Решение № 487 от 12.05.2022, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Бургас, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120200735 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на * „*“ /*“/ с ЕИК: *, представлявано от *, с посочен съдебен адрес: гр. *, срещу Наказателно постановление № 56-00-21/01.02.2022 г., издадено от министъра на културата , с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 14, ал. 1, т. 13, б. „в“ и ал. 3 , вр. с чл. 200д от Закона за културното наследство /ЗКН/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, а за нарушение на чл. 193, т. 3, вр .с чл. 228в ЗКН е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С жалбата, уточнена с молба на л. 128-130, се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се развиват доводи за незаконосъобразност на санкционния акт, базиращи се на неправилна интерпретация на фактическата обстановка. Заявява се, че към датата на установяване на нарушението процесният паметник е бил демонтиран, както и че *“ няма отношение към финансирането му, поради което и няма как да проследи дали процедурата по съгласуването му е изпълнена правилно или не. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв.

* И. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и доразвива. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски по представен списък.

В допълнително представени писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя застъпва позиция, че държавното предприятие не притежава качеството на лице, реализирало инвестиционния проект по поставяне на процесния паметник, поради което и не следва да понася отговорността по чл. 200д ЗКН или по чл. 193, т. 3 ЗКН. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт *, която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да се потвърди изцяло. Счита, че съгласно Устройствения правилник на *“ – жалбоподателят отговаря за поставянето на преместваемия обекти, поради което и именно то е следвало да 1 стартира съгласувателна процедура. Счита, че са правно ирелевантни фактите, че жалбоподателят не е финансирал проекта, както и че към датата на проверката паметникът е бил премахнат. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски, а под евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна.

В допълнително представени писмени бележки юрисконсулт * още веднъж излага доводите си, като акцентира, че имотът е предоставен за ползване на *“, както и че достъпът за тежка механизация е ограничен с пропускателен режим. На база на това достига до извод, че няма как друг, освен *“ да е поставил там паметника, или поне да го е направил без съгласието и знанието на жалбоподателя. Счита, че дори тази теза да се възприеме то това би довело до черпене на права от собствено недобросъвестно поведение, което е незаконосъобразно. В заключение моли за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакцията), като видно от известието на л. 32 - НП е връчено на жалбоподателя на 07.02.2022 г., а жалбата е подадена на 21.02.2022 г. /л. 130/ Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

В Министерството на културата на Република България постъпил Сигнал № 56-0021/22.02.2021 г., относно изграждане на скулптура на Боян Мага без проведена съгласувателна процедура с Министерството на културата. С писмо вх. № 56- 0021/09.03.2021 г. в министерството постъпило писмо на Областния управител на Област Бургас с приложено писмо на Сливенския митрополит Йоаникий с отрицателно становище по повод инициативата за поставянето на скулптура на Боян Мага в Морската гара на Бургас. На 20.05.2021 г. постъпил сигнал с подобно съдържание с вх. № 56-00-80/20.05.2021 г. със запитване за извършване на проверка и последвали действия на компетентния орган.

На 21.05.2021 г. в министерството постъпил нов сигнал с вх. № 56-00-21/21.05.2021 г. с искане за предприемане на действия относно поставената скулптура на Боян Мага на територията на Морска гара - Бургас.

Във връзка с постъпилите сигнали, инспектори на ГД „ИОКН“, сред които и св. И. извършили проверка, за която бил съставен Констативен протокол № 56-00-21/30.07.2021 г.

В хода на проверката на 02.06.2021 г. длъжностните лица извършили оглед на място в гр. Бургас, Пристанище Терминал - Изток, поземлен имот с идентификатор *** (номер по предходен план: 1019, 1021, 1022, 1023 кв. I, парцел VI) по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с площ 70 539 кв. м. Установили, че в северната част на поземлен имот с идентификатор ***, представляваща зона за обществен достъп, бил монтиран паметник.

Паметникът представлявал скулптура, изобразяваща фигура с човешки образ от източната страна и образ на вълк от западната страна, поставена върху постамент. Постаментът бил с форма на квадратна колона с височина ок. 2,5 м. Общата височина на скулптурата и постамента била ок. 4 м. Фигурата от скулптурата била представена до долната част на торса, ръцете били леко разтворени настрани, а тялото било препасано с верига. От четирите страни на постамента били изобразени различни символи - слънце, луна, символ, който се свързва с богомилството (пръстенът на поп Богомил) и частично заличен герб с надпис „ОВЛБ БЪЛГАРИЯ ЛОЖА • БУРГОС • ОРИЕНТ БУРГАС • пат. № (не се чете)“. На и около паметника нямало допълнителна информация за името на автора или кого изобразява.

2

При проверката на място бил проведен разговор с управителя на Териториално поделение „*” г-н * И., който заявил, че в поделението няма налична документация и информация за поставянето на паметника, съответно такава информация не била предоставена на инспекторите. Директорът на териториалното поделение предоставил единствено Акт № 9446/27.05.2019 г. за публична държавна собственост на ПИ с идентификатор ***, в който на стр. 2 били вписани предоставени права за управление на * „*“.

На 16.06.2021 г. проверка на място била извършена и в седалището на * „*“ в гр. *. В личен разговор с инспектори на ГД „ИОКН“, генералният директор на държавното предприятие г-н * поискал въпросите на контролния орган да бъдат зададени писмено. В тази връзка, с писмо изх. № 56-00-21/25.06.2021 г. на Министерството на културата от директора на ДП „*“ е поискана информация относно монтирането на монументалнодекоративния елемент, възложителя за реализирането на този проект и инициирането на производство по реда на чл. 112с, ал. 1, т. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

С писмо с вх. № 56-00-21/07.07.2021 г., генералният директор на ДП „*“ уведомил ГД „ИОКН“ в Министерството на културата, че поставеният монументално-декоративен елемент е демонтиран по искане на неговия автор, но не предоставил поисканата информация.

Св. И. констатирал също, че с Акт № 9446/27.05.2019 г. за публична държавна собственост на поземлен имот (*) с идентификатор *** и чл. 19, ал. 1, т. 1-2 от Правилника за устройството, функциите и дейността на * „*“, предмет на дейността на предприятието е изграждането и поддържането на пристанищната инфраструктура, както и управлението на собствеността в пристанищата за обществен транспорт. Констатирал, че не е предоставена информация за наличие на концесионен договор за изпълнение на дейностите по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството, функциите и дейността на * „*“.

При тези факти св. И. преценил, че * „*“ чрез своето териториално поделение „*” управлява инфраструктурата на Зоната за обществен достъп на територията на *, като не е установено искане за поставяне на преместваем обект - декоративно- монументално изображение на територията на Морска гара - Бургас като инициатива на автор, гражданско сдружение или друго физическо или юридическо лице. Преценил, че на територията на българските пристанища, „монументално-декоративни елементи“ се поставят като преместваеми обекти, съгласно разпоредбата на чл. 112р, ал. 1, т. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и чл. 2, т. 7 от Наредба № 8 от 27 април 2020 г. за преместваемите обекти и за информационните, рекламните и монументално-декоративните елементи на територията на пристанищата, а съгласно разпоредбите на чл. 112с, ал. 2, т. 2 от ЗМПВВППРБ и чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 за преместваемите обекти и за информационните, рекламните и монументално-декоративните елементи на територията на пристанищата, разрешението за поставяне на преместваеми обекти по чл. 112р, ал. 1, т. 2 от ЗМПВВППРБ, каквито са „монументално-декоративните елементи“ се дава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, след съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство.

Извършената служебна проверка в Министерството на културата установила, че за поставянето на скулптурата не е подавано заявление и съответно проектът не е съгласуван по реда на чл. 14, ал. 1, т. 13, б. „в“ и ал. 3 от Закона за културното наследство от министъра на културата.

След преценка на установените по-горе факти св. И. преценил, че държавното предприятие е извършило нарушения по чл. 14, ал. 1, т. 13, б. „в“ и ал. 3, във връзка с чл.

3

200д ЗКН и по чл. 193, т. 3, вр.с чл. 228в от ЗКН, поради което и на 27.08.2021 г. съставил срещу него АУАН с № 25/27.082021 г. , който бил връчен на упълномощено лице. Към момента на връчването на акта, не били направени възражения.

Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което издал обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Съдът няма основание да не кредитира свидетелските показания на разпитания свидетел, поради което и им се доверява изцяло. Жалбоподателят като цяло не оспорва, така описаната фактическа обстановка, но възразява срещу правния извод на АНО, че поведението му покрива признаците на административни нарушения по посочените законови разпоредби.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедл*стта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вменените на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава, поради което и липсват формални основания за отмяна на наказателното постановление.

Съставът на съда обаче намира, че не се доказва осъществен състав на нарушение по чл. 14, ал. 1, т. 13, б. „в“ и ал. 3, във връзка с чл. 200д ЗКН. Съгласно последната от цитираните норми - който реализира инвестиционни проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства в урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното преместване или премахване без съгласуване с министъра на културата, се наказва със съответната санкция. Очевидно е, че за да бъде санкционирано дадено лице по този ред АНО следва да докаже, че именно то е „реализирало инвестиционния проект“, без да изпълни законовата съгласувателна процедура. В конкретния случай в АУАН и НП не се съдържат никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че жалбоподателят е лицето, което е реализирало проекта и е поставило (възложило, поръчало и т.н.) процесната скулптура. Изрично в съдебното заседание актосъставителят И. заяви: „Констатирахме, че ДП „*“, е позволило, като собственик на този имот, изграждането на постамента. Така и не разбрахме кой е реализирал този проект“, или казано по друг начин – налага се извод, че държавното предприятие е санкционирано не за това, че то е реализирало проекта, а за това, че е допуснало (позволило) такъв проект да бъде реализиран на територията, която то стопанисва. Законът обаче не предвижда отговорността по чл. 200д ЗКН да се носи за „допустителство“, а съгласно чл. 10 ЗАНН при административните нарушения допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.