Определение № 3026 от 05.04.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3026 гр. София, 05.04.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100115185 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Т. с предявен против Е.К.

М. осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 40 000лв., частичен от 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.10.2018г. до изплащането.

Твърденията в исковата молба са, че на 24.10.2018г. между 21ч. и 22.30ч. ответникът написал в личния си профил във фейсбук публикация със следното съдържание „Е-бал на нотариусите….Комунизмът не си е отишъл, както К. Т., Т., З. и Н.……*********, дебилни *******. Нямам търпение за вас. Лош човешки материал.

Лека“. Едно от споменатите имена е на ищцата, която разбрала за нея от личния си профил също във фейсбук от свои приятели, които й я препратили. Сочи, че причина за публикацията е предстоящо откриване на организиран танцов фестивал, на който ответникът не бил поканен. По случая било водено НЧХД № 20504/2018г. по описа на СРС, 96 състав, с обвинение към ответника за престъпление по чл.146 НК, по което бил оправдан с влязла в сила присъда. В хода на друго гр.д.№ 16885/2019г. на СГС, I-12 състав, с предявен против Ц.Х. иск ищцата разбрала, че това лице подало сигнал до СРП за склоняването му от Е.М. да лъжесвидетелства относно авторството на публикацията. Навежда, че използваният в нея език е обиден, унизителен и вулгарен, а самата публикация накърнява честта, достойнството и доброто й име, от което претърпяла неимуществени вреди, за репарирането на които претендира заплащането от ответника на парично обезщетение

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът навежда възражение за недопустимост на иска поради това, че с влязлата в сила присъда по НЧХД № 20504/2018г. по описа на СРС, 96 състав, освен, че ответникът е признат за невиновен, е отхвърлен и предявения от ищцата граждански иск за неимуществени вреди от деянието.

1

Съдът намира предявения иск за процесуално недопустим по следните съображения:

Съгласно чл.300 ГПК и чл.413, ал. 2 НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, доколкото стоят в основата на деликтната отговорност.

Обвързваща сила има както осъдителната, така и оправдателната присъда, при която биха били отречени елементите на отговорността за непозволено увреждане, освен когато деянието е несъставомерно по НК, но покрива признаците на граждански деликт. Тези норми са приложими по отношение деянието само в наказателно-правен аспект.

Когато в рамките на наказателното производство е бил приет за разглеждане граждански иск на пострадалия и наказателният съд се е произнесъл по същество, присъдата в тази част има характер на съдебно решение, с което се разрешава гражданскоправен спор. Поради това има задължителен характер съобразно чл.297 ГПК и формира сила на пресъдено нещо между страните по него-чл.298, ал.1 ГПК, а на основание чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, като повторно образуваното дело се прекратява служебно от съда.

В случая за деянието, от което ищцата претендира обезщетение от непозволено увреждане ответникът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.2 вр. чл.146 НК с влязла в сила присъда от 22.07.2020г. по НЧХД № 20504/2018г. на СРС. Видно от присъдата и мотивите към нея в наказателното производство е предявила и граждански иск за неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД, който е бил отхвърлен. Страните, предмета и основанието на отхвърления иск са идентични с тези по настоящото дело. Разликата е само в размера на претендираното обезщетение, но това обстоятелство не е от значение за извода, че влязлата в сила присъда по отношение гражданския иск е формирала сила на пресъдено нещо, съставляваща отрицателна процесуална предпоставка за правото на иск по чл.299, ал.1 ГПК. Друго не следва от твърдението в исковата молба, че трето лице е било склонявано от ответника да лъжесвидетелства относно авторството на публикацията.

Подобно обстоятелство би могло да послужи като основание за искане за възобновяване на наказателното дело по реда и при условията на НПК, но не и до пререшаване на спора.

По изложените съображения и на основание чл.130 ГПК производството по делото подлежи на прекратяване.

На основание чл.78, ал.4 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за платено адвокатско възнаграждение от 4800лв.

2

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 15185/2021г. по описа на СГС, ГО, І1 състав.

ОСЪЖДА Г. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.******* и съдебен адрес гр.София, бул.*******, да заплати на Е.К. М., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул*******, Резиденция А., разноски по делото на основание чл.78, ал.4 ГПК от 4800лв.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на ищцата.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3