Решение № 161 от 04.07.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Севлиево, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230100204 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Т. С. С., ЕГН ********** е предявил против „Вивус.Бг“ ЕООД установителен иск с правно основание 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване недействителността на сключения между страните договор за кредит № 9743654012 от 18.07.2024 година, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора. Предявен е в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК да прогласите недействителността на клаузатите предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на срока на кредита от договора за кредит, както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1097,44 лв., представляваща недължимо платени от ищеца суми по договора за кредит.

Ищецът твърди, че е сключила с ответното дружество договор за кредит № 9743654012 от 18.07.2024 година в съответствие със закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно „специални условия на договора за кредит“ сумата на кредита е 500 лева със срок 30 дни, при лихвен процент за срока на кредита 41% и гпр от 49,7 %. посочено било още, че се дължи такса за бързо разглеждане в размер на 123,15 лева и общата дължима сума по кредита е в размер на 640 лева.

Съгласно общите условия към договора „такса за бързо разглеждане“ представлявала такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на Искането за кредит и отговор в 1 рамките на 15 (петнадесет) минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на Партньор. Таксата за бързо разглеждане можела да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на Кредит и/или Допълнителна сума по Кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора.

„Такса за удължаване“, пък представлявала такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга за Удължаване на Срока за връщане на кредита със 7 (седем), 14 (четиринадесет) или 30 (тридесет) календарни дни над първоначално определения срок за връщане на кредита. Таксата за удължаване се предоставяла на Кредитополучателя в съответствие с ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора. На 28.07.2024 г бил сключен анекс за допълнителна сума към договор за кредит № 9743654012 / 18.07.2024 г, с който анекс общия размер на кредита се увеличавал на 800 лева, лихвеният процент по кредита бил 40,88 %, ГПР - 49,8 %, таксата за бързо разглеждане - 175,24 лв., а общата сума дължима по кредита - 998,81 лв. На 02.08.2024 година бил сключен анекс за удължаване на срок към договор за кредит № 9743654012 / 18.07.2024 г с 30 дни, за което била заплатена такса за удължаване в размер на 192 лева. На 03.09.2024 г бил сключен анекс за допълнителна сума към договор за кредит № 9743654012 / 18.07.2024 г, с който анекс общият размер на кредита се увеличавал на 1300 лева, лихвеният процент по кредита бил 40,82 %, ГПР - 50 %, таксата за бързо разглеждане - 250,60 лв., а общата сума дължима по кредита -1581,44 лв. На 10.09.2024 година бил сключен анекс за удължаване на срок към договор за кредит № 9743654012 / 18.07.2024 г с 30 дни, за което е заплатена такса за удължаване в размер на 312 лева.

На 10.10.2024 година бил сключен анекс за удължаване на срок към договор за кредит № 9743654012 / 18.07.2024 г с 30 дни, за което била заплатена такса за удължаване в размер на 192 лева . Ищцата поддържа, че е заплатила по договор за кредит № 9743654012 от 18.07.2024 година следните суми: на 02.08.2024 - 192 лв.; на 10.09.2024 - 312 лева; на 17.09.2024 - 100 лв.; на 01.10.2024 - 100 лв.; на 11.10.2024 - 312 лв. и на 31.10.2024 - 1381,44 лв., или общата сума която ищцата заплатила по процесния договор била в размер на 2397,44 лева.

В исковата молба се поддържа, че договорът за кредит бил недействителен, по конкретно в случая била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клаузите предвиждащи заплащането на такса за бързо разглеждане и удължаване на срока в ГПР.

Поддържа се, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В процесния договор бил посочен размер на ГПР от 49,7 %, като тези допълнителени разходи за такси за бързо разглеждане и удължаване на срока не е ясно как се отразяват на общия размер на ГПР. Ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за таксите, то общият размер на ГПР 2 значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК -пет пъти размер на законната лихва. Това било недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнявало на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Сочи, че начислената в договора такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на срока е свързана с усвояване и управляване на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Твърди се, че вземанията за такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на срока, на практика представляват скрито възнаграждение за кредитора, респ. съставляват разход по кредита и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Ответникът в законоустановения не е подал отговор на исковата молба. След изтичане на срока за отговор е постъпил такъв от ответното дружество, с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:

Съгласно посочените разпоредби сред основанията за недействителност на договора и конкретно за неговата нищожност са заобикаляне на закона и конкретно на въведена императивна законова забрана чрез постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат.

Следователно, основателността на предявените главни искови претенции, имащи за предмет прогласяване нищожността на договора в неговата цялост, е обусловена от установяване от ищцата, при условията на пълно и главно доказване, сключването между нея и ответното дружество на процесния договор за кредит и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, както и наказателна такса при допусната забава;

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи действителността на договора - съответствието му със законовите разпоредби, в частност със ЗПК и ЗЗП.

С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК, с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 27.03.2025 г. и 3 обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и анекси към него подробно посочени в исковата молба, както и че ищецът е заплатил посочените в исковата молба суми по процесното правоотношение и факта, че допълнителните услуги по процесния договор не са включени в посочения в договора ГПР.

Последните факти се установяват и от представените и приети като писмени доказателства по делото преписи от договор за кредит № 9743654012 от 18.07.2024 г. и Общи условия на договора за кредит, данните от които сочат за сключването на договора за кредит между ответното дружество, в качеството му на кредитор и ищцата, в качеството й на кредитополучател, за предоставяне на паричен заем, под формата на потребителски кредит, в размер на сумата от 500 лева. Срещу това ищцата е поела насрещното задължение да ползва кредита и да го върне съгласно условията на договора – в срок до 30 дни и конкретно до 17.08.2024 г., заедно с възнаградителна лихва в размер от 16,85 лева и такса за бързо разглеждане в размер от 123, 15лева или обща сума, подлежаща на връщане в размер от 640 лева. Установява се, че договорът обективира специални условия и общи такИ., с които се урежда възникналото правоотношение между страните. Съгласно клаузите на чл. 2 – чл. 6 от Общите условия по договора за кредит, сключването му – чрез обективиране съгласието на страните в писмена форма и подписване от тяхна страна, се предхожда от провеждане на процедура по отправяне от страна на кредитополучателя на искане за отпускане на кредит, неговото разглеждане и одобрение от кредитора. Предвидено е, съгласно чл. 3 от ОУ, че след подаване на искането и регистрация, и преди сключване на договора, на потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит и проект на договора, включващ приложимите специални и общи условия. В клаузата на чл. 7 от Общите условия е предвидено, че ГПР представлява процент, отразяващ общите разходи по кредита – настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни), известни на кредитора и дължими от кредитополучателя, както и, че ГПР не включва разходите, които последният заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 4. 2 от ОУ кредитополучателят има възможност да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, която услуга е допълнителна и незадължителна и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор от кредитора до 15 минути от изпращането му, при стандартен срок за това съгласно чл. 4 от 7 календарни дни. Съгласно чл. 4. 4 от Общите условия по договора за кредит при заявена от кредитополучателя допълнителна незадължителна услуга за бързо 4 разглеждане на искането за отпускане на кредит, същият дължи на кредитора заплащане на такса за бързо разглеждане, чиято стойност се изчислява в зависимост от сумата по кредита и срока на договора и която е посочена в Тарифа на кредитора, а и в самия договор за кредит. В клаузата на чл. 4. 5 изрично е посочено, че заявяване на услугата за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускане на кредита и не увеличава възможността за получаването му от кредитоискателя. Изяснява се също, че основното задължение на кредитополучателя, установено в чл. 11. 1 от Общите условия, е да изплати на кредитора общата дължима сума, включваща общия размер на предоставения кредит – главницата и общите разходи, лихви и такси, надлежно и своевременно – в срока, посочен в специалните договорни условия. В клаузата на чл.

15. 2, б. „а“ от ОУ е предвидено задължение за заплащане на надбавка за наказателна лихва при допусната забава на плащанията по договора от страна на кредитополучателя, включваща стандартния договорен лихвен процент и законната лихва за забава в размер на 10 %. Съгласно чл. 15. 4 ОУ всички разноски, свързани с действия по събиране на дълга, включително и не само услугите на дружества за събиране на вземания, разноски във връзка с телефонни обаждания за напомняне, изпращане на напомнителни писма за просрочени плащания и/или други основателни действия, предприети при просрочие, са за сметка на кредитополучателя, като размерът на разноските се определя при съобразяване на Тарифата на кредитора и се добавя към общата дължима сума. В раздел 1 „Определения“ е посочено, че Тарифата за таксите и разноските за предоставяните от кредитора услуги е обявена на началната страница, валидна към датата на предоставяне на съответната услуга.