Решение № 75 от 17.01.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№75 гр. Пловдив, 17.01.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІІ -ти състав в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА при участието на съдебния секретар Елена

Калончева разгледа докладваното от съдията гр. дело №

1446 по описа на съда за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно евентуални съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл.

87, ал. 3 от ЗЗД.

Ищцата С.Д.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. А.Б., със съдебен адрес ***, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна покупко-продажбата на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективирана в нотариален акт № **, том **, рег.№ **, дело № 57/20.03.2018 г. на нот. И. М., рег.№ ** на НК, поради липса на основание; евентуално – поради накърняване на добрите нрави; евентуално – да развали договора, поради неизпълнение на поетите с него задължения от страна на ответниците, ведно с присъждане на разноски.

Ищцата твърди, че е дъщеря и единствен наследник по закон на Е.З.С., ЕГН **********, починала на ** г., бивш жител ***. Твърди, че с нот. акт № **, том **, рег.№ **, дело № 57/20.03.2018 г. на нот. И. М., рег.№ ** на

НК, е сключен договор за издръжка и гледане, с който наследодателката на ищцата – Е.З.С., е прехвърлила на ответниците Т.К. и Е.Н. собствеността върху следния свой собствен недвижим имот – СОС с идентификатор *** по КККР на гр. **, с адрес: ***, с предназначение на обекта – жилище, апартамент; с площ от 91,59 кв.м, ведно с изба № 9 с площ от 3,74 кв.м и с 1,017% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу задължение на преобретателките заедно и поотделно да поемат издръжката и гледането на прехвърлителката до края на живота ѝ, като ѝ осигурят лично или чрез трето лице ежедневна грижа с достатъчно храна, облекло, лекарства, светлина, чистота и отопление, а при необходимост и медицински грижи, както в настоящото здравословно състояние, така и при болест и немощ, като ѝ осигурят спокоен и нормален живот. Твърди, че към датата на сключване на този договор прехвърлителката е била в тежко здравословно състояние, със сериозно заболяване, обективно констатирано от медицински специалисти, и с твърде песимистична прогноза за много скорошна смърт. Твърди, че нейната наследодателка е страдала от хронична сърдечна недостатъчност, артериална хипертония трета степен, исхемична болест на сърцето, САП, тежкостепенни МР и ТР, ритъмно- проводни нарушения, постоянно предсърдно мъждене, мозъчно- съдова болест; хронична бъбречна недостатъчност. Твърди, че двете ответници са знаели за тежката и неизлечима болест на Е.С. и за предстоящата ѝ смърт, която е настъпила много скоро след сключване на алеаторния договор, предвид на което счита, че договорът е нищожен, поради липса на основание за сключването му, и евентуално - поради накърняване на добрите нрави, тъй като липсва насрещна престация от страна на ответниците. В условията на евентуалност, ищцата претендира договорът да се развали, поради неизпълнение на поетите с него задължения за издръжка и гледане на прехвърлителката, тъй като тя е била оставена сама и без никакво съдействие от страна на ответниците както в дома ѝ, така и в болницата, където е постъпила поради рязко влошаване на здравето ѝ и е била лишена не само от издръжка и грижи, но и от човешко присъствие и морална подкрепа.

По същество ищцата чрез пълномощниците си адв. Б. и адв. Б. пледира за уважаване на исковете, така както са заявени в условията на евентуалност, като основателни и доказани и за присъждане на разноските в производството. Развива подробни съображения с писмена защита.

Ответниците

Т.Ц.К., ЕГН **********, с адрес ***, и К.Е.Н., ЕГН **********,***, с отговора на исковата молба са оспорили основателността на предявените искове и молят същите да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноски по делото.

Твърдят, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината, тъй като към момента на сключване на договора прехвърлителката е била жизнена и в добро здравословно състояние, без никакви индикации за скорошната ѝ смърт. Твърдят, че самата прехвърлителка е била инициатор за сключване на алеаторния договор, след което се е разпоредила и с други свои недвижими имоти извън **. Твърдят, че са изпълнявали изцяло поетите с договора задължения за гледане и издръжка, плащали са консумативните разноски за жилището и дори са наели срещу заплащане жена, която да се грижи за прехвърлителката в тяхно отсъствие.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете.

По делото не са спорни фактите, като същите се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници с изх. № 1400-36626/ 14.06.2018г.

/л.8/ и нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка /л.9- л.11/, че ищцата е единствена дъщеря и законен наследник на Е.З.С., починала на **г., която приживе се е разпоредила със собствения й апартамент, представляващ СОС с идентификатор *** по КККР на гр. **, находящ се в ***, като е прехвърлила правото на собственост върху него на двете ответници, при равни за приобретателите, срещу задължението на двете ответници, заедно и поотделно, да поемат издръжката и гледането й до края на живота й, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърления недвижим имот. Съгласно договореното двете ответници се задължават до края на живота на прехвърлителката да й осигурят лично или чрез трето лице ежедневна грижа с достатъчно храна, облекло, лекарства, светилна, чистота и отопление, а при необходимост и медицински грижи, както в настоящото здравословно състояние, така и при болест и немощ, като й осигурят спокоен и нормален живот.

Съгласно съдебната практика изискваните фактически предпоставки за приложението на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради липса на основание са наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошно настъпване на смъртта. Такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови- инфаркти, напредна стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар. терминален стадий- предшестващ смъртта в период от няколко дни, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. Изискваният според критериите на установената съдебна практика времеви период от сделката до настъпване на смъртта е твърде кратък- дни, по- малко от месец (така Решение № 569/ 08.03.2011г., гр. д. № 76/ 2009г., ІV г.о на ВКС).

Допускането, че прехвърлителят по алеаторен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може да почине, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалетност, нито води до нищожност поради противоречие с добрите нрави (така Решение № 384/ 10.05.2010г., гр.д. № 1190/ 2009г., ІІІ г.о. на ВКС).

От приложената по делото медицинска документация се установява, че наследодателката на ищцата е страдала от хронична сърдечна недостатъчност, същата е имала сърдечни (клапни) проблеми, което се потвърждава от заключението на вещото лице по СМЕ.

От събраните по делото доказателства не се установява обаче ответниците да са били запознати с тежкото й здравословно състояние, да са били запознати конкретно от необходимостта от оперативно лечение, без което съществува реален риск за живота на прехвърлителката С..

Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищцата при носена от нея доказателствена тежест. Не се установява, че към датата на сключване на процесната разпоредителна сделка ответниците са знаели, че прехвърлителката е била в напреднал стадий на сърдечна недостатъчност.

Отделно от това следва да се посочи, че от представената медицинска документация не може да се направи извод, че към датата на сключване на процесния договор е била налична опасност от близка смърт на прехвърлителката. Действително към датата на сключване на процесната сделка същата е страдала от тежко сърдечно заболяване и е била в напреднала възраст, но няма данни за това, че е очаквало тя да почине дни или въобще в някакъв предполагаем към онзи момент период от време.

В настоящия случай не се установява към момента на сключване на договора за гледане и издръжка прехвърлителката да е била в толкова тежко здравословно състояния с видими признаци на терминален стадий, да е била в пълна физическа изнемощялост, да не е била в състояние да извършва елементарни движение, да е изпадала често в безсъзнание и т.н. Напротив от събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Б., св. Д.и св. Г., се установява, че прехвърлителката се е придвижвала самостоятелно, макар и на моменти да е изпитвала затруднения, обслужвала се е сама, хранела се е сама, излизала е от дома си.

Обстоятелството, че не си е приготвяла храната сама и не е пазарувала сама, а е разчитала на трети лица срещу заплащане, както и че е излизала с придружител не обосновава извод, че тя е била в напълно безпомощно състояние. На следващо място дори и да се приеме, че смъртта на прехвърлителката е настъпила сравнително скоро след сключване на договора за гледане и издръжка – приблизително три месеца след сключване на процесната сделка, но този времеви период от сделката до настъпване на смъртта, съгласно установената съдебна практика, не би могъл да се квалифицира като „твърде кратък“, обосноваващ нищожност на процесната сделка поради липса на основание или противоречие с добрите нрави.

Допускането, че прехвърлителката по процесния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може да почине скоро не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените престации от еквивалентност, нито води до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Не следва да се приема и по формални признаци – възраст и здравословно състояние, че е налице липса на основание за сключване на договор за гледане и издръжка. Напротив съзнаваната необходимост от постоянни грижи, с оглед напредналата възраст на прехвърлителката и съществуването на риск от влошаване на здравословното й състояние, се явява основанието за сключване на договора за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка. В обобщение следва да се посочи, че тъй като не се установи при условията на пълно и главно доказване знание на ответниците към датата на сключване на процесния договор за предстояща скорошна смърт на прехвърлителката, недоказано е твърдението, че договорът е нищожен поради липса на основание, тъй като приобретателите при неговото сключване са знаели, че нямат да престират нищо, както и твърдението, че процесният договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като е сключен с оглед предполагаемата близка смърт на прехвърлителката.

С оглед на изложеното искът за прогласяване на процесния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка за нищожен поради липса на основание, както и искът за прогласяване на неговата нищожност поради противоречие с добрите нрави следва да се отхвърлят като неоснователни.

Отхвърлянето на предявените искове за нищожност на процесния договор предпоставя произнасяне по евентуално заявената претенция с правно основание чл.87, ал.3 вр. ал.1 ЗЗД, а именно за разваляне на процесния договор поради договорно неизпълнение за престиране на грижи и издръжка.

Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1, предл. първо от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора. Съгласно ал.3 на същата разпоредба развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред. За да бъде развален един двустранен договор, то следва да бъдат изпълнени следните кумулативно изисквани предпоставки: да е налице неизпълнение на договорно задължение от една от страните по договора, неизпълнението да е виновно и кредиторът, упражняващ правото на разваляне, да е изправен.