Решение № 142 от 06.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Плевен, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Ст. Томов при участието на секретаря Петя Ст. Иванова като разгледа докладваното от Х. Ст. Томов Гражданско дело № 20254430106902 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от М. Р. Г. от гр. Плевен против „С-К“ АД гр.

Ш. В молбата се твърди, че на 19. 08. 2023 год. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ****. Твърди се, че страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 950 лв., със срок на погасяване 12 месеца, видът на вноската е месечна. Твърди се, че размерът на годишната лихва е 36%, а размерът на годишния процент на разходите е 42. 58 %, като размерът на общата сума, която следва да върне М.

Г. е 1 938, 60 лв. Твърди се, че в чл. 17 ал. 1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ, или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Твърди се, че в чл. 27 ал. 1 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 ал. 1 от договора, а именно: да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Твърди се, че неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Твърди се, че на ищцата е била начислена неустойка в общ размер на 503, 55 лв., тъй като не 1 е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следва да върне е 1 938, 60 лв. Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10 ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.

11 ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно: годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди се, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Твърди се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19 ал. 1 вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 и 4 от ЗПК. Твърди се, че в договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Твърди се, че съгласно решение от 20. 09. 2018 год. по дело С448/2017 год. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“. Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над допустимия чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че в процесния договор е уговорено, че заемателят се задължава да осигури действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочено в договора.

Твърди се, че в процесния договор е уговорено, че в случай, че заемателят не предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, заемателят дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план. Твърди се, че е 2 налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора. Поради това ищцата счита, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26 ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Твърди се, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Твърди се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Твърди се, че в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. Твърди се, че на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Твърди се, че процесната неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение), е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. З от тълкувателно решение № 1/ 15. 06. 2010 год. по т. д. № 1/ 2009 год. на ВКС/. Твърди се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Твърди се, че разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

Твърди се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Твърди се, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези 3 вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33 ал. 1 от ЗПК. Ищцата счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Твърди се, че непредставянето на обещани обезпечения съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД дава основание да се иска незабавно цялото задължение. Твърди се, че в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Твърди се, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД при непредставено обезпечение. Твърди се, че неустоечната клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143 ал. 2 т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди се, че тази клауза не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП. Твърди се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19 ал. 1 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК „Стик кредит” АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Твърди се, че при условие, че ГПР беше законосъобразно описан, действителният такъв е щял да надвиши значително допустимия процент съгласно ЗЗП. Твърди се, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Твърди се, че според императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Поради това ищцата счита, че на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни. Твърди се, че с тези действия „Стик кредит” АД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Твърди се, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР 4 злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Твърди се, че целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Твърди се, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно значение. Твърди се, че гореописаните такси /в това число и начислената „неустойка”/ безспорно попадат в изискванията на директивата- те са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени. Твърди се, че по тези съображения тези клаузи изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Твърди се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС. Твърди се, че в този смисъл е и решение от 15. 03. 2012 год. по дело (2 —453/10 на СЕС „Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща” по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 1 1 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Смета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики”), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Твърди се, че в решение по дело C-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 год., 5 постъпил в Съда на 22 ноември 2022 год. във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС е постановил:

Разпечатката съдържа 14 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e20cf6a-4027-46de-afa6-00215fc245ad