Решение № 1405 от 11.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1405 гр. Пловдив, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. К. като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330202607 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 695417-F691381/15.03.2023 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на М. К. П. с ЕГН **********, от ****, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се моли за отмяна на НП. Жалбоподателката се явява в съдебно заседание и моли за отмяна на наказателното постановление с аргумент за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице маловажен случай. Приема, че нарушението е доказано. Претендира разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 15.12.2022 г. свидетелят Е. Г. – ****, извършила служебна проверка на активността на жалбоподателя, в кчеството й на регистрирано по ЗДДС лице от 26.09.2022 г. В хода на проверката било установено, че същата не е подала справка декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.011.2022 г. - 30.11.2022 г. в законоустановения срок до 14.12.2022 г., включително.

Справката декларация по чл. 125 за описания по-горе данъчен период била подадена на 07.01.2023 г.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F691381/09.01.2023 г. срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС в присъствието на жалбоподателя и в 1 присъствието на свидетел. За извършеното нарушение било издадено НП, с което на нарушителя била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

За неподаването на справка-декларация за месец септември 2022 г., жалбоподателкятя била наказана с глоба от

500 лв. видно от

688547-F691370/27.01.2023 г.

За неподаването на справка декларация за месец октомври 2022 г. същата била предупредена на основание чл. 28 от ЗАНН, което предупреждение било връчено на 27.01.2023 г., т.е. след издаване на АУАН по настоящото производство, като и АУАН за трите нарушения били съставени 09.01.2023 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Г. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, 3 броя покани за съставяне на АУАН, справка от софтуерен продукт на НАП за задължено лице, възражение по АУАН, разпечатка от софтуер на ТД на НАП за подадени справки-декларации, акт за регистрация по ЗДДС, НП за същото нарушение за данъчен период септември, АУАН за същото нарушение за октомври, ведно с предупреждение, уведомление за приемане на СД по ЗДДС за септември, октомври и ноември и оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Показанията съдът намира за обективни, логични, и макар същите да съдържат известни портиворечия съдът намира че същите са в съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

Съдът установява факта на неподаването на справката декларация от показанията на актосъставителя и разпечатките от софтуера на ТД на НАП.

Доказателствената съвкупност чертае непротиворечива фактическа обстановка по която самите страни не спорят.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено.

Актът е съставен от компетентно лице видно от представената оправомощителна заповед т. 2.1. и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, като същата го е упражнила. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност видно от т. 1.2. от оправомощителната заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, 2 при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последната е имала пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността й – за нарушаване на правилата за деклариране на ДДС чрез неподаването на справка декларация в определения за това срок.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1от ЗДДС.

С посочената разпоредба се задължават регистрираните по ЗДДС лица за всеки данъчен период да подават справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, и самите отчетни регистри към нея с изключение на случаите по чл. 159б от ЗДДС до 14-о число, включително, на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Обстоятелството, че жалбоподателя е регистрирано по ЗДДС лице, се установява по делото от представения акт за регистрация, като и не се спори по този факт. Следователно жалбоподателят е адресат на задължението за подаване на справката декларация и годен субект на административното нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС, за което е санкциониран с обжалваното НП. Следва да се отбележи, че нарушението включва неподаването, на който и да е от посочените документи – справка декларация, отчетни регистри и декларацията по чл. 125, ал. 2, в срок или въобще пропускането да бъдат подадени. Следователно нарушението е едно при алтернативни форми на изпълнително деяние и неизпълнението, на което и да е от тях, е основание за ангажиране на отговорност.

Правилно в наказателното постановление е определен и срокът за изпълнение на задължението за подаване на справката декларация за данъчния период 01.11.2022 г. 30.11.2022 г. Срокът е нормативно предвиден и той е до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период. В конкретния случай датата 14.12.2022 г. е била работен ден (сряда), поради което срокът е изтекъл именно на тази дата, когато е бил последния момент в който жалбоподателят е могъл правомерно да подаде справката декларация, като обоснован се явява изводът на наказващия орган, че това е бил последният ден, до който е следвало да бъде изпълнено задължението.

Изпълнителното деяние на нарушението се е изразило в съставомерно бездействие от страна на жалбоподателя, която, като е била задължена, не е подала в срок до 14.12.2022 г. справката декларация за данъчен период месец ноември 2022 г.

Нарушението е формално, поради което с осъществяването на изпълнителното си деяние то е било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпването на някакъв вредоносен резултат. Евентуално настъпилите вредни последици или липсата на такива в резултат от нарушението не са елемент от състава му и не влияят върху неговото довършване.

На следващо място настоящият съдебен състав намира, че макар изпълнителното деяние на нарушението да е осъществено чрез бездействие, същото е доказано по категоричен начин по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от ЗДДС справката декларация и отчетните регистри към нея се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а при постъпването на подадените документи в електронната система на НАП се генерира входящ номер. Съгласно показанията на актосъставителя, такава не е отчетена в системата, а и се установява, че такава е подадена с по малко от едномесечно закъснение.

По наказанието:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му 3 санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че регистрирано лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

С оглед на приетата обаче за осъществена фактическа обстановка съдът приема, че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП не е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. е налице „маловажен случай” на административно нарушение.

При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 година на ВКС предмет на преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост, обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на установените и защитени с конкретния закон обществени отношения.

Съдът намира че конкретния случай се явява такъв с по-ниска степен на обществена опасност поради следните обстоятелства неотчетени от административнонаказаващия орган в конкретния случай. За пълнота на изложението съдът споделя доводите на същия административнонаказаващ орган, който по своя инициатива на 27.01.2023 г. е предупредил жалбоподателя за нарушението по чл. 125, ал. 5 вр. С ал. 21 от ЗДДС по реда на чл. 28 от ЗАНН и счита че същите са важими и за настоящото нарушение, като още по-силен аргумент е още по-краткият срок на забава за отстраняване на нарушението.

На първо място следва да се отбележи, че нарушението е отстранено преди да бъде установено от административнонаказващия орган. Действително в съставения АУАН е отбелязано че служебна проверка е извършена на 15.12.2022 г., но това противоречи на събраните и посочени именно от АНО доказателства, а именно софтуерна справка за подадените справки-декларации от данъчнозадълженото лице, която носи дата 09.01.2023 г. , а именно дата на съставяне на акта, поради което съдът няма никакво основание да приеме, че нарушението е установено по-рано. В разпита си свид. Г. също посочва, че са я уведомили че била направена проверка, и същата изпратила покана за съставяне на АУАН. Въззиваемата страна е длъжна да попълни административнонаказателната преписка с доказателства, които да предпоставят твърденията в АУАН и когато същата не е изпълнила задълженията си по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, дори само да обективира на хартиен носител възприетата от екрана на компютъра на 15123.2022 г. от актосъставителя информация, то това не следва да се презюмира като факт в настоящата производство и бездействието на органите следва да се тълкува в полза на нарушителя.