Акт от 20.04.2018, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е №72 гр. Сливен, 20.04.2018г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА М. при секретаря Ивайла

Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр. д. №154 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №13/29.01.2018г. по гр.д.№1348/2017г. на Новозагорски районен съд, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Р.Р.И., родена на ***г. на бащата Р.И.П., при когото е постановено и местоживеенето на детето; на майката е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, с преспИ.е и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата, като детето се взема от дома на бащата и се връща там от майката; майката е осъдена да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 125лв., считано от подаване на насрещния иск – 05.09.2017г. до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска, както и да заплати за детето издръжка за минало време в размер на 375лв. за периода от 21.05.2017г. до 05.09.2017г. С решението Г.Г. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 230лв. върху издръжката в полза на съдебната власт.

Въззивната жалба е подадена от майката Г.П.Г. и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си, въззивницата Г.Г. чрез пълномощника си адв.Р. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че от събраните по делото доказателства, се установило, че майката е по-пригодния родител за отглеждането на детето. Районният съд е взел под внимание единствено социалните доклади, без да обсъди и съобрази събраните гласни доказателства. Съдът не се е съобразил и със задължителните принципи, постановени в Постановление №1/12.11.1974г. на Пленума на ВС. Посочва, че детето се отглежда от неговата баба по бащина линия, която е в преклонна възраст, а бащата никога не е полагал грижи за детето. Имайки предвид интересите на детето, неговия пол и възраст, тя като майка счита, че е по-пригодния родител за упражняване родителските права върху детето. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново, с което да предостави на нея упражняването на родителските права, определи режим на лични контакти на детето с бащата и осъди последния да заплаща издръжка за детето в размер на 125лв. месечно, считано от подаване на исковата молба. Претендира присъждане на разноските пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата Г.П.Г., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Р., който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемият Р.И.П., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. М.М., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Фактическата обстановка следва да се ДОПЪЛНИ с установените пред въззивната инстанция обстоятелства, както следва:

От 16.04.2018г. Р.И.П. работи по трудово правоотношение с „Черноморски фураж“ АД, гр.Сливен, като заема длъжността „пакетировач“ с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 510лв.

На 05.03.2018г. Г.Г. и Р.П. се събрали отново да живеят заедно на семейни начала, като се установили в къщата на Р. ***, където живели до 24.03.2018г. В периода от 05.03.2018г. до 14.03.2018г. детето Р. било оставено да живее при баба си и дядо си по бащина линия – страните не го взели със себе си в къщата на Р.П.. За детето се грижила баба му – свид.Пена Д.. Майката се върнала под предлог да се грижи за детето, но нето е полагала грижи за него, нито дори до 14 март го е взела при себе си. Три дни Г. и Р. ходили на рожден ден на един комшия и не са вземали детето, нито са се грижили за него. Едва на 14.03.2018г. страните преместили кошарата на детето от къщата на баба му в къщата на баща му и го взели при себе си. След 14 март, въпреки, че детето живеело при родителите си, основни грижи за него продължавала да полага баба му свид.Д.. През този период Г.Г. почти не е полагала грижи за детето, нито го е хранила, нито го е перяла. На 24 март 2018г. Г.Г. се тръгнала от дома на Р.П. под предлог, че другото й дете е болно и отива да го гледа.

От показанията на свид.Н. С. се установява, че докато детето е гледано от бащата и бабата по бащина линия, същото е добре гледано, обгрижвано, чисто облечено, нахранено, спокойно, весело, жизнерадостно и силно привързано към баща си, дядо си и баба си.

Хигиенните условия при бащата и родителите му са добри, животни вътре не са гледани и не са пускани да влизат. По времето, когато Г. се върнала при Р. в началото на м.март тази година, детето продължавало да се гледа от бабата – свид.Д..

От отговора на въпрос по реда на чл.176 от ГПК от страна на Г.Г., се установява, че веднага след като си е тръгнала от дома на р.П., тя отново се е върнала в къщата, където живеела сестра й и самата тя по време на първоинстанционното производство и докладите на ДСП – Сливен и Нова Загора – в с.Злати войвода. Само адресната й регистрация е на адреса на баща й в С.Г., но Г.Г. не живее там.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно

ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран, е за определяне местоживеене на малолетно дете, упражняването на родителските права спрямо детето, личните отношения с него и издръжката му, с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

По отношение на въпроса за упражняване на родителските права спрямо малолетното дете Р. и местоживеенето на детето:

Въз основа на събраните пред районния съд доказателства, въззивният състав споделя напълно правните изводи на районния съд относно въпроса на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права по отношение малолетното дете Р., които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Настоящата инстанция, съобразявайки всички релевантни обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.4, вр. чл.127, ал.2 от СК, изхождайки единствено и само от интереса на детето, преценен съгласно критериите, посочени в пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДт, категорично споделя извода на районния съд, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо малолетното дете Р. е бащата Р.И.П..

При формиране на правните си изводи, настоящата инстанция се ръководи безспорно и от задължителните указания относно правнорелевантните обстоятелства, дадени в Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д.№3/74г. на Пленума на ВС. В понятието „интерес на детето“ се включват: необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност; материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др, като следва да се осигури всестранно развитие на личността на детето.

Съдът взе предвид обстоятелството, че от м.май 2017г., когато страните са се разделили, единственият родител, който полага грижите по отглеждането и възпитанието на детето, е бащата. Следва само да се отбележи, че причините, довели до раздялата са ирелевантни в настоящия спор. След раздялата на страните, въззивницата не е търсила детето, не е осъществявала контакт с него.

Твърденията й за недопускане до детето от страна на бащата са недоказани от събраните по делото доказателства. Доказателствата в тази насока са само от страна на двете сестри на въззивницата, които обаче не са били непосредствени свидетели на какъвто и да е опит от страна на майката да осъществи контакт с детето. Напротив, майката е искала от бащата той да заведе детето у тях, за да го види, но самата тя не е отивала в дома на детето, за да осъществи контакт с него. След раздялата, майката не е купувала и давала подаръци на детето, не е присъствала на първият му рожден ден /раздялата е била детето да навърши 1 годинка/, не го е посещавала на Коледа и Нова година.

През този период от време, видно от свидетелските показания и от социалния доклад бащата е полагал адекватни на нуждите и потребностите на детето грижи, проявява любов и привързаност към него. Бащата, подкрепян от своята майка проявява постоянство и търпение в стремежа си да задоволят физическите потребности на детето и нуждата му от топлина и внимание. Детето също проявява и изразява привързаност към баща си и баба си по бащина линия, въпреки ниската си възраст. Това говори за наличие на родителска пригодност у бащата, за да продължи и за в бъдеще да полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето. От друга страна майката – въззивницата проявява непостоянство в действията си, изоставя децата си /освен детето Р., въззивницата има и друго дете М. на 5 години, спрямо което родителските права се упражняват от неговия баща/ на други хора. Майката не е установила по никакъв начин адекватно родителско поведение, нито спрямо по-голямото си дете, нито по отношение на детето Р.. Напротив, видно от социалния доклад, Г.Г. е проявявала непостоянство в грижите за по-голямото си дете М., като неколкократно е сменяла местоживеенето си, като оставяла детето на грижите на други хора. Въпреки нарочно предоставената й социална услуга с цел повишаване на родителският й капацитет, не е настъпила положителна промяна в родителските качества и възпитателските умения на Г.Г.. Заявеното желание на майката, според социалния работник, категорично не отговаря на реалните й възможности и условия да полага адекватни грижи за детето в семейна среда.

След постановяване на първоинстанционното решение, в началото на м.март 2018г., въззивницата се е върнала при Р.П. и за период около 20 дни двамата са заживели отново заедно, след което тя отново е напуснала семейното жилище и се е върнала в къщата, където е живяла по време на първоинстанционното производство в с.Злати войвода. През този кратък период, от свидетелските показания се установи, че въпреки, че се е върнала при Р. под претекст да види и да се грижи за детето, то тя не е полагала реално почти никакви грижи за детето Р.. Грижите били полагани от бабата по бащина линия, при която и детето било оставено да живее през първите 10 дни след завръщането на майката. Това обстоятелство показва липсата на родителски капацитет и дори на желание от страна на майката да полага грижи за детето.

Разпечатката съдържа 40 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e20412f-9422-4d3e-ab79-3a58974fcf77