Решение № 1174 от 19.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1174 гр. Варна, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. С. мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело № 20233100501908 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на С. П. С., ЕГН********** и М. Б. А., ЕГН**********, срещу дословно „всички постановления, с които са определени дължими такси и разноски“, които са от 29.03.2023г., повторени в ПДИ от 30.03.2023г., повторени и на 26.05.2023г., по изп. дело №2023/7110400/378 на ЧСИ при ВОС Даниела Петрова – Янкова.

В жалбата се твърди, че на 12.06.2023г. жалбоподателите и длъжници по посоченото изп. дело са получили постановление от 26.05.2023г. за спиране на изп. дело, което съдържа и произнасяне по всички дължими такси и разноски към този момент, от които 133.80лв. такси по т.1, т.3, т.5, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ, 48лв. такса по т.4 от ТТРЗЧСИ и 971.27лв. такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ. В него били включени таксите, по-рано вписани в ПДИ до длъжниците, но в частично различни размери. И тъй като на длъжниците не е била указана възможността да обжалват разноските по ПДИ, считат жалбата за допустима. По същество оспорват изцяло начислените им задължения с обобщени оплаквания, че: не са станали повод за делото и за разноските по него, защото изпъляемото право е било погасено по давност при образуване на делото, което ще установят в предявения иск по чл.439 от ГПК; че с оглед последното взискателят ще остане задължен за разходите на ЧСИ; че таксите и разноските не са били свързани с извършени от ЧСИ, евентуално с 1 необходими за изпълнението, действия по делото; че начисляването на сумите е преждевременно към момента; че неправилно са изчислени по размер част от тях. Моли се за отмяна на актовете на ЧСИ относно таксите по делото.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се изразява несъгласие с оплакванията и доводите в жалбата, която се счита неоснователна. Сочи се, че обжалваните действия на ЧСИ са правилни и законосъобразни, за което се излагат съображения. Моли се за отхвърляне на подадената жалба.

Съдебният изпълнител представя мотивите си за обжалваните действия съгласно чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана.

В тази връзка следва да се посочи, че действително съобразно ТР т.2 от ТР №3/10.07.2017г. на ОСГТК ВКС на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските, който по съдържание съставлява „постановление“ на СИ по разноските, като няма пречка това да е и поканата за доброволно изпълнение (ПДИ). По аргумент от принципа на чл.7, ал.2 от ГПК и по арг. от чл.236, ал.1, т.8 от ГПК вр. чл.436, ал.1, изр.1 от ГПК всеки срок за обжалване на предвиден в закона акт на съд или съдебен изпълнител започва да тече от деня на получаване на съобщението с указанията за възможността за обжалване, съответно пред кого и в какъв срок. Ето защо когато макар връчена надлежно на длъжниците ПДИ не съдържа такова указание, не може да се приеме, че срокът за обжалване на определените в нея разноски се явява пропуснат след двете седмици за доброволно изпълнение. Защото страните в съдебни и изпълнителни производства не са дължни да знаят възможностите за защита срещу съответния връчен им акт. Различно би било ако ПДИ или пък приложен към нея друг документ съдържа подобно указание.

В настоящия случай във връчената през м.04.2023г. ПДИ не фигурира информация към длъжниците за възможността за обжалване на определените с поканата такси. Иначе коректно първоначално изготвеното постановление от 29.03.2023г. също няма данни да е било връчено, отделно или като приложение към ПДИ. Поради което едва с връчването на постановлението от 26.05.2023г. длъжниците са били надлежно известени за правото на жалба срещу таксите по изп. дело. Отделен е въпросът, че доколкото в последното са преповторени по-рано определените задължения (за таксите по т.1, т.3, т.5, т.9, т.26 и т.31 от ТТРЗЧСИ), то новото постановление подлежи на 2 самостоятелно обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7 и сл. от ГПК в тази му част.

След съвкупна преценка на материалите по изпълнителното дело, ведно със становищата на страните и съобрано приложимата към случая нормативна регламентация, съдът приема фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, като жалбата се подава в двуседмичен срок от извършването на действието или от деня на съобщението (чл.436, ал.1 от ГПК). Съобразно т.2 от ТР №3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските, който по съдържание съставлява „постановление“ на СИ по разноските. Тъй като законът не забранява, когато бъде сезиран от страна в изпълнителния процес или когато настъпят причини за това, съдебният изпълнител да промени изводите си относно дължимостта и размера на припадащите се разноски, да изключи напълно някои от тях или да начисли нови, съдебната проверка по чл.435, ал.2, т.7 ГПК се осъществява към момента на произнасяне на СИ с отчитане и на съществени обстоятелства по чл.235, ал.3 от ГПК. Всеки следващ акт на СИ в тази насока подлежи на ново и самостоятелно обжалване, поради което когато предходно начислени разноски са преповторени по пера в следващо „постановление“ на СИ, приетото в него може да бъде контролирано от съда изцяло.

Отговорността за разноските в изпълнителното производство е уредена със специалните разпоредби на чл.79 от ГПК, в които е възприето общото положение, че разноските са за сметка на длъжника, освен когато длъжникът не е станал повод за образуване на делото, при прекратяване на производството (не поради плащане) или относно неприложени или неизвършени изпълнителни способи и действия. Предвидените в раздел I от ТТРЗЧСИ обикновени такси са в нормативно определена абсолютна стойност и начисляването им предполага осъществяване на предвиденото в Тарифата действие от СИ в производството по принудително изпълнение. Част от тях се свързват и с обичайно дължимите от СИ действия след образуване на изп. дело. По тези причини начисляването им, поне към началните етапи на производството, е резултат от осъществяване на съответното действие по обезпечаване или осъществяване принудителното за длъжника удовлетворяване на взискателя, доколкото производството е било образувано законосъобразно, въз основа на формално изправен изпълнителен титул в полза на кредитора.

В настоящия случай още в постановлението за образуване на изп. дело №378/2023г. ЧСИ е определил таксите по по т.1, т.3, т.5, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ, които (като сбор) е обективирал и в ПДИ. В същия акт е било разпоредено от СИ извършването на действията, предвидени в тези разпоредби на Тарифата – образуване на делото, изпращане на ПДИ до длъжниците и съобщения до ТД на НАП, извършване на справки за 3 имуществото на длъжниците, налагане на запори върху трудовото възнаграждение на единия длъжник и върху неговата банкова сметка и други.

Същите са били и реално осъществени от СИ още на следващия ден и съответно дължими. Ситуацията не само се е запазила и към момента на второто постановление за разноските от 26.05.2023г., но видно от представените на л.60-62 от изп. дело фактури и сметки, разходите са били и авансово внесени от длъжника, а минималната разлика от още 2.60лв. спрямо началния изчислен сбор от 131.20лв. е с оглед допълнителни обстоятелства по чл.31 от Тарифата, видно от материалите по делото. Тъй като всичките тези дейности на ЧСИ са несъмнено насочени към подготовката и опосредяването на принудителното изпълнение по надлежно образувано (съдът в производство по чл.435 от ГПК не разглежда доводи за погасяване по давност на вземането по представения пред него изпълнителен титул) и висящо изпълнително дело, а отделните начислени суми съответстват на предвидените в т.1, т.3, т.5, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ по размер, то възлагането им в тежест на длъжниците е законосъобразно към настоящия момент.

Спирането на изпълнителното дело като обезпечение на предявения от длъжниците срещу кредитора иск по чл.439 ГПК не променя този извод, защото изпъляемото право все още не е отречено. Едва ако и след като това се случи би отпаднало основанието за начисляване на тези такси в тежест на длъжника, което ЧСИ следва да съобрази.

Изложеното е изцяло относимо към таксата по т.4 от Тарифата. Видно е от материалите на л.57-59 и л.64 от изп. дело, че на длъжниците, на взискателя и на банката, при която е запорирана сметка на единиядлъжници, са изпратени съобщения за спрямоното производство, поради което таксата по т.4 се дължи, а размерът от 48лв. е коректен (4 броя по 10лв. плюс ДДС).

По горните съображения подадената жалба, в частта относно таксите по т.1, т.3, т.4, т.5, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение към настоящия момент. Друг е въпросът, че засега и до приключване на иска по чл.439 от ГПК с влязло в сила решение таксите не са и не могат да бъдат събирани от длъжниците, с което правната им сфера не е накърнена от самото начисление.

От друга страна пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ се дължи и се определя върху събраното по изпълнителното дело вземане, тоест само ако и след като бъде реално събрана от длъжника по изпълнителното дело.

Няма значение по какъв начин се е стигнало до това –дали чрез доброволно плащане или чрез реализиране на принудителен способ, дали в срока за доброволно изпълнение или след него, решаващо е дали има реално усвоени средства от патримониума на длъжника, послужили за пълно или частично погасяване на задълженията му към кредитора. В настоящия случай по изпълнителното дело няма доказателства за каквито и да било събрани за погасяване задълженията по изп. лист суми от длъжниците, както към 26.05.2023г., така и още по-малко към образуването на делото. При това положение таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е преждевременно начислена на длъжниците, както се поддържа в жалбата. Което налага отмяната на постановлението на ЧСИ само в тази част. Въпросът може да бъде разгледан 4 отново от ЧСИ според резултата от иска по чл.439ГПК.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. П. С., ЕГН********** и М.

Б. А., ЕГН**********, срещу постановления от 29.03.2023г., от 30.03.2023г. и последно от 26.05.2023г. по изп. дело № 2023/7110400/378 на ЧСИ при ВОС Даниела Петрова – Янкова, в частите с които са определени като дължими таксите по т.1, т.3, т.5, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ в общ актуален размер на 133.80лв. и таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 48.00лв. по изпълнителното дело.

ОТМЕНЯ, по жалбата на С. П. С., ЕГН********** и М. Б. А., ЕГН**********, постановленията на ЧСИ от 29.03.2023г., на 30.03.2023г. и последно от 26.05.2023г. по изп. дело № 2023/7110400/378 на ЧСИ при ВОС Даниела Петрова – Янкова, в частта с които като дължима е определена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в актуален размер на 971.27лв. по изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5