Решение № 745 от 14.08.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Сливен, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. В. като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230103637 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл. 109 от ЗС.

В молбата ищците твърдят, че са закупили имот с индивидуализирани параметри, материализирани в нот. акт № 81, т.5, нот.д. № 664/2020 г. на нотариус Николина Стойчева, в качеството си на купувачи от Г. Д. Ч.. Придобитото право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** в местността“Орта синур“ в гр.Сливен, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, с площ на имота 2040 кв.м., с предишен идентификатор *** и ***, ведно с построените в имота сграда с идентификатор ***, с площ от 11 кв.м., представляваща стопанска сграда, сграда с идентификатор ***, с площ от 25 кв.м., с начин на трайно ползване - хангар, гараж, сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 9 кв.м., представляваща селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***, с площ от 51 кв.м., представляваща друг вид сграда за обитаване.

Твърди се още, че с влязло в сила Решение № 85 от 17.03.2009 год. по гр.д. № 1312/2007 г. на СлРС е прието за установено по отношение на 1

Х. Г. С., който тогава е бил собственик на съседния имот с идентификатор *** по силата на нот. акт № 126, т.3, нот. д. № 458/2003 г. на нотариус Д. Г., че ищцата Г. Д. Ч. е собственик на 104 кв.м. от недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в м.“Орта синур“, целият с площ от 2040 кв.м., като Х. Г. С. е осъден да предаде на ищцата владението на площта от 104 кв.м. Със същото решение Х. Г. С. е осъден да преустанови действията си, с които пречи на Г. Д. Ч. да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот с идентификатор ***, като премахне изградената от него фактическа ограда между имот № 544 и притежавания от него имот с идентификатор 327, с която е навлязъл в имота на ищцата откъм имот 327 по начина, посочен от в.л. Пиперова по представената от нея комбинирана скица, която скица представлява неразделна част от решението. Въпреки, че се е снабдила с изпълнителен лист, ищцата по делото не е реализирала присъдените й права с посоченото решение.

Сочи се още, че в следващите години Х. Г. С. е продал на Г. И. С. собствения си поземлен имот, представляващ

2300/2637 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, като сделката е обявена за нищожна по отношение на държавата с Решение № 8 от 21.03.2012 г. пo гр.д. № 205/2010 г. на СлОС, постановено в производство по чл. 28 от ЗДПДИППД. С Постановление за възлагане имотът е възложен от 28.03.2017 г., собственост на държавата, същият е възложен на ,,Екоенержи‘‘ ООД. С нот. акт № 35, т.7, нот.д. № 969/2017 г. „Екоенержи“ ООД е извършено дарение на ответника И. Г. С. 1/10 ид.ч. от описания погоре недвижим имот, като в същия ден на 08.12.2017 г. същото дружество е продало на ответника останалите 9/10 ид.ч. от 2300/2637 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***. Сочи, че лицето И. Г. С. е брат на първоначалния собственик Х. Г. С..

Твърди още, че решението за предаване на владението от 104 кв.м.от 2009 г. собственост на Г. Д. Ч. от имот с идентификатор ***, понастоящем собственост на ищцата, не е изпълнено.

Също така не било изпълнено и решението в частта за премахване на съществуващата фактическа ограда между имот *** и имот ***, поради което ищцата предявява настоящия иск срещу настоящия собственик на имот с идентификатор *** за предаване владението на присъдените 104 кв.м., както и за премахване на фактическа ограда между двата съседни имота.

Предвид гореизложеното, моли съда да постановите решение, с което да осъдите ответника да й предаде 104 кв.м. от собствения й недвижим имот с идентификатор ***, който владее без правно основание, както и да го осъди да премахне фактическата ограда, която навлиза в имота на ищците, с което ограничава правото на двамата ищци 2 да ползват пълноценно имота си.

В срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който намира молбата за недопустима и неоснователна.

Излага възражения за придобивна давност по отношение на оспорваната част от процесната площ при условията на чл. 79, ал. 2 от ЗС, като счита, че спорната част от имота на ответника е придобита от него на осн. чл.

79, ал. 1 от ЗС с факта на осъществено владение върху имота повече от 10 г.

Изтъква, че в обстоятелствената част на исковата молба се съдържат неясноти, а от друга страна са изложени такива, които са неотносими към предмета на делото, поне по начина по който е формулиран петитума на исковата молба, като се твърди, че предходния собственик на имота на ищците - Г. Д. Ч. „упражнявала правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор № ***“.

Според ищците посоченият имот бил идентичен с имота, с който се легитимирали за собственици, а именно поземлен имот с идентификатор № ***. Заявява, че представените с исковата молба писмени доказателства не установяват твърдяната тъждественост, което пряко рефлектира върху правото му на защита, тъй като няма яснота на изложените факти и обстоятелства, поради което моли съда да укаже на ищците да отстранят горепосочената неяснота, съобразно чл. 127, ал. 1 т.

4 от ГПК, като остави исковата молба без движение.

На второ място счита, че в исковата молба е описано хронологично движението на правото на собственост по отношение на притежавания от ответника недвижим имот с идентификатор № ***, от което не се разбира наличието на връзка между така заявените обстоятелствата и относимостта им към предмета на спорното право, определено от ищците.

На трето място не е пояснена относимостта на цитираното съдебно Решение № 85 от 17.03.2009 г., постановено по гр. дело № 1312/2007 г. на PC Сливен към предмета на спорното право, имайки предвид факта, че няма тъждественост най-малкото между страните по делото, а и между посоченият в същия съдебен акт поземлен имот с идентификатор № *** и този, за който ищците твърдят че са собственици, а именно поземлен имот с идентификатор № ***.

В този смисъл също считат, че съда следва да им укаже да отстранят и тази нередовност на молбата, съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1 т. 4 от ГПК. Считат молбата за недопустима, разгледана по същество за неоснователна, поради което оспорва предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер, като излага аргументи в тази насока.

Заявява, че е придобил, респективно закупил собствения си 3 поземлен имот с идентификатор № *** във вида, в който се намира и понастоящем, ведно с трайно обозначените огради, които и понастоящем съществуват във вида, по който са били към момента на придобиване на имота. Счита, че е налице трайно фактическо положение, което е продължавало повече от 13 години, още повече, че е придобил имота на годно правно основание, при което не би могло да има спор, че същият е добросъвестен преобретател.

На следващо място сочи, че изложените твърдения и доводи са относими към всякакви претенции на трети лица, включително и по отношение на неуточнените такива от страна на ищците. С оглед качеството на добросъвестен преобретател на имот с идентификационен № ***, дори и да попада в хипотеза на претенции за собственост, респ. претенции за опредЕ. част от този имот, счита същите за напълно неоснователни. В този смисъл оспорва изцяло претенциите на ищците за това, че притежават макар и неуточнена част от 104 кв. метра, попадаща в оградения и ползван от доверителя ми поземлен имот.

С оглед на факта, че е осъществявал добросъвестно и непрекъснато владение върху собствения си поземлен имот с идентификатор № *** в обема, очертан от трайно материализираните граници, чрез поставените огради, то той е придобил по давностно владение и оспорваната, макар и неуточнена от ищците част при условията на чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността.

Изтъква още, че на по-силно основание спорната и неуточнена част от имота е придобита от него на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, като в този случай правото му на собственост се обосновава с факта на осъществявано владение на имота повече от най-дълго предвидения от закона 10 - годишен срок.

И на последно място счита, че съдебно решение № 85 от 17.03.2009 г., постановено по гр. дело №1312/2007 г. на СлРС е не само неотносимо по делото, но същото няма никаква обвързваща сила, респ. действие спрямо него, тъй като същият не е участвал като страна по това дело. На друго самостоятелно основание посочва, че правото на собственост върху поземления имот, в реални и материализирани чрез поставена трайна ограда граници, е било придобито от търговско дружество „Екоенерджи“ ЕООД, което от своя страна е придобило същия поземлен имот от публична продажба. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства от страна на ищците.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като недопустими, неоснователни и недоказани.

Претендира за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

С оглед на констатираните недостатъци в исковата молба ищците 4 са отстранили същите чрез постъпилата молба с вх. № 781/2024 г., с която уточнява, че бившия собственик на процесния имот Г. Ч. е придобила имота с идентификатор *** на 05.05.2006 г., като идентичността на този имот е придобита преди влизане в сила на Кадастралната карта на гр. Сливен, което е установено от приложената скица към дело гр.д. № 1312/2007 г. по описа на СлРС. До продажбата на имота на ищците 2020 г. е претърпял няколко идентификатора, като собственицата е осъществила владението върху този имот, но поради демонстрирано нежелание от страна на бившия собственик Х. Г. С., ищцата не могла да изпълни решението Решение № 85/17.03.2009 г. по гр.д. № 1312/2007 г. на СлРС. Уточнява, че имотът на ответника № *** е съседен от изток на имота на предишната собственица, тогава с № ***. Неразделна част от това решение е скицата на вещото лице Пиперова, от която е видно разположението на двата имота, както и навлизането в имота на Г. Ч., тогава под № ***. Твърди още, че идентичността на имот № *** и имот № *** се установява от актуалната скица от СГКК-Сливен и удостоверението към нея. Сочи, че в исковата молба са описани подробно промяната на собствеността на процесния имот, който от момента на влизане в сила на решението по гр.д. № 205/2020 г. на СлОС е отнет в полза на държавата от Х. Г. С.. В периода 2012 г. до 28.03.2017 г. имота е бил държавна собственост, след което на публична продажба е придобит от " Е." ... като новият собственик чрез две сделки го е прехвърлил в собственост на ответника по настоящото дело.

В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от пълномощник, поддържа исковите претенции и моли да бъдат уважени в пълен размер. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в открито съдебно заседание се представлява от пълномощник, който моли да бъдат отхвърлени исковете изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на направените разноски в производството.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Ищцата се легитимира като собственик по силата на придобития чрез покупко продажба недвижим имот на 19.10.2020г. от продавача Ч., чрез нот.акт №182, том XVIII, нот.дело 3141/2020 г. по описа на Службата по вписванията- Сливен. Не е спорно, че придобития поземлен имот е с идентификатор ***, находящ се в гр.Сливен, местност "Орта синур", с площ от 2040 кв.м., ведно с построените в имота четири сгради 5 с идетификатори № ***, № ***, №

***, № ***. Не е спорно, че втория ищец е придобил имота по силата на СИО, което се установява от еднаквите фамилните имена на ищците, а освен това няма направено възражение за това. Също така не е спорно, че продавача на този имот - Г. Д. Ч. е предявила против бившия собственик на съседния имот Х. Г. С., иск за собственост по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС, видно от Решение № 85 от 17.03.2009г. по гр.д.№ 1312/2007г.на СлРС. С влязло в сила решение с посочения съдебен акт ищцата е призната за собственик на имот с идентификатор ***, находящ се в м."Орта синяр", с постройките в него по отношение на ответника Х. Г. С., като последния е осъден да предаде владението на 104 кв.м. от описания имот на бившата собственица Г. Д. Ч.. А в третия диспозитив ответникът Х. Г. С. е осъден „…да преустанови действията си, с които пречи на Г. Д. Ч. да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот с идентификатор № ***, като премахне изградената от него фактическа ограда между имот с идентификатор 544 и притежавания от него имот с идентификатор 327, с която е навлязъл в имота на ищцата откъм имот с идентификатор по начина, посочен от вещото лице Пиперова с червен химикал на изготвената от нея комбинирана скица, представена по делото със заключението вх. №17768/19.11.2008г. и която скица, приподписана от съда представлява неразделна част от настоящото решение.“ От хронологично проследяване на представените два нотариални акта се установи, че чрез покупко-продажба, Х. Г. С. придобива собствеността от С. М. Р. и М. Г.а Раднева чрез пълномощника си адв. М. Д., по отношение на недвижим имот 2300/2637 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, видно от Нот.акт №187, том XV, нот.дело №3532/2003 г. по описа на Службата по вписванията – Сливен.