Определение № 3485 от 13.11.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3485 гр. София, 13.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002101232 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 326 от 01.11.2022 г. по в. гр. д. № 50/2022 г. на Добричкия окръжен съд е потвърдено решение № 260036/05.11.2020 г., поправено с решение № 260052/09.06.2021 г. по гр. д. № 113/2019 г. на Балчишкия районен съд, в частта, с която е бил уважен първоначалният иск на М. М. Ф. срещу Ш. А. Р. и С. А. Р. по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат извършеното от тях незаконно строителство на сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], в границите на 3 - метровата зона от западната вътрешно регулационна линия на ПИ с идентификатор [№] и ПИ с идентификатор [№], както и в частта по насрещните искове на ответниците с правно основание чл.45 ЗЗД за по 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.08.2008 г. до 30.04.2019 г., настъпили от отправяни от М. Ф. обиди, нагрубяване, провокиране, заплашване по повод извършените от тях подобрения в имота им.

След частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от Ш. А. Р., С. А. Р., А. Р. М. и Кудрет О. М. срещу М. М. Ф. насрещен иск по чл.109 ЗС за премахване собствената й незаконна сграда с идентификатор [№].

Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни поземлени имоти по КККР в землището на [населено място], [община] – ищцата е собственик на ПИ *** и ПИ ***, а ответниците – на ПИ *** и ПИ

***. Жилищната сграда на ответниците с идентификатор [№], предмет на първоначалния иск по чл.109 ЗС, е с площ от 99 кв. м. и се намира в непосредствена близост до жилищната сградата на ищцата с площ от 64 кв. м., която има идентификатор [№]. По регулационния план от 1991 г. двете сгради се намират в образуван по регулация съсобствен парцел VI-254, като всяка от тях е построена в съответния имот, от който е образуван 1 парцелът. Няма данни сметките по регулация за изравняване на частите в общия парцел да са платени в сроковете по § 6, ал.2 ПР на ЗУТ, при което по силата на § 8, ал.1 отчуждителното действие на заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план е прекратено и е възстановена отделната собственост на имотите, включени в него. През 2019 г. е издадена заповед за изменение на регулацията /ПУП/, която не е влязла в сила. Според това изменение сградите се намират в рамките на отделните урегулирани поземлени имоти на страните, в непосредствена близост до общата имотна и регулационна граница, без необходимото отстояние на процесната сграда на ответниците от тази граница.

Прието е, че първоначално процесната сграда на ответниците е била с по-малка площ – 55 кв. м., с различно очертание и на по-голямо отстояние от сградата на ищцата. Сега тази сграда представлява нов строеж, реализиран в периода 2003 – 2007 г., който стига до западната граница на имота на ответниците, без да покрива калкана на съседната жилищна сграда на ищцата. Намира се на отстояние от 0,55 до 1,90 м. от сградата на ищцата. Новата сграда според вещото лице не е законен строеж, нито е търпима, тъй като строителството е осъществено след 2001 г. Тъй като сградата е строена при действието на ЗУТ, необходимо е тя да отстои на 3 м. от западната регулационна граница, съгласно чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ.

От правна страна е прието, че съгласно чл.50 ЗС собственикът на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното. Нормативно установените строителни правила и норми определят съдържанието на пречките по смисъла на чл.50 ЗС и с оглед на естеството им не винаги е необходимо да се обосновава и доказва с какво и как се пречи на собственика да ползва вещта си. Такъв характер има и нормата на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ, предвиждаща разстояние на сградата на основното застрояване до страничната граница на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м. Това нормативно предвидено отстояние е установено в общ интерес, за да се предотврати прекомерна гъстота на застрояването, за да се осигури нормално осигуряване на светлина, огряване от слънцето и проветрение на имотите и сградите в тях. Затова не е необходимо ищецът да доказва, че неспазването на нормативно установеното отстояние му пречи да упражнява правото си на собственост, а в тежест на ответника е да установи, че е строил в съответствие с благоустройствените норми и спазвайки забраната на чл. 50 от ЗС /така решение № 40 от 31.01.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 296/2010 г., I г. о. /

Прието е, че съгласно т. 3 на ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на негаторния иск по чл.109 ЗС са неоснователността на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че преченето не се доказва при такова нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. В случая с факта, че в своята цялост сградата с идентификатор [№] е изградена без строителни книжа, е изпълнено първото условие за уважаването на негаторния иск – 2 сградата е незаконен строеж, а построяването, държането, ползването на незаконен строеж винаги е неоснователно действие. Сградата е разположена в УПИ в нарушение нормата на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ. Естеството на нарушението от страна на ответниците е такова, че самият факт на разполагането на сградата в нарушение на строителните правила и норми, установени с чл.31, ал.1 ЗУТ – вместо на нормативно установеното отстояние от 3м. от западната граница на УПИ, на разстояние от най-малко 0. 55м. до най-много 1. 90м., е достатъчен да се приеме, че неоснователното действие пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на ищцата. Макар и сградата в своята цялост да е незаконен строеж, на премахване подлежи не цялата сграда. Неоснователни са действията по незаконното и изграждане, които са довели до намаляване на допустимото отстояние, поради което подлежи на премахване частта, разположена в нормативно установената зона от три метра от западната граница на УПИ.

По насрещните искове съдът е приел следното:

По иска за събаряне на сграда с идентификатор [№] с осъщественото през 2018 г. незаконно пристрояване:

Сградата е жилищна, с площ от 35 кв. м., съществува в имота на ищцата от преди 1951 г. За нея няма строителни книжа, но тя съответства на предназначението на парцела към момента на изграждането. С извършеното пристрояване на тази сграда е запълнен ъгълът между нея и гаража на ответницата по насрещния иск, построен в съседния неин имот № 299.

Прието е, че не се установява факта на пречене на незаконната пристройка за упражняване правото на собственост на ищците по насрещния иск върху техния имот ***.

Както сграда ***, така и пристройката към нея, са реализирани в имот с идентификатор [№], на границата с имот с идентификатор [№], и двата собственост на ответницата М. Ф.. Съобразно мотивите на т. 3 на ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2015 г., ОСГК, в тежест на ищците по насрещния иск е да докажат наличието на обстоятелства, пораждащи пречки за упражняване правото им на собственост върху имот с идентификатор [№] в резултат на пристрояването на сграда ***. Затова искът по чл.109 ЗС за премахване на тази сграда е неоснователен.

По иска по чл.45 ЗЗД е прието следното:

Налице е междусъседски конфликт, който според една от свидетелките датира от преди изграждането на сграда с идентификатор [№], съществувал още между праводателите на страните /родителите им, които били и роднини/. Свидетелката знае от детето на съпрузите Р., че Ф. им правела забележки да не говорят на висок тон, то се притеснявало да излезе на улицата, докато Ф. е там. С. била изнервена, казвала, че ще се разболее, че не може да спи. И другият свидетел чувал, че Ф. се карала на децата да не играят, да не вдигат шум. Чувал, че споровете и конфликтите са отдавна, младото семейство се нервирало, че децата не могат да играят на улицата.

Прието е, че отправянето на забележки към децата на съпрузите Р. да не вдигат шум не е въведено като източник на негативните им изживявания. Не било установено и отправянето на забележки да е било лишено от основание, при което да е противоправно поведение. И. на негативните изживявания на съпрузите Р. според твърденията им исковата молба и 3 уточнителната молба вх. № 1672/28.03.2022 г. са отправяни от Ф. в периода 21.08.2008 г. 30.04.2019 г. обиди, нагрубяване, провокиране, заплашване по повод извършените от тях подобрения в имота им, доказателства за каквито действия по делото не са събрани. Що се касае до правните действия - подаване на жалби по повод извършеното от тях строителство, те биха могли да представляват противоправно поведение само и единствено в хипотезата на т. нар. злоупотреба с права. Злоупотреба с право /тоест противоправно поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес, доказателства за каквото поведение не са събрани. Не е доказано и претърпяването от всеки от двамата на действителни неимуществени вреди от такова поведение. Затова искът по чл.45 ЗЗД е неоснователен.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. А. Р. и Ш. А. Р..

Жалбоподателите поддържат, че при разглеждане на първоначалния иск съдът се е концентрирал в разсъждения за незаконността на сградата в техния имот, но не се е задълбочил в разсъжденията си за това с какво тя пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост. Поддържа, че няма данни сградата на ищцата да се запазва в бъдещото застрояване на нейния урегулиран поземлен имот. Тази сграда не се ползвала по предназначение за жилище, а била кокошарник и склад и не можело пристройката в имота на жалбоподателите, изпълнена за задоволяване на остра жилищна нужда, да пречи за използването на сградата на ищцата. Сградата на ищцата била надстроена и покривът й навлизал в имота на жалбоподателите близо с половин метър, при което дъждовните води се изливали в техния имот и създавали пречки за ползването му. Решението било неправилно и в частта по насрещния иск по чл.109 ЗС. Мотивите на съда в тази част били противоречиви.

Превратно било тълкувано ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, като неправилно съдът възложил на жалбоподателите доказателствената тежест. Не било отчетено, че сградата на ищцата, предмет на насрещния иск по чл.109 ЗС, се намира не само до нейния съседен имот, но и до имота на жалбоподателите, а експлоатацията й била свързана с вредни емисии от изгорели газове в близост до единственото жилище на жалбоподателите и това им пречело да упражняват правото си на собственост. Липсвало произнасяне по оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба, както и по оплакването за разместена доказателствена тежест. Неправилен бил и изводът на съда, че „не било необходимо ищецът да доказва , че неспазването на нормативно определеното отстояние му пречи да упражнява правото си на собственост, а в тежест на ответника е да установи, че е строил в съответствие с благоустройствените норми и спазвайки забраната на чл.50 ЗС“. Решението било и необосновано.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК по следните въпроси:

1. Какво подлежи на доказване от ищеца по иск с правно основание чл.109 ЗС;