Решение № 16185 от 28.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16185 гр. София, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110147253 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от „У. г.” ЕООД срещу „ К. Ф. К. ЕООД /понастоящем Л. К. ЕООД/.

Ищецът твърди, че през 2020 година е сключил Договор за партньорство с К. Л. Т., съгласно който К. Л. Т. в качеството си на партньор се е задължила срещу възнаграждение да осъществява партньорство като насочва към „У. г.” ЕООД в качеството му на Брокер потенциални клиенти за сключване на застрахователни договори, предлагани от Дружеството. Впоследствие бил сключен и друг договор между ищеца и К. Ф. К. ЕООД /понастоящем Л. К.

ЕООД/ (Партньор), като съгласно уговореното в договора между страните ищецът се задължил еднократно да заплати на Партньора сумата от 20 000 лв.

/двадесет хиляди/ лева, която сума следвало да бъде изразходвана целево - за закупуване на офис мебели с цел подпомагане оборудването и административната организация на дейността на партньора в офиса. Във връзка с получаване на сумата от 20 000 лв. (получена с преводно нареждане по банков път на 30.07.2022 г.) ответникът се е задължил съгласно подписания договор да поддържа офис помещение, в което да осъществява своята дейност за срок не по-малък от 24 (двадесет и четири) месеца, считано от датата на сключване на облигационния договор. Твърди, че считано от 01.04.2024 г. на основание изрично писмено искане ответникът е прекратил предсрочно договора. Предвид това предсрочно прекратяване и съгласно т.3.3 от договора 1 между страните ответникът дължал неустойка в размер на 20 000 лв. или по преценка на ищеца предоставял в собственост на ищеца офис оборудването, закупено съгласно т.1.1, като ищецът следвало да уведоми писмено ответника за избора си. Посочва, че с нарочна покана от 19.04.2024 г. е уведомил ответника, че не желае да получи в собственост офис оборудването, а желае плащане на неустойката по договора, фиксирана в размер на сумата от 20 000 лв. Във връзка с поканата предоставил 10 дневен срок за изпълнение на задължението. В отговор на поканата от 19.04.2024 г. ответникът е отправил покана, изпратена чрез частен съдебен изпълнител Ренета Милчева, с която предложил подписване на споразумение между страните, съгласно което неустойката за предсрочно прекратяване на договора да бъде намалена от предвидената в договора сума 20 000 лв. на 10 000 лв., тъй като бил изтекъл по-голям период от предвидения в договора двугодишен срок и не следвало да се заплаща пълната сума от 20 000 лв. Моли съдът да осъди ответника да заплати сумата в размер на 20 000 лева, представляваща договорна неустойка, съгласно т.3.3 от подписания между страните договор. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между К. Л. Т. и „У. Г.“ ЕООД е сключен договор за партньорство от 06.04.2020 г., както и че между „Л. К.“ ЕООД и „У. г.“ ЕООД, е сключен Облигационен договор с посоченото в исковата молба съдържание. Признава, че е получил сумата от 20 000 лв. на 30.07.2022 г. Оспорваме да е налице неизпълнение, от което се обосновава отговорността по неустоечната клауза.

Твърди, че договорът между К. Л. Т. и „У. Г.“ ЕООД е развален на 06.04.2020 г. по вина на ищеца, с оглед на което процесния договор между него и ищеца е станал безпредметен. Оспорва, че договорът е прекратен на 01.04.2024 г., като твърди, а счита, че същият е прекратен на 22.04.2024 г. Посочва, че предмет на договора от 06.04.2020 г. между ищеца и К. Т. е било нейното задължение да представя продукти на потенциални клиенти на ищеца и да ги насочва към негови офиси, като срещу това задължение е получава възнаграждение.

Възнаграждението било определено чрез вътрешни правила поместени във вътрешна платформа, поддържана от ищеца, като достъпът до нея бил ограничен само до партньорите, като след развалянето на договора достъпът бил спиран. Начинът на определяне на възнаграждението зависел от три 2 компонента- рангът на който се намирал партньорът, дали имал екип под него и броя точки, които зависели от застрахователния продукт. Посочва, че на позицията на К. Т. се дължало възнаграждение от 22 лв. на всяка нето точка.

Твърди, че К. Л. Т. е осъществявала толкова добре дейността си, че генерираните от нея доходи, чрез посредничество за сключване на застраховки на клиенти в полза на ищеца, е достигнало ниво, в което се е налагало да се регистрира по ДДС по смисъла на чл. 96 ЗДДС, като ищцовото дружество я задължило да я наеме по трудов договор. Същият бил сключен на 12.12.2022 г., като същият действал паралелно с договора за партньорство. Във връзка с добрите резултати, едновременно със сключване на Трудовия договор, ищцовото дружество е поставило условие К. Л. Т. да наеме, ремонтира и оборудва самостоятелен офис, в който да предлага съответните услуги, като той е трябвало да отговаря на изисквания за визия и брандиране на ищцовото дружество, така сякаш офисът се поддържа от тях. Посочва, че с във връзка с това изискване на ищцовото дружество, облигационният договор е бил сключен с юридическото лице, а не с К. Л. Т., в качеството й на физическо лице. След сключване на договора К. Л. Т., е наела офис помещение чрез представляваното от нея юридическото лице - ответник по настоящия иск, в което да осъществява дейността си. По този начин между ответника като наемател и дружеството „Р. Е.“ ЕООД - наемодател, е бил сключен договор за наем на 30.05.2022 г., като същият е бил със срок една година, а след изтичането на договора се превърнал в безсрочен. Твърди, че ищецът поставил изключително високи изисквания за поддържането на офиса, което довело до високи разходи за К. Т. и управляваното от нея дружество. Във връзка със сторените разходи и одобрение на офисното помещение, в изпълнение на процесния договор, ищецът е предал сумата от 20 000 лв., която е покрила само една малка част от тези разходи. Твърди, че поставените изисквания от него надвишавали няколко пъти тази сума. Общият размер на разходите само за настилка, мебели и лога с марката на ищцовото дружество надвишавал 50 000 лева, като предоставената от ищцовото дружество субсидия, не покривала дори половината от тази стойност. Твърди, че наемната цена за 22 месеца, през които офисът е работил, генерирал разход в размер на 116 706,55 лв., което с 96 706,55 лв. повече от размера на предоставената субсидия. Сочи, че въпреки постигнати добри резултати от К. Л. Т., ищцовото дружество е започнало да забавя плащанията на възнаграждения й по договора за 3 партньорство. За декември 2023 г. ищцовото дружество е дължало на К. Л. Т. брутно възнаграждение в размер на 80 313,33 лв. Впоследствие ищецът едностранно решил да разсрочи дължимото възнаграждение. Неизпълнението му да заплаща възнаграждение станало причина за развалянето на договора от страна на К. Л. Т., като последната част от разсроченото възнаграждение така и не била изплатена. Счита, че процесният договор е бил сключен най-късно на 30.05.2022 г., а сумата от 20 000 лв. е била преведена на 30.07.2022 г., поради което датата на превеждането и се различавала от датата на сключване на договора. Твърди, че основаният Договор за партньорство е развален поради неизпълнение на ищеца, с оглед на което обусловеният договор за поддържане на офис за ищеца е станал безпредметен. В допълнение на това трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие от 22.04.2024 г. Счита, че поради това акцесорният договор е бил прекратен по право, с оглед на което не е възникнало задължение за заплащането на неустойка. Твърди, че задължението за поддържането на офис е било факултативно, представляващо тежест към договора за субсидиране, доколкото е трябвало да е вложил средства, в размер на не по-малко от половината от сумата, за да му се предостави субсидията, като в допълнение на това същата не представлявала възнаграждение, а субсидия за поддържането на офиса. Счита, че целта на това задължение е насочено към привлекателност за потребителите и развИ.е и популяризиране на бранда на ищеца. Твърди, че уговорената неустойка е недействителна, тъй като същата няма обезщетителна функция. Счита, че единствената му цел е осигуряването на евентуална възвръщаемост на субсидията за ищеца. В допълнение на това липсвала и обезпечителна функция на така уговорената неустойка, тъй като самият ответник е сторил значителни разходи, за да получи сумата, което задължение се покривало с обезпечителната функция на неустойката. Твърди, че неустойката нарушава добрите нрави, а освен това същата преследвала нелигитимна цел, доколкото препятствала главния договор. Счита, че дори неустойката да е действителна, същата следва да бъде намалена, доколкото обезпечавала задължение за 2 години, но неизпълнението е било само за два месец, поради което справедливата неустойка би била 994,56 лева. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата 16 256,59 лв. Твърди, че с договор за цесия от 06.12.2024 г. К. Л. Т. е прехвърлила на „Л. К.“ ЕООД вземане в общ размер на 16 256,59 лв., представляващо част 4 от дължимо възнаграждение за м. декември 2023 г., а именно 14 372,07 лв.;

617,41 лв. представляващо неизплатена част от възнаграждението за месец февруари 2024 г., и 1267,11 лв., представляващо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, както и възнаграждения за месец март и април 2024 г. по Договора за партньорство и Трудовият договор. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск, в условията на евентуалност за намаляването на неустойката до сумата 994,56 лв. В условията на евентуалност при уважаване на главния иск, прави възражение за прихващане със сумата 16 256,59 лв. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, твърдението си, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, в рамките на което ищецът е изпълнил задължението си и е предоставил сумата в размер на 20 000 лв. за целево разходване за поддръжка на офис; наличието на действителна клауза в договора, която предвижда задължение за неустойка в случай, че договорът бъде прекратен от ответника, ищеца следва да докаже, че са налице предпоставките за ангажиране на неустоечната отговорност от страна на ответника, както и размера на дължимата неустойка. Да докаже действителността на неустойката. В тежест на ответника е да докаже направените с отговора на исковата молба възражения, а именно, че е изправна страна по договора, че уговорената неустойка е нищожна, прекомерна, както и направеното възражение за прихващане.

По отношение на възражението за прихващане:

Ответника следва да докаже, че К. Л. Т. е разполагала с вземане в размер на 16 256,59 лв. срещу ищеца, съответно че ищецът й дължи възнаграждение по сключения Договор за партньорство за месец декември в размер на 14 372,07 лв. и в размер на 617,41 лв. за месец февруари, както и да докаже, че между ищеца и че К. Л. Т. е било налице трудово правоотношение и неговото прекратяване, размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец, както и размера на неползвания платен годишен отпуск за процесния период. Ответникът следва да докаже и че вземанията на К. Л. Т. са му прехвърлени с валиден договор за цесия, както и 5 че ищецът е уведомен за прехвърлянето на вземанията.

По-конкретно:

По възражението по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 99 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение за извършена работа. За основателността на предявения иск по чл. 128 КТ е необходимо да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно трудово правоотношение и възмездяването на реално положения труд не е извършено в цялост, без да е налице основание за това. В тежест на цесионера е да установи валидно сключен договор за цесия, както и че прехвърлянето на вземането е съобщено от стария кредитор на длъжника.