Решение № 95 от 13.03.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. гр. Димитровград, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20225610101081 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „АСВ“ЕАД твърди, че на 25.11.2021г. е подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018г., сключен между „ТБАБ“ЕАД и „АСВ“ЕАД, по силата на което вземането на първото дружество, произтичащо от Договор за потребителски кредит №7000903566 от 07.01.2019г., сключен с ответника П. И. П. е прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Посочва, че „ТБАБ“ЕАД е упълномощило изрично ищеца в качеството му на цесионер по горепосочения договор за цесия да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено писмо от името на „ТБАБ“ЕАД от 09.12.2021г., с което той бил уведомен за станалата продажба. Това писмо се върнало в цялост, като неполучено.

Твърди, че на 07.01.2019г. между „ТБАБ“ЕАД и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит №7000903566, съгласно който на последния бил предоставен кредит в размер на 3415,94 лева за срок от 33 месеца. Първата погасителна вноска била с падеж на 15.02.2019г., а последната -на 15.10.2021г. Размерът на месечната погасително вноска бил 150,40 лева, включваща дължимата главница и договорна лихва, а последната вноска била изравнителна и в размер на 150,57 лева. Общо дължимата от ответника сума по Договора била в размер на 4963,37 лева, в т.ч. договорна лихва от 1547,43 лева. Кредитополучателят не изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит в дадения му срок, поради което му била начислена лихва за забава за периода от 12.01.2020г. до 27.06.2022г. в размер на 1008,17 лева. Поради неизпълнение на задълженията по Договора, на 27.06.2022г. ищецът депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по 1 ч.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№791/2022г., по което на 29.06.2022г. съдът издал Заповед №373 за изпълнение на парично задължение. Със същата било разпоредено на ответника П. И. П. да заплати в полза на заявителя по горепосочения Договор за потребителски кредит сумата от 2555,26 лева главница, договорна лихва за времето от 1.01.2020. до 15.10.2021г. в размер на 745,56 лева, обезщетение за забава за периода от 17.04.2018г. до 27.06.2022г. в размер на 1008,17 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски от 236,18 лева. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът депозирал възражение, в което заявил, че не дължи изпълнение на задълженията по издадената заповед за изпълнение.

Поради това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против П. И. П.. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на „АСВ“ЕАД сумите посочени в издадената по ч.гр.д.

№791/2022г. по описа на РС-Димитровград Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №373/29.06.2022г. Претендира присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Ответникът П. И. П., не депозира в срок отговор на исковата молба. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.Н. П. от АК-Пловдив, поддържа, че предявения иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Позовава се на наличието на неравноправни клаузи в договора. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит №7000903566 от 07.01.2019г. „ТБАБ“ЕАД е предоставила на П. И. П. потребителски паричен кредит в размер на 2500 лева, който трябвало да бъде върнат до 15.10.2021г. на 33 месечни вноски, всяка от които по 150,40 лева. Общият размер на кредита, който трябвало да върне ответника е 3415,94 лева, в които освен главницата, била включена и застрахователна премия от 549,95 лева. Въпросната застрахователна премия от своя страна включвала сумата от 272,25 лева застраховка „ BANК Kомбо живот“ и 277,70 лева застраховка „BANК Kомбо безработица“. Наред с това, кредитополучателят се задължил да заплати еднократна такса за оценка на риска в размер на 365,99 лева, която била дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирала се от кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски по погасителния план. ГЛП по кредита бил в размер на 28,45%, а ГПР към момента на сключване на договора бил 44,51%. Общата сума дължима от ответника по договора за кредит била в размер на 4963,37 лева.

На 07.01.2019г. във връзка с горепосочения договор, ответникът сключил със ЗК“Уника

Живот“АД за срок от

33 месеца застраховка

„Защита

Живот/Безработица/Хоспитализация“. Застрахователната сума по тази застраховка била 2500 лева, а дължимата еднократна застрахователна премия- 549,95 лева. Ползващото лице по застрахователния договор била „Ти Би АйБанк“ЕАД.

2

От приетия като доказателство по делото Рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018г., сключен между „ТБАБ“ЕАД и „АСВ“ЕАД се установява, че първото дружество е прехвърлило в полза на второто свои вземания по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица- потребители по смисъла на ЗПК. Видно от Приложения №1 към този Рамков договор било и вземането по процесния договор за потребителски кредит, сключен с ответника, с главница от 2500 лева и остатък на дължимата сума към 04.11.2021г.

Съгласно представеното по делото Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от „АСВ“ЕАД, ответникът бил уведомен, че вземането по отношение на него по процесния договор за потребителски кредит е било прехвърлено от Банката в полза на ищеца. П. И. П. е бил поканен в 7-дневен срок от получаване на уведомителното писмо да погаси дължимата към „АСВ“ЕАД сума по Договора от 4139 лева. Въпросното уведомително писмо не било връчено на ответника, тъй като не било потърсено от него, според приложеното по делото известие за доставяне.

Поради това, че П. И. П. не изпълнил задължението си по Договора, на 28.06.2022г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за изпълнение по отношение на длъжника за сумата от 2555,26 лева главница, дължима по Договор за потребителски кредит №7000903566 от 07.01.2019г., договорна лихва за периода от 11.01.2020г. до 15.10.2021г. в размер на 745,56 лева, мораторна лихва за периода от 17.04.2018г. до 27.06.2022г. в размер на 1008,17 лева, законна лихва върху главницата считано от 27.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски в размер на 236,18 лева.

В РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№791/2022г., по което съдът издал Заповед №373/29.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед съдът разпоредил на ответника да плати на ищеца, посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми. Тази заповед за изпълнение била връчена на ответника, който на 19.07.2022г. депозирал възражение пред РС-Димитровград против нея с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането. Поради това за ищеца възникнал правен интерес за предявяване на настоящия установителен иск.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според тази експертиза, стойността на кредита в размер на 3415,94 лева е преведена от кредитора по банкова сметка на ответника на 07.01.2019г. Кредитополучателят внесъл по сметка на Банката за погасяване на кредита сумата в размер на общо 1702,15 лева, като последната вноска била платена на 10.03.2020г.

С плащанията си ответникът погасил главница в размер на 860,68 лева, договорна лихва в размер на 801,87 лева и лихва по просрочена главница 39,60 лева. Размерът на непогасената главница по договора е 2555,26 лева, на непогасената договорна лихва е 745,56 лева, а непогасената лихва за забава е 1008,17 лева. Според вещото лице обезщетението за забава, изчислено така както е посочено в исковата молба от 12.01.2020г. до датата на подаване на 3 заявлението в съда е в общ размер на 639,93 лева, като се имат предвид и погашенията по главницата направени след 12.01.2020г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №373/29.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РСДимитровград по ч.гр.д.№791/2022г.

Между страните не се спори, че на 07.01.2019г. „ТБАБ“ЕАД и П. И. П. са сключили Договор за потребителски кредит №7000903566. Безспорно се установи, че по този договор на ответника е била предоставена в кредит парична сума в размер на 2500 лева. В тази връзка, той е следвало да върне кредита на 33 месечни вноски, като освен главницата дължал застрахователна премия от 549,95 лева и сума за еднократна оценка на риска в размер на 365,99 лева. Наред с това, ответникът дължал и договорна лихва за периода на договора, която била в размер на 1547,43 лева. По този начин, общата стойност на задължението по договора, което трябвало да бъде върнато от ответника е 4963,37 лева. Не се спори по делото, че до изтичане срока на договора- 15.10.2021г., ответникът не е превел в полза на ищеца част от уговорените в погасителен план вноски, като последното плащане е направил на 10.03.2020г. Не се оспорва от страна на ищеца, че до настоящия момент ответника е платил по Договора общо сумата от 1702,15 лева.

Спорно по делото е уведомен ли е бил надлежно ответника за извършеното прехвърляне на вземането от страна на неговия кредитор в полза на ищеца, кога е станало това, дължи ли и какви суми П. П. на „АСВ“ЕАД.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.

На първо място, съдът счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е било депозирано в РС-Димитровград на 28.06.2022г., към който момент вече е бил настъпил падежа и на последната от дължимите по процесния договор месечна вноска- тази с падеж на 15.10.2021г. С оглед на това, към този момент всички неплатени от ответника суми вече са били изискуеми без да е необходимо изрично изявление на кредитора за това.

На следващо място по делото няма спор, че изпратеното до ответника на 25.11.2021г.

Уведомително писмо от „АСВ“ЕАД, с което той е уведомен, че вземането по процесния договор за потребителски кредит е било прехвърлено от страна на „ТБАБ“ЕАД в полза на ищеца, не е било получено реално от П. И. П. преди предявяване на настоящия установителен иск в съда. В този смисъл, ответникът е научил за извършената цесия на вземането му едва след получаване на исковата молба и приложенията към нея, сред които и 4 горното уведомление, на 29.09.2022г.

Установява се по делото, че между „ТБАБ“ЕАД и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит №7000903566/07.01.2019г. От своя страна ответникът не е оспорил, че е получил сумата по уговорения в договора начин- по сметка на потребителя открита в банката.

Съгласно чл.11 ал.1 от Закона за потребителския кредит, който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които- общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя , изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.