Определение № 2229 от 02.12.2022, Административен съд - Стара Загора

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ 2229 02.12.2022г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Р. ТОДОРОВА административно дело № 539 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по писмена молба на Началник отдел

„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител, с която е направено искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 и чл.143, ал.3 от АПК, да бъде допълнено постановеното по делото определение, като бъдат присъдени в полза на молителя разноски за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган.

Ответникът – ЕТ „Бонджук – И.Х.“, гр. Казанлък, в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, не е представил писмен отговор.

Искането за допълване на определението е направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и като такова е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл при постановяване на решението респ. на определението по въпроса за разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния процес разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка – фактическа или в правните изводи на съда.

В случая направеното от процесуалния представител на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП искане за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, се основава на първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК.

Разгледано по същество искането се явява основателно, по следните съображения:

С постановено по делото Определение № 630 от 28.09.2022г., е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ „Бонджук – И.Х.“,

ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „.................., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-198-0450788 от 28.06.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, поради неотстраняване на нередовностите в срок. Със същото определение е прекратено производството по адм. дело № 539/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Следователно правото на разноски на ответника в хипотеза, при която съдебното производство е прекратено, е обусловено единствено от отсъствие на условието, изрично посочено в цитираната разпоредба /по идентичен начин уредено и в чл.78, ал.2 ГПК/, а именно – ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото. В случая образуването на настоящото съдебно-административно производство не е обусловено от поведение на ответника, различно от това, представляващо проявление на обичайните му законови функции, правомощия и компетентности по издаване на индивидуален административен акт от вида на процесния. Ето защо не може да се приеме, че ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, е дал повод за завеждане на делото и следователно предвиденото в чл.143, ал.3 от АПК изключение относно дължимостта на разноските, не е налице.

С оглед на изложеното съдът намира, че искането за допълване на съдебния акт в частта му за разноските, с присъждане на такива за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по делото, е основателно и следва да бъде уважено. В тежест на жалбоподателя ЕТ „Бонджук – И.Х.“, гр. Казанлък следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената с представеното по делото писмено становище от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП.

Водим от горните мотиви и на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл. 248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд

О П

Р Е Д

Е Л И :

ОСЪЖДА ЕТ „Бонджук – И.Х.“, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.

Казанлък, ул. „.................., да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: