Решение № 216 от 19.04.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Ямбол, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330103251 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Р. Г. П. от гр. Я. против „Неткредит“ ООД - гр. София, с която и на подробно изложените в нея съображения, се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит от 25.08.2023 г., като в чл.6 от същия касаещ заплащане на неустойка се явява нищожно, като сключена в нарушение разпоредбите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК, както и чл.143, ал.1 от ЗЗП. Твърди се, че е налице нарушение и на принципа за ненакърняване на добри нрави, като в този смисъл се сочи и съдебна практика.

Претендира се от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата предвидена в чл.6 от договор за потребителски кредит *****/25.08.2023 г. сключен между страните по делото предвижда, че заплащане на неустойка в размер на 1440 лв. е нищожна на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Претендират се разноски.

По делото е постъпил отговор от ответника против предявеният иск и на подробно изложените в него съображения се оспорва като неоснователен.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът по първоначалният иск е предявил против ищцата по него насрещни осъдителни искове за сумите от 522,13 лв. - падежирала главница дължима за периода от 26.09.2023 г. до 26.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на вземането; 217.80 лв. - падежирала възнаградителна лихва дължима за периода от 26.09.2023 г. до 26.12.2023 г.; 1177.87 лв. - предсрочна изискуема главица за периода от 1

26.01.2024 г. до 26.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В предоставеният на ответника по насрещният иск срок за отговор е постъпил такъв, с който се поддържа, че исковете са допустими, но същите се оспорват като неоснователни и недоказани.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът ги уважи, се иска съда да допусне разсрочване на задължението на ответницата по насрещния иск на 12 месечни вноски.

В съдебно заседание, ищцата не се явява, не се явява и процесуален представител по пълномощие, като с депозирано преди съдебно заседание писмено становище се поддържат изцяло исковата молба и отговора по насрещната искова молба. Иска се от съда да постанови решение, с което да уважи предявените искови претенции като основателни и доказани и да отхвърли насрещните такива. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Прави се искане на основание чл.241 ГПК да бъде разсрочено изпълнението на търсената сума. Представя се списък на разноските.

В съдебно заседание за ответника не се явява законен или процесуален представител като с депозирана преди съдебно заседание писмена молба и на подробно изложените в нея съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу дружеството иск и да уважи изцяло насрещните искови претенции. Претендират се разноски.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ******************** от 25.08.2023 год. По силата на договора Кредитора – „Неткредит“ ООД се е задължил да предостави на Кредитополучателя - Р. Г. П. потребителски кредит под формата на заем в размер на 1 800 лева /главница, чиста стойност на кредита/. Уговорено е сумата да бъде върната на 12 месечни погасителни вноски от по 185,00 лева, в всяка от която са включени част от дължимата главница и лихва при месечен лихвен процент – 3.38%, или общо размер на всички плащания – 2 220,00 лева, от които 1800,00 лева – главница и 420,00 лева – лихва. С чл.4, ал.3 от Договора кредитополучателя се е задължил, в срок до края на следващия ден от сключването на договора да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2 220,00 лева със срок на валидност до 27.08.2024 год., като в случай на неизпълнение на това задължение, кредитополучателя с чл.6, ал.1 от Договора кредитополучателя се е задължил да заплати неустойка в размер на 1440,00 лева, начислявана на месец, считано от изтичане на срока по чл.4, ал.3 – съгласно ал.2 на чл.6 от Договора.

2

Ответника представя като писмени доказателства Протокол № **** за комисия за защита на потребителите проведено на 12.02.2016 г., зав. ксерокопие на писмо изх. № *****/10.05.2016 г., зав. ксерокопие на писмо изх. № ****/21.07.2016 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, удостоверяващи отстраняване на неравноправни клаузи в Общите условия за потребителските кредити, както и преводно нареждане от 25.08.2023 г. за сумата от 1800 лв.

В подкрепа на твърденията си за влошено здравословно състояние и финансово положение ищцата е представила копие от болничен лист и запорно съобщение по ИД № ****/2016 год. по описа на ДСИ при РС – С..

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението на вещото лице по която: сумата по договор за кредит № ******************** от 25.08.2023 год. е усвоена в размер на 1 800,00 лева, като е постъпила на 25.08.2023 год. по сметка в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с IBAN ****************************, с титуляр Р. Г. П., ЕГН **********, с основание „по договор за заем от НетКреди“; Наредител е „НЕТКРЕДИТ“ ООД; По процесиня кредит няма извършени плащания. Към датата на депозиране на насрещната искова молба – 18.01.2024 год. задълженията по договор за потребителски кредит № ******************** от 25.08.2023 год. са в размер на общ 2 017,87 лева, от които: 522,13 лева – падежирала главница за периода 26.09.2023 год. – 26.12.2023 год., 217,87 лева – възнаградителна лихва за периода 26.09.2023 год. – 26.12.2023 год. и 1 177,87 лева – предсрочно изискуема главница за периода 26.01.2024 год. – 26.08.2024 год.

Правните основания на предявените главни искове са чл.26, ал.1 предл.1 и предл. 3 от ЗЗД, а на насрещните искове – чл. 79, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.

По първоначално предявения иск:

Уважаването на предявения първоначален иск следва от наличие на следните предпоставки: наличие на сключен между ищцата и ответника договор за кредит при описаните в исковата молба параметри и наличие на релевираните с исковата молба основания и обстоятелствата, от които произтича нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по договора за паричен заем. Предвид качеството на кредитополучателя – физическо лице и характера на договора – договор за потребителски кредит, приложение намират както нормите на ЗПК и ЗЗД, така и тези на ЗЗП, с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“. Разпоредбите на чл.24 ЗПК във вр. чл.143-148 ЗЗП, както и чл.146, ал.1 ЗЗП прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защищаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

В случая съдът намери, че клаузата, уговорена в договора за кредит, според която се дължи неустойка за непредставяне на банкова гаранция или на гаранция от небанкова финансова институция, и то в срок – до края на следващия ден от сключването на договора, се намира в пряко противоречие с императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК. Съдът намира, 3 че фактически е уговорена допълнителна печалба за кредитодателя. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, и които следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от кредитополучателя. Налагането на толкова къс срок само по себе си препятства възможността на кредитополучателя да реагира и да изпълни условията, а оттук и възможността му да избегне плащане на предвидената в чл.6 от договора – неустойка.

Освен това, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за заявителя да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На следващо място съдът намери, че по този начин уговорена неустойката всъщност се заобикаля закона – чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

С процесната клауза за неустойка в полза на заявителя се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадена гаранция, от което обаче не произтичат вреди. По начина, по който е уговорена, тази неустойка би се дължала дори и ако длъжникът изпълни основното си задължение по договора да върне на уговорения падеж заетата сума. Ето защо, съдът намира, че клаузата за непредоставяне на банкова гаранция или на гаранция от небанкова финансова институция по посочените в договора начини е нищожна, като неравноправна, а от друга страна противоречи на добрите нрави.

С оглед горното съдът прие, че предявената претенция се явява основателна и доказана, поради което и следва да бъде прогласена нищожността на клаузата в чл.6 от договор за потребителски кредит ********************/25.08.2023 г. предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1440,00 лева в случай, че кридитополучателя не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от Договора.

По отношение на предявените насрещни искове:

Както беше посочено по-горе страните не спорят, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит

№

******************** от 25.08.2023 год.

Видно от заключението на вещото лице, сумата по договора за кредит е била усвоена от ответницата по насрещните искове, както и че по процесиня кредит няма извършени плащания.

С исковата молба по насрещните искове, ищецът по тях е обявил предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в 4 решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС, ТК, 1 т. о., начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В посочените решения съдебният състав на ВКС е приел, че предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлениетона кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения.

Съгласно чл.8 от Договора, ако настъпи някой от случаите на неизпълнение, посочени в чл.7 от същия, кредиторът може да изиска предсрочно погасяване на предоставения кредит, като обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.7, т.2 от Договора – непогасяване в срок на изискуемо задължение за заплащане на главница и/или лихва или друга дължима сума по Договора, кредитора има всички права по чл.8.