Решение № 2445 от 14.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2445 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20261100502461 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпило е жалба /л.4/, вх. в кантората на ЧСИ № 129333/09.12.2025 г. по изпълнително дело /и.д./ № 2476/2025 по описа на ЧСИ В.М. от длъжника по и.д. Б. Г., с която на основание чл. 435 ГПК се обжалват начислените по изпълнителното дело в размер на 472 лв., както и начислен адвокатски хонорар в размер на 155 лв. В жалбата се сочи, че липсва надлежно връчена покана за доброволно изпълнение, поради което последващите действия на ЧСИ подлежали на отмяна. Твърди се, че на 16.09.2025 г. е налице доброволно изпълнение чрез плащане към Топлофикация София ЕАД в размер на 369.22 лв., което било преди дата на образуване на и.д. – 25.11.2025 г. Дори да се приемело, че съществува минимално олихвяемо вземане към момента на образуване на и.д. от 92 лв., то не оправдавало образуване на делото. Тези 92 лв. били заплатени на 08.12.2025 г. е към момента не съществувало вземане по това изпълнително дело. Наложеният запор върху банкови сметки бил несъразмерен. Начислените такси и разноски по и.д. били незаконосъобразни. Моли съда да отмени начислените от ЧСИ разноски от 472 лв.; да отмени начисленият хонорар от 155 лв. за адвокат; да постанови спиране на изпълнителните действия до окончателното произнасяне; да задължи ЧСИ да вдигне запора; да постанови прекратяване на изпълнителното производство поради липса на останало неплатено вземане; да присъди разноски в настоящото производство. Прилага по делото платежни нареждания от 16.09.2025 г., от 08.12.2025 г., копие на запорно съобщение и копия на жалби, молби и кореспонденция.

1

От Топлофикация София ЕАД е постъпило становище по жалбата /л.16/ с вх.№ 5113/19.01.2026 г., в което моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

По делото е налице и жалба /л.23/ с вх. № 2501/13.01.2026 г., с която на основание чл. 435, ал. 2 и ал. 4 се обжалва Постановление на ЧСИ 275/06.01.2026 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

Моли отмяна на постановлението на ЧСИ, вдигане на запорите, преустановяване на действията на ЧСИ.

По делото са постъпили и мотиви на ЧСИ В.М. /л.71/. По жалба вх. № 129333/09.12.2025 г. ЧСИ намира, че е неоснователна. Относно жалба № 2501/13.01.2026 г. се посочва, че запорите вече са вдигнати, видно от приложените по делото обратни разписки до всички банки.

Така подадената жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от длъжник срещу акт на съдебен изпълнител, който подлежи на съдебен контрол (чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК).

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съдът разгледа двете жалби, доколкото в жалба № 2501/13.01.2026 г. е изложено искане за прекратяване на делото, което се съдържа и в жалба с вх.

№ 129333/09.12.2025 г., с която освен искането за прекратяване се атакуват действията на ЧСИ по налагане на запор и искане за неговото вдигане, начислените разноски в размер на 472 лв., адвокатски хонорар в размер на 155 лв., искане за прекратяване на делото поради изплащане на вземането.

Законът е предвидил лимитативно изброяване на действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване. Такива са посочени в чл. 435 ГПК. В настоящия случай се твърди от длъжника по делото, че от негова страна са изплатени всички вземания на взискателя, поради което делото следвало да се прекрати.

Разпоредбата на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 ГПК регламентират правната възможност на ЧСИ да прекрати или приключи производството при определени хипотези.

Предвид твърденията в частната жалба, излагат се доводи за наличието на хипотезата на т.1 от чл. 433, ал. 1 ГПК, както и на чл. 433, ал. 2 ГПК. В тях се посочва, че делото следва да се прекрати в случай, че длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Следва да се прави разграничение между двете понятия, като въпреки че в жалбата се отправя искане за прекратяване, то в мотивите се съдържа искане за приключване поради изпълнение на задължението. Не са отправени доводи за представена разписка от взискателя, дори напротив, по делото са налице многократни становища, че вземането не е погасено, поради което и като съобрази доводите в жалбата, настоящия съд ще разгледа искането като такова за приключване на 2 изпълнителното дело. Отказ за неговото приключване е бил постановен от ЧСИ с постановление 275/06.01.2026 г.

По представените от делото доказателства, не може да се сподели становището на жалбоподателя, че извършваните от него плащания по изпълнителното дело са били нареждани преди неговото образуване. Видно от приложените платежни нареждания, плащания за извършвани на 16.09.2025 г.

– 369.22 лв./л.15/. Така направеното плащане е било отразено от взискателя по делото, поради което и в молбата до ЧСИ за образуване на изпълнителното дело, подадена на 06.11.2025 г. е посочено, че част от сумите са заплатени, поради което на принудително вземане подлежи остатъка от тях, за което следва да се образува изпълнително дело. Така на 20.11.2025 г., видно от разпореждане на ЧСИ е било образувано такова. По изпълнителният лист е останала незаплатена сумата от 92 лв., представляваща дължимата съгласно листа мораторна лихва върху главница за топлинна енергия, мораторна лихва за главница върху дялово разпределение, държавна такса по делото, както и юрисконсулстско възнаграждение. В действителност впоследствие тази сума от общо 92 лв. е била заплатена от длъжника, видно от представено платежно нареждане от 08.12.2025 г. /л.55/. След образуване на делото обаче са се наложили разходи по Тарифата към ЗЧСИ, както и начислените такива за юрисконсултско възнаграждение, поради което сумата от 92 лв., покриваща цялото задължение по изпълнителния лист, е била недостатъчна да покрие и нововъзникналите задължения по изпълнителното дело. Като взе предвид горните факти настоящата инстанция намира, че не е вярно твърдението, че към датата на образуване на изпълнителното дело цялата сума по изпълнителния лист, дал повод за и.д., е била заплатена. Самият длъжник по листа е заплатил 95 лв. допълнително след образуване на изпълнителното дело, което се твърди и в самата жалба и, с което действие лишава от смисъл твърдението си, че към датата на образуване на ид. не е дължал сумата.

Не може да бъде споделено и съждението, че ненадлежното връчване на покана за доброволно изпълнение е повод за отмяна на всички последвали действия на ЧСИ. В настоящия случай изпълнителният лист е бил издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която след като е издаден ИЛ следва, че е била редовно връчена на длъжника от съда. В този случай и на основание чл. 428, изр. 3 ГПК, ЧСИ дължи единствено да изпрати съобщение до длъжника за образувано изпълнително дело, като не се предоставя двуседмичен срок за доброволно заплащане на сумата. В този смисъл не са били нарушени правата на длъжника по и.д. като не му е изпратена покана за доброволно изпълнение, респективно не му е бил даден срок за плащане на сумата. Доколкото не е налице нарушение от ЧСИ относно липса на покана за доброволно изпълнение и не са нарушени правата на длъжника, не може да се сподели изводът в жалбата, че всички последващи действия на ЧСИ са незаконосъобразни.

С жалбите се атакуват и начислените 472 лв. такси по и.д., както и 150 лв. – начислен адвокатски хонорар, като същите са посочени като 155 3 лв. в жалбата, но тези 5 лв. идват от претендираната от взискателя държавна такса за издаване на ИЛ.

По тях съдът намери следното:

Относно начисленото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съдът намира, че същото следва да бъде намалено, доколкото в действителност ангажираността на взискателя се е изразила единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело, като следва да се вземе предвид и, че дължимите суми по делото са за 56.37 лв. лихва, 10.63 лв. държавна такса и 25 лв. възнаграждение за юрисконсулт в заповедното, тоест общо 92 лв. и не следва възнаграждението за образуване на делото да надхвърля почти двойно търсената сума. При горните факти и доколкото е допустимо съдът по своя преценка да постанови възнаграждение под минималното такова, предвидено в Наредбата съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 г. на СЕС, настоящият състав намира, че справедлив се явява размер от 50 лв.

Относно претендираните от взискателя 5 лв. за снабдяване с изпълнителен лист – това е реален разход по принудителното събиране на вземането и може да бъде търсен от взискателя при образуване на изпълнителното дело.

Относно начислените разноски от ЧСИ съгласно Тарифата по ЗЧСИ: същите са се твърди с съобщението от ЧСИ до длъжника, че са в общ размер на 472 лв., поради което и тази сума се обжалва. Съдът обаче не откри данни по делото от къде произлиза тази сума, като липсват мотиви на ЧСИ в тази посока за конкретните разходи. По делото единствено се открива сметка № 0000126450/20.11.2025 г. касаеща следните суми

Разходи по т. 1 от Тарифата – за образуване на ИД в размер на 20 лв.

Разходи за проучване имуществото, набавяне с документи и др. по т. 2 от Тарифата в размер на 50 лв.

Разходи за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител на покана, призовка, препис от жалба и др. по т.5 от Тарифата – 20 лв.

Такса по т.26 от Тарифата – 29.64 лв. – същата не е посочена в сметката, но е указана за плащане в съобщението до длъжника и в запорните съобщения.

Вън обаче от така посочените суми по делото, изпратено до съда никъде не може да бъде открита друга сметка или постановление на ЧСИ, в което да са описани разходи по Тарифата. Съдът намира, че така посочените по-горе такси – 108 лв. съгласно сметката, както и сумата от 29.64 лв. са дължими от длъжника и са съобразени с минималните такси съгласно ТТР към ЗЧСИ, поради което не следва да бъдат намалявани.

Както вече бе посочено, по делото не се установява дължимост за такси на ЧСИ извън общата сума от 137.64 лв., включваща разходи по т. 1, 2, 5 и т.26 от Тарифата, поради което всичко над тази сума следва да бъде отменено като дължимо по делото, поради факта, че не се доказва да е извършено като 4 разход, доколкото в изпратеното до съда дело липсва какъвто и да е документ, удостоверяващ или онагледяващ подобен разход, не е налице нито сметка, нито постановление, нито друго писмено доказателство, което да обосновава начисляването на такси над 137.64 лв. Дори и същите да са били налични по изпълнителното дело, предвид, че именно това се атакува с жалбата до съда, е следвало да бъдат приложени в копието, направено за изпращане в съда или поне да намерят отражение в мотивите на ЧСИ, за да може съдът да установи тяхната дължимост. Доколкото това не е направено, съдът намира, че жалбата срещу разноските на ЧСИ е основателна и същите следва да бъдат намалени от 472 лв. на доказаните 137.64 лв.

Като извод от всичко гореизложено съдът намира, че към датата на образуване на изпълнителното дело са били налице все още неплатени от длъжника суми, поради което не може да бъде споделен доводът, че е незаконосъобразно образувано. Не може да бъде споделено и становището, че към настоящия момент делото следва да бъде прекратено, тъй като по него не са заплатени всички дължими суми.

Относно дължимите към настоящия момент разходи към ЧСИ, съдът намери, че същите са в размер на 137.64 лв., а не посочените от ЧСИ 472 лв.

Същите са обективирани в съобщение с изх.№ 214420/25.11.2025 г. от ЧСИ до Б. Г., където се сочи, че разноските по и.д. са в размер на 472 лв. Същото следва да бъде отменено за размер над 137.64 лв. до приетите 472 лв.