Решение № 260010 от 21.01.2021, Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е

№

260010 гр.

Нови пазар, 21.01.2021 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд - Нови пазар в публичното заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1703 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Предявена е искова молба с обективно съединени установителни претенции, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 713, 93 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 51, 50 лв.; по чл.92 от ЗЗД с цена на иска от 446, 22 лв.; и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 116, 11 лв., от страна на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, против ответницата С.С.В. ***.

Заявените от ищцовата страна факти по делото са следните: На ***г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата бил сключен договор за паричен заем №***. При подписване на договора заемателят и настоящ ответник получила стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните особености на паричния заем. Съгласно договора, заемодателят отпуснал паричен заем в размер на 1 000 лв. на заемателя. Страните постигнали съгласие с част от тази сума да се рефинансира текущ заем на ответницата с №*** в размер на 259,51 лв. След извършеното прихващане старото задължение се погасило изцяло, а разликата заемателят получила. Така тя се задължила да върне 1 111,32 лв., заедно с договорена лихва на 27 седмични вноски, всяка по 41,16 лв. По договора ответницата извършила плащане на общо 614 лв. Останали неиздължени главница от 713,93 лв. и договорна лихва в размер на 51,50 лева за периода от 30.08.2017 г. до 28.02.2018 г. - датата на падежа на последната вноска по договора. Освен това при сключването на договора ответницата поела задължение в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от обезпеченията, предвидени в договора, като се съгласила при непредставяне на обезпечение да заплати неустойка. Самата неустойка се изчислявала еднократно, три дни след сключването на договора и се дължала като допълнителна сума към всяка погасителна вноска. Размерът на тази дължима неустойка бил 446,22 лева. Ответницата следвало да изплати целия заем на 28.02.2018 г. От тогава до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК тя дължала и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 116,11 лева, т.е от 1.03.2018 г. до 27.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 10.09.2019 г. до окончателното плащане. Между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични вземания на ***г., на основание чл.99 от ЗЗД. С приложение )*от ***г. към този договор вземането било прехвърлено на настоящия ищец. Той подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №***г. Издадена била заповед за изпълнение, но тя била получена от ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Това породило правния интерес на ищеца да предяви настоящия установитеен иск. В указания от съда срок ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането, като моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите:

713,93 лв. - главница; 51,50 лева - договорна лихва от 30.08.2017 г. до 28.02.2018 г.; 446,22 лева - неустойка за неизпълнение; 116,11 лева - лихва за забава от 1.03.2018 г. до 27.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 27.07.2019 г. до окончателното плащане. Моли да се присъдят и направените разноски в производството.

Ответницата не е намерена на постоянния си и настоящ адрес. На основание чл.47, ал.6 от ГПК ѝ е назначен особен представител, който е депозирал писмен отговор в законовия срок. Искът е определен като допустим, но неоснователен. Посочва се в отговора, че липсват конкретни доказателства за датите на направените плащания от ответницата. Така не ставало ясно на коя дата ответницата е започнала изпълнението и кога го е преустановила. При заемна сума с лихвата от 1111,32 лв. и направено плащане от 614 лв. се възразява дължимата главница да е в претендирания размер от 713,93 лв. Единственият документ, който сочел този размер на дължима главница бил Приложение )*към рамковия договор за цесия. За неоснователни са счетени и акцесорните искове за договорна и мораторна лихва.

Не ставал ясен механизмът на изчисление на договорната лихва от 51,50 лв. и на търсената неустойка от 446,22 лв. Твърди се, че неустойката, уредена в чл.4, ал.2 от договора се претендира по нищожна клауза, поради противоречие с чл.143, т.5 от ЗЗП. За неравноправни и поради това нищожни се твърди, че са и клаузите на чл.2, т.6 и 8 от договора. Освен това договорът за заем бил реален договор и договорената в заем сума следвало да бъде предадена на заемателя. Сочи се липса на доказателства за това. Предвид тези, изложени подробно в отговора обстоятелства, особеният представител моли, съдът да отхвърли установителните искове, а посочените неравноправни клаузи от договора да обяви за нравноправни и в противоречие с добрите нрави.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: На ***г. между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем №***. По силата на договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, е предало на ответницата, в качеството на заемател, сумата от 1000 лв., която заемателят се задължава да върне за срок от двадесет и седем седмици, на 27 седмични вноски на дати изрично посочени в договора.

Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 40%; лихвен процент на ден 0,11%, приложим при отказ от договора; годишен процент на разходите по заема 48, 52%. Така общата дължима от ответницата сума, уговорена между страните е 1111, 32 лв., като размерът на всяка седмична погасителна вноска е от 41, 16 лв. В чл.3 от договора страните са се споразумяли, че с част от предоставената в заем сума – в размер на 259, 51 лв. се погасява изцяло задължение на ответницата към „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договор за паричен заем №***, с което дългът се рефинансира, а остатъкът от заемната сума се изплаща на ответницата, като договорът има силата на разписка.

В чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължила да представи на заемодателя, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, едно от изрично посочените в същата уговорка обезпечения. В чл.4, ал.2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, ответницата ще дължи неустойка в размер на 669, 33 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка погасителна вноска се добавя и сумата от 24, 79 лв. Така всяка от шестте погасителни вноски възлиза на сумата от 65, 95 лв. За целия период на договора ответницата е заплатила сумата от 614 лв., от които 286, 07 лв. – главница, 59, 82 лв. – договорна лихва, 223, 11 лв. – неустойка и 45 лв. – разходи за събиране на вземанията.

На ***г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на продавач, и ищцовата страна, в качеството на купувач, е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на парични вземания. С този договор страните са уговорили, че продавачът ще прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК, които е отпускал на свои клиенти, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение )*към договора със съответна нова дата, както с неговото съставяне, подписване и подпечатване то става неразделна част от договора и всяко поредно приложение има значение на допълнително споразумение към договора.

В т.4.1 от договора е предвидено, че датата на подписването и подпечатването на съответното Приложение )*се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени и купувачът придобива всички права върху продадените прехвърлени вземания. В т.4.4 от рамковия договор е уговорено, че след подписване и подпечатване на всяко отделно Приложение №1, продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл.99, ал.3 ЗЗД. Съгласно т.4.5 от рамковия договор купувачът се е задължил да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия, като страните са се уговорили, че с подписване на договора продавачът упълномощава купувача с правата за уведомяване на длъжниците, като допълнително са задължава да издаде и изрично пълномощно.

Рамковият договор е представен по делото в заверено копие, ведно със заверени страници от Приложение №*от ***г. В приложението под №*фигурира името на ответницата; датата на сключения с нея договор; размер на главница; общо задължение; начислена лихва за просрочие.

Представено е и потвърждение за сключена цесия от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

На ***г. от страна на „Изи Асет

Мениджмънт“ АД, чрез представителя му, е дадено пълномощно на ищцовото дружество да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на договори за кредит, които дружеството е цедирало. До ответницата е било изготвено уведомително писмо от страна на ищеца, с уведомление за извършената цесия.

На ***г. ищцовата страна е депозирала в РС – Нови пазар заявление по чл.410 от ГПК за вземанията към ответницата, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. №***г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №***г., с която е разпоредил ответницата да заплати на ищцовата страна претендираните вземания на основание договора за заем и извършената цесия.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе доказателства, както и от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. На базата на събрания доказателствен материал съдът счита, че се налагат следните правни изводи: На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключения между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем.

Доказан е безспорно и размерът на предоставения кредит, договорената печалба на дружеството и размерът на погасителната вноска. Безспорен е и фактът, че ответницата е получила сумата на кредита.

Относно сключения договор за цесия: Безспорен е фактът на сключения рамков договор за цесия. Видно е, че изготвеното Приложение №*от ***г., подписано от страните по рамковия договор, след като задълженията на ответницата към ищцовото дружество са възникнали и към този момент съответните месечни погасителни вноски са били изискуеми. Изпълнено е и условието по т.4.4 от рамковия договор за извършване на писмено потвърждение от страна на продавача.

С това следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовата страна и по отношение на вземането към ответника.

Относно уведомяването на ответницата за извършената цесия: Видно е от доказателствата по делото (представеното уведомление), че до ответницата е било изготвено писмено уведомление, като няма данни да е получено от нея. Съгласно трайно установената съдебна практика, обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В случая уведомлението е направено от ищцовата страна, като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.