Решение № 1864 от 27.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1864 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Антоанета Н. С.а като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100509058 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 9652 от 07.06.2023 г. на СРС, 176 с - в, по гр. д. № 45885/2021 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД М. Г. Б., ЕГН: **********, да заплати на „Ди Индъстри“ ЕООД, с ЕИК: 204226753 сумата от 5 400 лв., като дадена на отпаднало основание - прекратен едностранно от ответника договор от 02.12.2020 г., ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. - датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и на основание 92, ал. 1 от ЗЗД М. Г. Б., да заплати на Българска национална телевизия с БУДСТАТ 000672350 сумата от 540 лв., представляваща неустойка по чл. 26, ал. 1 от договора и разноски по делото.

Решението се оспорва от ответника М. Г. Б., чрез представителя му с доводи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа, че производството е било прекратено веднъж, поради неизпълнени от ищците указания за редовността на исковата молба, като СРС не е дал възможност на ответника за участва в това производство по оспорване на прекратяването, за което не го е уведомил. Ищците са „поправили“ исковата молба, съгласно указанията на СГС, в невъзможен за предявяване вид. Сочи, че вместо да прекрати наново делото, СРС е разгледал искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатени суми поради отпаднало основание (договор), ведно с иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка, която произтича от договор, който ищецът твърди, че е прекратен. Счита, че съдът е блокирал възможността на ответника да докаже обективната истина. Сочи, че за снимачния процес не е осъществено плащане, поради което не може да се претендира връщане на суми.

Поддържа, съображения за неправилна преценка на доказателствата, както и че в 1 решението съдът не сочи в какво се състои неизпълнението на етапи 1 и 2 от договора от негова страна. Излага множество съображения по въпроса, че филмопроизводството е дейност, в която са ангажирани множество лица, които следва да работят съвместно.

Поддържа доводи, че подготвителния период режисьорът и операторът правят огледи и избират локации, обмислят къде и как да разположат техниката за снимане, по кое време на деня и т. н. Предложените локации се приемат от продуцентите, те сключват договори със съответните собственици и се ангажират локациите да са готови когато дойде време за снимки. Следва да се изготви програма, така, че сценарият да се спази, сцените да са заснети с възможност след това да бъдат монтирани във времева последователност, да се подготвят локациите и контролират средата, актьорите да са подготвени – гримирани и облечени за снимки и т. н. Сочи, че работата на оператора е да заснеме, под ръководството на режисьора, съответната сцена след осъществяване на посочения процес в цялост. Оспорва се извода на съда, че ответникът носи отговорност за нереализиран снимачен процес, тъй като липсата на техника на терен не може да се отстрани от оператора. Счита, че когато продуцентът създава невъзможност да се работи на терен, операторът не носи отговорност за това, понеже е поставен в невъзможност за работи. Поддържа също, че в процесната продукция той е поставен в невъзможност да върши работата си и цялата продукция е саботирана от некомпетентността и неангажираността на продуцентите. По отношение иска по чл. 55 ЗЗД счита, че съдът неоснователно не отчита, че ищецът е свършил работата, за която е сключен договора и тази работа е използвана и заплатена, след приключване на съответния етап, поради което не са налице основания за връщане на получената сума.

В жалбата се обсъждат основно показанията на свидетелите, като се прави разбор на звукозапис, който не е приеман като доказателства по делото, поради което съдът не обсъжда доводите в тази част на жалбата. Поддържа, че ищецът е изпълнил задълженията си по І и ІІ етап от договора, които са му заплатени и е участвал активно в работата по заснемане на сериала. Сочи, че според договора между страните, снимачният етап е трети етап от дейността, за който се заплаща съответен трети транш в края на снимачния процес. СРС не е отчел факта на изпълнението на задълженията ищеца по 1 и 2 - ри етапи от дейностите, което се установява от свидетелите, като, поради прекратяване на договора преди заплащане на третия етап, неоснователно е уважил иска за връщане на получената от него сума. Неправилно съдът е приел, че неустойката следва да се определи като сума, част от третия транш, която не е изплащана в полза на ищеца, понеже договорът е прекратен. Съдът неправилно е приел, че договорът е за изработка, вместо по специалния ЗАПСП. Счита, че СРС не е отчел, че работата за създаването на такъв продукт - сериал е обща и творческа и не може цялата отговорност и риск във връзка с осъществяване на процеса да се възложи в негова тежест, след като е налице неизпълнение на задължения и на други ангажирани в проекта лица. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемите страни - ищците „Ди Индъстри“ ЕООД и БНТ, чрез представителя си, оспорват жалбата като неоснователна, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.

Считат, че решението е обосновано и законосъобразно, постановено въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Сочат, че е било безспорно, че на 02.12.2020 г. между Българска Национална Телевизия (БНТ) - като Продуцент, „Ди Индъстри" ЕООД, в качество на Изпълнителен продуцент и М. Г. Б., като оператор, е сключен договор, с който операторът се е задължил да извърши всички действия по 2 заснемане на филм с работно заглавие „Аз и моите жени“. Възнаграждението е уговорено в чл. 4. 1 от Договора. Според него срещу отстъпените с договора права, изпълнението на всички задължения на оператора, произтичащи от договора и първото излъчване на филма по безжичен път в програмите на БНТ, продуцентът заплаща на оператора възнаграждение в размер на 18 000 лв. без ДДС. В чл. 4. 2. от договора е посочено, че възнаграждението се изплаща съгласно календарно - постановъчен план на филма, за съответните 5 етапа на производство на филма, описани в договор.

Поддържат, че в изпълнение на задълженията си, „Ди Индъстри" ЕООД, е заплатило на М. Г. Б. на 11.12.2020 г. сума в размер на 1 800 лв., а на 05.03.2021 г. - сума в размер на 3 600 лв. Ответникът не оспорва, че във връзка със сключения договор е получил от „Ди Индъстри“ ЕООД сума в общ размер на 5 400 лв. Излагат доводи, че от събраните гласни доказателства безспорно е установено, че ищците са изпратили на ответника програмата за целия снимачен период - неговата продължителност, както и в кой ден и в колко часа на коя локация ще се заснемат кадри, като ответникът е бил запознат както с целия снимачен процес, така и с програмата за всеки един снимачен ден.

Снимките са започнали на 10.05.2021 г., а на 13.05.2021 г., в офиса на изпълнителния продуцент, е проведена среща на екипа по създаване и реализация на аудиопродукционния екип по заснемането на ТВ сериал „Аз и моите жени“. Поддържат, че по време на провеждане на обсъжданията по точките от дневния ред режисьорът Я.Т. и операторът М. Б. са направили изявление, че едностранно и без предизвестие прекратяват участието си в проекта „Аз и моите жени“, след което не са се явили на терен в следващите снимачни дни. Поради това се е наложило ищците да освободят целия екип - актьори, монтажисти, скриптъри и т. н., да търсят и и наемат нови хора и да започнат целия предподготвителен период отначало, за да реализират снимките в един много по-късен етап. Тъй като на 13.05.2021 г. М. Б. ясно и недвусмислено е изразил становище, че прекратява участието си в проекта и не се е явил за изпълнение на поетите от него ангажименти по договора, ищците са му изпратили уведомление, с което го информират, че считат договора за прекратен, на основание неговото едностранното изявление. Установява се, че след срещата на 13.05.2021 г., ответникът не се е явил за изпълнение на поетите от него ангажименти по договора, нито е правил опит да осъществи контакт с продуцента. Установява се също, че заснетата от М. Б. продукция за три снимачни дни, не е годна да се използва при по - нататъшната реализация на филма. След като ответникът се е оттеглил от проекта, се наложило целият снимачен процес да бъде спрян за няколко месеца, през което време да се наеме нов оператор и целият предподготвителен период да започне отначало, което довело до промяна на част от екипа. Поддържат, че в правилно приложение на закона СРС е приел, че е налице фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. По иска за връщане на даденото без основание ищецът трябва да докаже, че е дал и съответно ответникът е получил нещо, а в тежест на ответника е да докаже, че има основание да го задържи.

Тъй като заснетите кадри за 3 дни не представляват годен продукт за ползване от продуцента е налице значително неизпълнение на поетите от ответника задължения, с оглед интереса на продуцента, като последиците от прекратяването се разпростират по отношение на целия договор. Поддържат, че доколкото не е налице частичен резултат, който да е полезен за „Ди Индъстри“ ЕООД, ответникът следва да възстанови цялата получена от него сума на основание чл. 55 от ЗЗД, както основателно е приел и СРС.

По отношение на иска за неустойка поддържат, че в чл. 11 от Договора, сключен между БНТ, „Ди Индъстри" ЕООД и М. Б. е предвидено, че операторът се задължава да оказва пълно съдействие на изпълнителния продуцент във връзка с реализацията на филма, да спазва сроковете, заложени в календарно-постановъчния план на 3 продукцията. Понеже е налице самоволен отказ на оператора да участва в проекта, изразено още на четвъртия снимачен ден, то представлява неизпълнение на договора, съгласно чл. 26, и операторът дължи на неустойка в размер на 10 % от възнаграждението за съответния етап на реализация за всеки отделен случай на неизпълнение. Считат, че прекратяването на договора не е пречка да се търси неустойка. Поддържат и подробни съображения, че не са допуснати нарушения при събиране на доказателствата от СРС. Молят да се потвърди решението. Претендират разноски, съгласно списък, като правят възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателката, след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно в цялост по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. За допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, съдът следи и без довод на страните.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. СРС е обсъдил приетите пред него писмени и гласни доказателства и е изложил установената от тях фактическа обстановка. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми и следва да се обсъдят доводите за неговата незаконосъобразност, изложени в жалбата.

С доклада по делото по чл. 140 ГПК пред СРС е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищците „Ди Индъстри“ ЕООД - изпълнителен продуцент и БНТ, като продуцент, и ответника М. Б., като оператор, е сключен договор от 02.12.2020 г. (№ ДГ-4620/04.01.2021 г.), по който операторът се е задължил, съгласно изискванията и поръчката на продуцентите, да извърши всички необходими действия по заснемането на игрален филм, с работно заглавия „Аз и моите жени“, продължителност: 6 серии по 54 минути всяка една, със сценаристи: Т.М., Г.И. и Н.К., режисьор: Я.Т. – чл. 1 от договора.