Решение № 1171 от 07.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. Варна, 07.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110109247 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Л. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. Ц. О. № * срещу „Н. с.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Л., ул. Р. № * и Т. Я. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. А. Б. С.

№ *, с която е предявен иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №* г. , по силата на който първият ответник е продал на втория следния недвижим имот: Двуетажно паркомясто /паркинг лифт устройство/ № *, с площ от 10,00 кв.м., при граници по архитектурен проект и предходен документ за собственост: улица, подземно паркомясто № 11 и паркомясто № *, маневрена площ с автомобилна рампа, ведно с 2,9514%, равняващи се на * кв.м. идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, което паркомясто, представлява идеална част от самостоятелен обект в сграда /подземен паркинг/ с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ от 208,80 кв.м.

В исковата молба ищецът чрез адв. Г. В. сочи, че ответникът „Н. с.“ ЕООД, с предходно наименование „Ш. Х.“ ЕООД, е негов длъжник по силата на Решение № * г. по гр.д. № * г. на ВРС, потвърдено по същество с Решение № * г. на ВОС, но изменено в частта за разноските, за сумата от 8543,75 лв., представляваща обезщетение за вреди на отдаден под наем търговски обект, ведно със законната лихва въху нея считано от 13.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 3450,80 лв. съдебни разноски, като за визираните вземания в негова полза е издаден изпълнителен лист и е конституиран като взискател по изпълнително дело. Поддържа, че в на 06.08.2019 г. бидейки наясно с осъдителното решение първият ответник продал на вторият Т. Я. Т. следния недвижим имот: Двуетажно паркомясто /паркинг лифт устройство/ № *, с площ от 10,00 кв.м., при граници по архитектурен проект и предходен документ за собственост: улица, подземно паркомясто № 11 и паркомясто № 12, маневрена площ с автомобилна рампа, ведно с 2,9514%, равняващи се на 5,58 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, което паркомясто, представлява идеална част от самостоятелен обект в сграда /подземен паркинг/ с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ от 208,80 кв.м., за сумата от 15000 лв., като сделката била 1 обективирана в Нотариален акт №* г. Ищецът сочи, че с извършването на посоченото правно действие, имуществото на неговия длъжник се намалява, с което увреждат интересите му като кредитор тъй като се поставя в опасност удовлетворяването на вземането му по решението на ВРС, влязло в законна сила на 05.03.2020 г. Излага, че за увреждането е знаел и вторият ответник, който в периода м.09.2011 г. - м.07.2014 г. е бил управител на „В.- *“ ЕООД, ЕИК *, с едноличен собственик на капитала "Б. х. - р." ЕООД, идентификация *, което пък било едноличен собственик на капитала на „Ш. х.“ ЕООД, сегашно наименование „Н. с.“ ЕООД, както по време на сключването на договора за наем, така и към дата на завеждане на гр.д. № * г. на ВРС. Поддържа, че в Търговския регистър като действителен собственик на румънското дружество е вписан Д.К. Д., който познава назначените от него управители и за него е лесно да осъществи симулативна сделка, с която да предотврати удовлетворяването на ищеца. В тази връзка сочи и че от учредяването на „В* - *“ ЕООД, Д.К. Д. и Т. Я. Т. са били управители. Сочи, че едноличният собственик на капитала на „Ш.х.“ ЕООД се е разпоредил и е извършил промени в правния статус на дружеството с цел освобождаването на Д.. Д. от собственост в дружеството - длъжник.

Излага, че вторият ответник е знаел за сключения договор за наем и нанесените вреди върху отдадения под наем търговски обект. Поддържа се, че продажната цена от 15 000,00 лв. по атакуваната продажба е в пъти по-ниска от реалната пазарната стойност. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Н. с.“ ЕООД, чрез адв. К. Х. АК - Д. Искът се оспорва като недопсутим доколкото преди вписване на исковата молба на 13.12.2022 г. процесният имот е продаден от втория ответник на 26.07.2022 г. на трето лице. В евентуалност искът се оспорва като неоснователен. Признава, че ищецът е негов кредитор по решението на ВРС, но счита, че не е налице увреждащо действие доколкото разпоредителната сделка от 05.08.2019 г. е възмездна и сумата по нея е платена. Оспорва да е било налице и знание у третото лице за увреждането, като сочи, че страните по сделката не са роднини или свързани лица по смисъла на Търговския закон.

Излага, че третото лице е било добросъвестно. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т. Я. Т., чрез адв.

К. Д.. Искът се оспорва като недопсутим доколкото преди вписване на исковата молба на 13.12.2022 г. процесният имот е продаден от втория ответник на 26.07.2022 г. на трето лице.

В евентуалност искът се оспорва като неоснователен. Признава, че ищецът е кредитор на първия ответник по решението на ВРС, но счита, че не е налице увреждащо действие доколкото разпоредителната сделка от 05.08.2019 г. е възмездна и сумата по нея е платена.

Поддържа, че не е налице и знание за увреждането, като страните по сделката не са роднини или свързани лица по смисъла на Търговския закон. Твърди, че е добросъвестно лице.

Поддържа, че към момента на сключване на сделката страните по нея не са свързани лица и по смисъла на ЗЗД. Сочи, че свързанността на лицата следва да се преценява към момента на сделката а не в предходен момент, както към 7.2014 г. Т. Я. Т. не е бил управител на „В.* ЕООД. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В о.с.з. ищецът и първият ответник поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители. И двете страни с писмени защити доразвиват доводите си.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Знанието за увреждането се предполага до доказване на противното при наличието на близко родство - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. По своята същност отменителният иск е средство за защита на кредитора срещу увреждащите го действия на неговия длъжник.

За успешното провеждане на Павловия иск е необходимо ищецът да установи по пътя на пълното и главно доказване 1/ наличие на действително вземане, на което е кредитор срещу първия ответник - длъжник, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска; 2/ увреждане на кредитора чрез извършване на разпоредителни сделки с имущество на длъжника - първия ответник, като длъжникът следва да е знаел за увреждането; 3/ че лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката.

2

В случая по редa на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и представените по делото писмени доказателства – изпълнителен лист № * г. и препис от Решение № * г. по гр.д. № * г. на ВРС, се установява обстоятелството, че ищецът е кредитор на първия ответник по силата на решението на ВРС, изменено частично с Решение № * г. на ВОС, за сумата от 11994,55 лв., представляваща обезщетение за вреди на отдаден под наем търговски обект, ведно със законната лихва считано от 13.09.2018 г. и сумата от 3135,00 лв. съдебни разноски. Следователно по делото е доказано качеството на кредитор на ищеца по отношение на първия ответник – „Н. с.“ ЕООД по предявения иск по чл.135 от ЗЗД.

По делото е спорен на първо място въпросът дали процесната сделка е увредила кредитора – ищец, което съдът намира за установено по следните съображения:

Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи като обезпечение на кредитора и всяко действие на длъжника, което намалява това имущество, е увреждащо за него (в този смисъл Решение № 407/29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 48/21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г. на ВКС, IV г.о.). T.e. намаляването на имуществото на длъжника е обективна предпоставка за затруднения в събирането на вземането на кредитора и без правно значение е дори дали длъжникът разполага с друго имущество, включително на по-висока стойност, след като е избрал да отчужди някаква част от това имущество, от която хипотетично ищецът може да удовлетвори вземането си.

Обратното би означавало при недобросъвестност на длъжника - същият не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение като се разпореди с инструмент за изпълнение на дълга, който обаче съзнателно не е използвал за погасяването му.

В случая по делото не се спори, а и представеният Нотариален акт №* г., установява по безспорен начин, че на 05.08.2019 г. първият ответник с предходно наименование „Ш. х.“ ЕООД, чрез пълномощника си Д. К. Д., е продал на втория ответник – Т. Я. Т., двуетажно паркомясто /паркинг лифт устройство/ № *, с площ от 10,00 кв.м., при граници по архитектурен проект и предходен документ за собственост: улица, подземно паркомясто № * и паркомясто № *, маневрена площ с автомобилна рампа, ведно с 2,9514%, равняващи се на 5,58 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, което паркомясто, представлява идеална част от самостоятелен обект в сграда /подземен паркинг/ с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ от 208,80 кв.м. срещу цена от 15000,00 лв., при данъчна оценка от 14629,40 лв., платима по банков път.

Доколкото няма данни получената от продавача цена по горната сделка да е използвана за погасяване на дълга му към ищеца, следва изводът, че в случая е налице обективният елемент от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД - увреждане на кредитора. Не се изисква и наличие на пряк умисъл за увреждане от негова страна.

Достатъчно е знанието на длъжника, че има кредитор и последният може да се удовлетвори от имуществото му, с което той се разпорежда.

С разпоредителния акт първият ответник умишлено е намалил своята платежоспособност и по този начин пряко и непосредствено е увредил кредитора, намалявайки имуществото си и създавайки затруднения за удовлетворяване на вземането му. Съдебната практика (Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. 754/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и др.) безпротиворечиво се приема, че длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата му. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане (в този смисъл Решение № 18/04.02.2015 г. по гр.д.№ 3396/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 264/18.12.2013 г. по гр. д. 915/2012 г. ВКС, ІV г.о). Такъв е и настоящият случай, доколкото атакуваната сделка е от август 2019 г., а видно от мотивите на решението вредите по наетия обект, които са били предмет на гр.д. № * г. на ВРС датират от 2017 г.

От друга страна, доколкото извършеното увреждащо кредитора действие е възмездно, от субективна страна е необходимо ищецът да установи в процеса знание за увреждане от лицето, с което длъжникът е договарял към момента на сключване на сделката.