прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 28,10 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането-декларация (Приложение 4). Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, съответна част от средствата по кредита се превежда по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 439лв. на Продавача на стоката на основание фактура № **********/26.04.2017г. Чрез декларацията намираща се на стр. 7 от договора, потребителят е потвърдил, че е получил, от продавача, стоката посочена в чл. 8 от процесното съглашение. Когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 14,49 лв., както и застраховка защита на уреда в размер на 14,78 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлиза на 552,59 лв., която сума е разсрочена на 7 погасителни месечни вноски, 6 от които в размер на 55,26 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 55,25 лв.

Уговореният между страните лихвен процент, е който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 24% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

От приетата по делото ССЕ се установява, че кредитът е бил усвоен на 27.4.17г., като на 15.5.2017г. била заплатена и застрахователната премия на застрахователя.Видно от погасителния план платените суми по компоненти са :главница

- 379,05 лв. - с тази сума са платени главниците до м. 12.2017 г. включително и частично главницата за м. 01.2018 г. — 42,03 лв., като остава дължима главница за м. 01.2018 г. в размер на 10.04 лв., договорна лихва - 52,99 лв. — с тази сума са платени лихвите до м.01.18г. включително, обезщетение за забава - 10,04 лв.Неплатените суми по компоненти са :дължима главница - 117,32 лв. / 496,37 — 379,05/,дължима договорна лихва —

3,23 лв. -за 05.02.2018 г. и за 05.03. 2018 г.,дължимо обезщетение за забава — 56,19 лв. / 66,23 — 10.04 /.Обезщетението за забавено плащане, съгласно чл. 9.4 от Договора в размер на 66,23 лв. е начислено за периода от 03.07.2017 г. до 12.06.2019 г. с лихвен процент 34,00 % /24,00 % + 10,00 % наказателна лихва /.Върху дължимата главница в размер на 117,32 лв. за периода от 16.03.2018 г. до 12.06.2019 г. Банката е начислила обезщетение за забава в размер на 49,41 лв. / влизащо във сумата от 66.23 лв./ с лихвен процент 34,00 % .Тъй като от 16.03.2018 г. кредитът е падежирал, би трябвало в случая да се начисли обезщетение за забава в размер на законната лихва - 10,00 %, т. е. за периода от 16.03.2018 г. до 12.06.2019 г. обезщетението за забава върху дължимата главница от 117,32 лв. е в размер 14,53 лв. Начисленото в повече обезщетение е в размер на 34,88 лв.

/ 49,41 - 14,53 /.Тогава дължимото обезщетение за забава ще бъде - 21,31 лв. / 56,19 -34,88/.

В този смисъл, предвид представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира за безспорно също, че ответницата към момента има непогасено задължение по така отпуснатия й потребителски кредит в размер на дължима главница - 117,32 лв., дължима договорна лихва — 3,23 лв. за периода 05.01.2018 г. до